Съдебни репортажи

В деня, в който встъпи в длъжност, главният прокурор Сотир Цацаров обяви, че ще бъде гарант за справедливост. Съвсем скоро от това изявление ще се навършат две години и половина или близо 1/3 от мандата на обвинител №1. Време, в което Цацаров имаше няколко повода да покаже как ще се отнася към магистрати, които се оказваха във фокуса на общественото внимание заради съмнителни действия, корупционни скандали и нарушения.

Необходимостта от активни действия на главния прокурор бе продиктувана от натрупаните в продължение на години опасения, че прокуратурата се е превърнала в проводник на политически мотивирани дела, а отделни обвинители – в механизъм за прокарване на икономически интереси. Тази опасна тенденция бе отбелязана в мониторинговия доклад на Европейската комисия от 2013 г., в който директно се казваше, че Висшият съдебен съвет не е превърнал професионалната етика в свой основен приоритет, а като член по право главният прокурор би могъл да бъде движещ фактор за налагане на дисциплинарни санкции на магистратите. Защото според Закона за съдебната власт главният прокурор има правомощие да възбуди дисциплинарни производства срещу всички прокурори.

Емблемите на прокуратурата

Още от началото на мандата на Цацаров новият главен прокурор имаше повод да покаже нулева толерантност към прокурорите, които уронват престижа на съдебната власт. Само пет месеца след избора му държавното обвинение попадна в най-големия скандал с търговия с влияние, след като в медиите изтече записът от Банкя – приятелски разговор между премиера Бойко Борисов, бившия земеделски министър Мирослав Найденов и градския прокурор на София Николай Кокинов. Разговорът демаскира независимостта на прокуратурата от управляващите, тъй като от него ставаше ясно, че ръководителят на най-важната прокуратурата в страната, която разследва лица с имунитет и министри, съветва Найденов как да бъде смачкано дело срещу него, търси подкрепата на настоящия премиер за кадрово повишение и му предава резултатите от предварителната проверка по скандала с мобилното подслушване.

Ефектът от записа бе унищожителен за авторитета на държавното обвинение, но резултатите от скандала бяха далеч от очакванията прокуратурата да изясни всички факти по него и да подведе под отговорност избрания за втори мандат градски прокурор на София. Вместо това проверката на прокуратурата завърши със заключение, че Кокинов, Борисов и Найденов не са извършили престъпление, а главният прокурор остро се противопостави на настояванията на Съюза на съдиите и част от членовете на ВСС да бъде извършена пълна проверка на делата в Софийската градска прокуратурата.

Цацаров не счете за необходимо и да предложи подалия оставка от ръководния пост Кокинов да бъде преследван дисциплинарно въпреки очевидното уронване на престижа на съдебната власт.

Месец по-късно, след като стана ясно, че главният прокурор няма да сезира съвета, предложение за образуване на дисциплинарно дело срещу градския прокурор бе внесено от петима членове на ВСС – всички, избрани от съдийската квота. Съвсем друг тип решителност за преследване на съгрешилия Кокинов демонстрира главният прокурор малко преди да избухне скандала с разговора от Банкя – тогава Цацаров предложи дисциплинарно наказание за Кокинов за това, че е нарушил принципа на случайно разпределение на делата.

Роман Василев и неговите искания за СРС

Бездействие към провиненията на прокурори на висши постове главният прокурор показа и когато стана ясно, че дългогодишният заместник на Кокинов – Роман Василев е поискал разрешение за използване на СРС-та по делото „Цонев, Сантиров, Попов“ не от председателя на компетентния съд – Софийския градски съд (СГС), а от Сотир Цацаров, председател на Пловдивския окръжен съд, без да има основание за това.

Причините можеха да са само две – или Цацаров беше заблуден от Роман Василев, или беше избран за конкретно разрешение, защото е удобен. Цацаров, вече главен прокурор, съобщи, че става въпрос за първото – беше съобщено, че зам.-градският прокурор на София е заобиколил закона, като го е подвел да подпише необосновано разрешение за използване на СРС-та в качеството му на председател на Окръжния съд в Пловдив.

В искането, подписано от Роман Василев, се съдържаше невярна информация – че един от обвиняемите по разследването Тенчо Попов има намерение да предаде подкуп на територията на Пловдив, макар в действителност разследващите да не са разполагали с информация, че корупционната афера ще се пренесе в окръжния град. Освен това Роман Василев е издал две разпореждания за използване на СРС-та по делото, които, по думите на Цацаров, „не съответстват на нито една хипотеза в закона” – факт, който бе публично оповестен година по-рано, когато в хода на делото пред Софийския градски съд стана ясно, че Василев е подписвал разпореждания за използване на СРС-та вместо вътрешния министър Цветан Цветанов и е мотивирал такива разрешения от името на съда.

На настоятелните въпроси на медиите какво ще предприеме, Цацаров каза, че въпросът подлежи „на мислене“ и на този етап ще се въздържи от действия спрямо подчинения си, за да не изглеждало „лично“. Какво лично има в търсенето на дисциплинарна отговорност от прокурор, който не е спазил закона, не стана ясно.

Още на следващия ден обаче над зам.-градския прокурор със спорна репутация светкавично бе разпънат чадър по случая – мигновена проверка на прокуратурата го оневини изцяло, а главният прокурор продължи да демонстрира доверие към Василев. Мотивите на Софийския апелативен съд по делото обаче сочеха, че действително преценката на председателя на Окръжния съд в Пловдив е била компрометирана заради “фалшивия претекст” в исканията за използване на СРС-та.

Под ръководството на зам.-градския прокурор течаха най-тежките разследвания – за бюлетините в Костинброд, делото за мобилното подслушване в МВР, насочено срещу Цветанов, разследването за тефтерите на бившия шеф на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси Филип Златанов.

Светлата кариера на Василев залезе няколко месеца по-късно, в началото на 2014 г., когато под предлог, че желае да развива научна дейност, зам.-градският прокурор бе командирован в Апелативната специализирана прокуратура. Заповедта за командировката бе подписана от Цацаров, като неофициалната информация гласеше, че обвинител №1 е оттеглил подкрепата си от Василев, който напусна по собствено желание съдебната система на 12 юни – ден след като в медиите се появиха първите индикации, че прокуратурата се е заела да детронира банкера Цветан Василев.

Съвпадението едва ли е случайно – в магистратските среди Василев бе известен с близкото си приятелство с мажоритарния собственик на КТБ. Прокурорът се ползваше с привилегията да притежава кредитна карта от банката, която не предлага такива услуги на физически лица, а в отдела, пряко ръководен от Василев, се водеше разследването по делото „Рубин“, което в крайна сметка доведе до преразпределението на капиталите на най-големия стъкларски завод на Балканите в дружества, свързани с банкера. Междувременно разследванията на Роман Василев, започнали шумно и с пресконференции, претърпяваха фиаско или завършваха с повече от скромни обвинение. Така или иначе Роман Василев напусна съдебната власт, като получи полагащите му се заплати и без дисциплинарно наказание.

Петьо с Оня Прякор и индулгенциите

Пълна индулгенция от главния прокурор получи и друг магистрат, свързван с кръговете около ДПС – доскорошният ръководител на Следствения отдел при Софийската градска прокуратура Петьо Петров. Петров оглави столичното следствие през март 2013 г. със заповед на Кокинов, а в ръководения от него отдел се разследваха делото „КТБ“, досъдебното производство срещу бившия ДПС депутат и зам.-председател на парламента Христо Бисеров, делото за пране на пари срещу съсобствениците на „Труд” и „24 часа” Огнян Донев и Любомир Павлов, делото за търговия с влияние срещу Филип Златанов, от което мистериозно изчезнаха основните веществени доказателства – оригиналните тефтери на бившия шеф на КПУКИ.

Никога не бе дадено обяснение защо главният прокурор поверяваше тези особено важни за държавата дела не на Националната следствена служба, оглавявана от зам.-главен прокурор, а на ръководеното от Петров столично следствие, въпреки твърде спорната и осеяна с тъмни петна кариера на магистрата.

Петров е спасен от прокуратурата, след като на 12 юли 2010 г. в София предизвиква катастрофа, като удря две коли. Пристигналите на място полицаи тествали Петров с дрегер, който показал над 1.2 промила алкохол. Кръвната проба на следователя обаче впоследствие изненадващо установила само 0.2 промила алкохол в кръвта. Софийската районна прокуратурата отказва да образува дело, тъй като по закон такова се образува, ако кръвната проба покаже над 1.2 промила.

Става ясно, че разследването е осуетено преди да започне, защото кръвната проба е била взета над четири часа след инцидента, макар че по закон това се прави не по-късно след час. След намеса на ВСС материалите по делото са пратени в Софийската градска прокуратурата за проверка, която потвърждава постановлението. По-късно се намесва и Софийската апелативна прокуратура, която връща преписката на районно ниво и праща материалите и на Инспектората на ВКП. Междувременно изтичат давностните срокове за образуване на дисциплинарно производство срещу Петров.

Следователят, заедно с настоящия председател на Етичната комисия на ВСС Ясен Тодоров, бе основен свидетел по процеса срещу бившия шеф на Софийската районна прокуратура Славчо Кържев, както и по делото срещу бившия военен министър Николай Цонев, бившия главен секретар на финансовото министерство Тенчо Попов и съдията от Софийския градски съд Петър Сантиров. По делото срещу Кържев състав на СГС, председателстван от Петя Крънчева, осъди подсъдимия въз основа на показанията на Петров и Тодоров. По второто дело обаче шефът на столичното следствие бе разобличен като извършител на провокация към престъпление, а три съдебни инстанции определиха делото „Цонев, Сантиров, Попов“ като емблематичен пример за провокация към престъпление от орган на държавна власт.

Петров бе ключовият свидетел по процеса, на чиито показания се крепеше обвинителната теза. Окончателното решение на Върховния касационен съд по казуса от началото на годината даде зелена светлина на прокуратурата да разследва действията на Петров по делото и да му повдигне обвинения за провокация към подкуп, но по всичко личи, че поради изтичане на давностните срокове за наказателно преследване в края на март, това няма да се случи. Още по-смущаващо е, че до настоящият момент Цацаров не е внесъл предложение за дисциплинарно наказание на Петров, а дори напротив – опита се да му помогне да напусне системата по модела на Роман Василев с 18 заплати (такова предложение има в момента, внесено във ВСС от 5 членове, но то е "висящо", б.р.).

Тефтерите ги няма до доказване на противното

Междувременно проверката на столичното следствие за изчезналите тефтери на Златанов не намери виновни, а ръководителят на отдела Петьо Петров подаде оставка като магистрат на 5 март. Молбата за напускане бе внесена светкавично от Сотир Цацаров във Висшия съдебен съвет като допълнителна точка.

Дебатът по оставката на Петров разкри някои детайли за действителните възгледи и намерения на главния прокурор по отношение на хората-проблеми в прокуратурата. Цацаров настоятелно защитаваше тезата, че молбата за напускане трябва да бъде гласувана, въпреки че към този момент ВСС и главният прокурор имаха всички основания да търсят дисциплинарна отговорност на бившия шеф на столичното следствие.

Опитите на отделни членове на съвета да припомнят, че кадровият орган дължи разследване на действията на Петров по делото „Цонев, Сантиров, Попов“ дори ядосаха Цацаров, който обвини ВСС в „имиджови измивания“.

„Ще ме принудите да бъда напълно директен. Прокуратурата има пълния интерес да удовлетвори тази оставка и това лице да не работи в съдебната система“, убеждаваше главният прокурор, който изцяло прехвърли отговорността по грижата за етичните нарушения на Петров на съвета, удобно игнорирайки правомощията си да предложи започването на дисциплинарно производство срещу следователя.

Само отсъствието на част от членовете на ВСС, гравитиращи около Цацаров, на това заседание осуети безпрепятственото напускане на Петьо Петров, чиято оставка в крайна сметка не мина.

Под прицела на Цацаров

На фона на тази стройна традиция знакови магистрати, извършили нарушения, да бъдат амнистирани, справка на „Съдебни репортажи“ показва, че от началото на мандата на главния прокурор, Цацаров се е възползвал от правомощията си по Закона за съдебната власт да предлага образуване на дисциплинарни производства срещу 10 магистрати. Все за случаи, които далеч не са имали толкова негативен ефект за авторитета на правосъдието и са далеч от най-наболелия въпрос за решаване в прокуратурата – наличието на зависимости на прокурори и следователи, което е тежка форма на корупция.

Три от предложенията се отнасят до нарушения на случайното разпределение на делата. Едното е срещу бившия апелативен прокурор на София Ангел Илиев (наказан със забележка, а впоследствие повишен във Върховната административна прокуратура), второто е споменатото дисциплинарно дело срещу Кокинов (с наказание забележка), а третото – срещу окръжния прокурор на Ямбол Георги Ханджиев (дисциплинарното производство срещу него е прекратено поради изтичане на давността на нарушенията).

Под прицела на Цацаров е още един административен ръководител – ръководителят на Специализираната прокуратура Светлозар Костов, известен като прокурора по делото „Октопод“ и с репликата си „Вързахме кънките на Максим Ставийски“. Дисциплинарната одисея на Костов започва след информацията за нетърпим работен климат в спецпрокуратурата и откритият му конфликт с Цацаров, след като не бе повишен в конкурса за ръководител на Апелативната специализирана прокуратура.

Предложения за търсене на дисциплинарна отговорност главният прокурор вкарва и срещу трима върховни прокурори. Първото от тях е срещу прокурора от ВКП Емил Сакаджийски заради системно неспазване на сроковете, продължаващо бездействие и неоправдано забавяне на решаването на преписките, заради което Цацаров иска ВСС да му намали заплатата с 10% за половин година (вместо това съветът порицава Сакаджийски). За същото нарушение Цацаров предлага върховния прокурор Максим Колев за понижаване в ранг за две години. Малена Филипова – бившият ръководител на Инспектората към ВКП, е понижена в ранг апелативен прокурор за две години, макар главният прокурор да иска дисциплинарното й уволнение.

Още в началото на мандата му, Цацаров извършва ревизия в ИВКП и обявява, че преписките там не са разпределяни на случаен признак, а част от тях са държани с години на трупчета. По-късно стана ясно, че голяма част от прегрешенията на Филипова, оповестени от главния прокурор, не са намерили потвърждение.

За наказания заради необосновано забавяне на разследвания от Цацаров са предложени и няколко следователи от Националната следствена служба – Евстати Попов, Валентина Николова (за които главният прокурор иска намаляване на заплатата) и Румен Андреев, за когото е поискане освобождаване от длъжност.

Темите, които му убягват

Що се касае до останалите скандали в съдебната власт – по случайното разпределение на делата в Софийския градски съд, прокуратурата вече няколко месеца държи нездравословна за правосъдието дистанция. Изключение прави изпуснатата неофициална информация, че държавното обвинение е намерило прегрешения на съдия Румяна Ченалова след международния отзвук по казуса „Белведере“.

Три месеца по-късно прокуратурата не дава индикации действително да разследва поведението на съдийката, която скоростно бе подведена под дисциплинарна отговорност в опит да бъде потушен скандалът с френския посланик. Същинските проблеми в управлението на Софийския градски съд пък бяха изцяло заглушени от разследването по разработката „Червей“, образувано след указания от премиера Бойко Борисов и от светкавичното предложение на главния прокурор Сотир Цацаров за временно отстраняване на Владимира Янева като съдия. Янева не обжалва и си подаде оставката като председател.

Последва познатото заглъхване – Цацаров не предложи вече бившата председателка за дисциплинарно наказание, а ВСС безпрецедентно отказа да образува дисциплинарно дело срещу нея по предложението на правосъдния министър Христо Иванов, по чиято инициатива бяха образувани дисциплинарни дела срещу Янева, Богдана Желявска, Румяна Ченалова и Ивайло Родопски.

Въпреки доказаното бездействие на прокуратурата да предприема дисциплинарни мерки срещу съмненията за корупционни зависимости в съдебната власт, правителството възприе предложението на главния прокурор Сотир Цацаров за създаването на поредното звено за разследване на корупцията по високите етажи на властта под негов контрол. Каква ще е неговата ефективност не е трудно да се прогнозира след дългогодишните опити на прокуратурата да постигне резултати с подобни звена, които постигнаха нулев успех.

Няма как и да бъде друго, след като общото между Цацаров, Василев, Петров и Кокинов е, че зад възхода на кариерата на всеки от тях стои съмнението за проведен разговор някъде извън ВСС с изобличаващата корупцията реплика “Ти си го избра”.

А краят на кариерата им не зависи нито от качеството на работата им, нито от разследванията срещу тях, ако извършат служебно нарушение и дори – престъпление.