Различията по региони по отношение на бедността са огромни, сочат изводите в доклад за бедността на Института за пазарна икономика.

Прегледът на данните по региони откроява основните фактори, които влияят на бедността. Данните за бедността по области спрямо националната линия на бедността показва огромни различия. 7,3% е делът на населението в риск от бедност в столицата София, в дъното е Видин с 42 на сто бедни.

След София в най-благоприятно положение са Перник, Благоевград, Бургас. В дъното са Пазарджик, Сливен и Видин.

Затова и Петър Ганев, старши икономист в института, коментира, че социалните политики трябва да имат регионален фокус, който да е насочен към конкретните особености на областта. Такива са нивото на заетост, образованието, демографското разпределение и концентрацията на етнически групи.

"Най-силна връзка има между бедността и заетостта, докато възрастовата зависимост влияе в по-малка степен. Това подкрепя вече направените изводи и откроените рискови групи по икономическа активност: основно безработни и неактивни и чак на следващ етап - пенсионери. В същото време етническата структура на населението и образованието също оказват много силно влияние. Това отново отговаря на направените изводи и откроени рискови групи - домакинства с много зависими деца, както сред тези с липса на образование и квалификация", се коментира в доклада. 

Ефектът на пенсиите и социалните плащания за намаляване на бедността по региони също е много различен. Пенсионните плащания намаляват бедността в по-голяма степен там, където има повече възрастни хора и съответно по-тежки демографски проблеми. Най-сериозно отражение пенсионните трансфери дават в Габрово, Кюстендил, Видин, Смолян и Ямбол, докато най-ниско - в Сливен и Добрич. Социалните плащания пък влияят там, където има най-високи нива на безработица - например в Смолян, Разград, Шумен и Велико Търново.