Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд отправя до Конституционния съд искане да обяви за напълно противоконституционни две алинеи от промените от миналата година в НК, касаещи отнемането на колата на трафиканти на мигранти, пияни, дрогирани, такива, които са отказали изследване, предизвикали ПТП, телесна повреда и т.н. (чл. 280, ал. 5 НК и чл. 343, ал. 5 НК).

Също така върховните съдии искат да се отменят части от още два нови закона, които постановяват какво се прави, когато колата не е собственост на дееца: „или се налага глоба в размер на пазарната стойност на превозното средство в лева, ако не е негова собственост“, и „а когато деецът не е собственик - да присъди равностойността му“ (части от чл. 281, ал. 4 и чл. 343б, ал. 5 НК).

Изтъква се, че нововъведените членове противоречат на конституцията, както и на куп други норми, те са създадени миналата година без нужните мотиви, не обясняват целите, които преследват, противоречат на основополагащия Закон за нормативните актове и т.н. и т.н.

Рестрикциите бяха въведени в броя на Държавен вестник от 4 август м.г. като отговор на проблемите с мигрантите, както и с истинската епидемия от пияни, дрогирани и отказващи изследване на пътя. Членовете предизвикаха доста дискусии през м.г., но е факт, че към днешна дата дворовете на подразделенията на полицията вече са буквално пълни с "прибрани" коли.

След процедури дори започнаха да ги обявават на търг чрез НАП.

В днешното си пространно съобщение до медиите от Върховния касационен съд иронично отбелязват, че дори няма де са зинамават с "липса на ангажираност към спазването на езиковите норми и прецизност при словесното оформяне на нормативните предписания". Дават за пример родената от законотвореца алинея 5 на чл. 343б. Текстът й буквално гласи:

"В случаите по ал. 1 - 4 съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик - да присъди равностойността му.

Посочва се например, че е странно нововъдеденото понятие "глоба" в размерите на равностойността на автомобила (когато са те спрели и МПС не е твое) - тъй като глобата в наказателния процес един път определя съдът по други критерии. А тук се появява втора "глоба", при която при това се изпада в парадокса - да плащаш равностойността на нещо, което не е твое (сега си представете шофьор със служебния Майбах - бел. ред).

Както и че се нарушават основни конституционни права, като се наказва друг, в случаите, в които пияният или дрогиран управлява чужда кола и тя никога не е била негова.

Депутатите, парадоксално, са предвидили такова наказание - отнемане, за неумишлените престъпления на пътя, но не и за умишлените. В искането си ВКС напомня, че „императивно, безусловно задължително общо правило“ е, че на отнемане подлежат както предметът, така и средството на престъплението, единствено и само когато то е умишлено.

Изтъкват се основни противоречия на новите норми с понятието за "отнемане в полза на държавата" на превозното средството, което пък съществува и сега на други места в НК.

Поради това върховните съдии смятат, в становището си, че КС изцяло трябва да отмени посочените текстове - те не подлежат на саниране или тълкуване, тъй като са неясни "до невъзможност за практическото им прилагане в частите, предвиждащи налагане на „глоба“ в размер на пазарната стойност на превозното средство".

"Проблемите, които поставят четирите разпоредби, са непреодолими чрез тълкуване,... защото са свързани с въвеждане на двусмислени предписания, на постановки, които са в явно противоречие с фундаментални положения в наказателното право и с режима на основни негови институти, каквито са наказанието и превантивните мерки... в противоречие с концепцията, на която всеки от тези институти е основан, с тяхното съдържание, с правната логика при създаването им и с начина, по който е предвидено те да се прилагат.

Така е нарушен заложеният във фундамента на правовата държава конституционен принцип на законността... като е накърнена предвидимостта в правното регулиране, дестабилизирана е правната сигурност, която правовата държава, каквато е България съгласно чл. 4, ал. 1, изр. 1 КРБ, е предназначена да осигури и която е предпоставена от създаването и действието на ясно, еднозначно, непротиворечиво, стабилно и предвидимо законодателство", пишат още от ВКС.

Трябва да подчертаем, че ВКС не атакува тази част от ал. 5 на чл. 343б на НК - че съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, когато някой е спрян пиян или дрогиран, и то е собственост на дееца. Там неясноти няма.

Ето и цялото съобщение на ВКС

Наказателната колегия на ВКС сезира Конституционния съд с искане за обявяване на противоконституционност на текстове от НК, свързани с отнемане на превозно средство или налагане на глоба в размер на стойността на превозното средство, когато то не е собственост на извършителя на престъпление  

Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ОСНК на ВКС) отправи до Конституционния съд искане за обявяване на противоконституционност на следните разпоредби от Наказателния кодекс: чл. 280, ал. 5 НК и чл. 343, ал. 5 НК – изцяло, чл. 281, ал. 4 НК – в частта „или се налага глоба в размер на пазарната стойност на превозното средство в лева, ако не е негова собственост“, и чл. 343б, ал. 5 – в частта „а когато деецът не е собственик – да присъди равностойността му“.

Със Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ДВ, бр. 67/2023 г.) са допълнени текстовете на чл. 280, чл. 281, чл. 343 и чл. 343б от НК, като са създадени нови алинея пета към чл. 280 НК, алинея четвърта към чл. 281 НК, алинея пета към чл. 343 и алинея пета към чл. 343б НК. В искането се посочва, че липсват мотиви към проектите за посочения закон, придружаващи създаването на упоменатите нови разпоредби и указващи причините и технологията на създаването им, съответно смисъла и предназначението им, както и преследваните с тях цели. „Като се отмине този факт, както и фактът на поначало девалвиращата авторитетността на закона липса на ангажираност към спазването на езиковите норми и прецизност при словесното оформяне на нормативните предписания (виж чл. 343б, ал. 5 НК), както и при извършването на чисто технически действия като препращането към точния текст, на който съответства препращащата норма (виж чл. 280, ал. 5 НК), резултатът от коментираното нормотворчество е превръщане в част от действащото право на текстове, които противоречат на Конституцията, било то изцяло (чл. 280, ал. 5 и чл. 343, ал. 5 НК) или частично (чл. 281, ал. 4 и чл. 343б, ал. 5 НК)“, пишат върховните съдии. Проблемите, които поставят четирите разпоредби, са непреодолими чрез тълкуване по предписания от чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) път, защото са свързани с въвеждане на двусмислени предписания, на постановки, които са в явно противоречие с фундаментални положения в наказателното право и с режима на основни негови институти, каквито са наказанието и превантивните мерки по чл. 53 НК, и съответно в противоречие с концепцията, на която всеки от тези институти е основан, с тяхното съдържание, с правната логика при създаването им и с начина, по който е предвидено те да се прилагат. Така е нарушен заложеният във фундамента на правовата държава конституционен принцип на законността (чл. 4, ал. 1 КРБ), като е накърнена предвидимостта в правното регулиране, дестабилизирана е правната сигурност, която правовата държава, каквато е България съгласно чл. 4, ал. 1, изр. 1 КРБ, е предназначена да осигури и която е предпоставена от създаването и действието на ясно, еднозначно, непротиворечиво, стабилно и предвидимо законодателство. Нарушено е и заложеното в чл. 5, ал. 3 от Конституцията правило, както и принципът за справедливостта и юридическото равенство на гражданите (чл. 6, ал. 2 КРБ).

„Ето защо, уважавайки правото на нормотворческата власт да преценява обективните обществени нужди и да предприема законодателни мерки за засилване на наказателноправната защита на обществените отношения, включително и на свързаните със сигурността на движението по пътищата и опазването на живота и здравето на участващите в него граждани, но същевременно, отчитайки факта, че ВКС е носител на задължението по чл. 124 от Конституцията, чието изпълнение предполага наличие на съответно на Конституцията законодателство, ОСНК на ВКС прецени, че са налице в настоящия случай предпоставки да инициира пред Конституционния съд упражняване на правомощията, които той има по чл. 149, ал. 1, т. 2 КРБ“, пишат върховните съдии.

В искането са изложени подробни мотиви по отношение на всяка от четирите разпоредби.

Съгласно чл. 280, ал. 5 от НК в случаите по ал. 2, т. 5 на чл. 280 НК (т.е. когато трафикът на хора е организиран от група или организация или е извършен по поръчение и/или в изпълнение на решение на организирана престъпна група) „превозното средство се отнема в полза на държавата, ако е собственост на дееца или се налага глоба в размер на пазарната стойност на превозното средство в лева, когато не е негова собственост“. Член 281, ал. 4 НК предвижда, че когато противозаконното подпомагане на чужденец да пребивава или преминава в страната в нарушение на закона е извършено чрез използване на моторно, въздухоплавателно или друго транспортно средство, „превозното средство се отнема в полза на държавата, ако е собственост на дееца, или се налага глоба в размер на пазарната стойност на превозното средство в лева, когато не е негова собственост“. Според ОСНК разпоредбите са неясни до невъзможност за практическото им прилагане в частите, предвиждащи налагане на „глоба“ в размер на пазарната стойност на превозното средство, когато то не е собственост на дееца. В тези им части двете разпоредби въвеждат конструкции, без аналог в наказателното право до момента.

От двата текста е невъзможно да се прецени какъв точно е характерът на нововъведените „глоби“. Според Указа за прилагане на ЗНА думи и изрази с утвърдено правно значение се използват в един и същ смисъл във всички нормативни актове. „Глоба“ е юридически термин, натоварен с точно определено смислово съдържание. В наказателното право се използва за назоваване на едно от наказанията по чл. 37, ал. 1 от НК, които се налагат за извършени престъпления. Тя е уредена в Общата част на НК именно и само като наказание и съответно по начин, който дава възможност на съда да я индивидуализира по правилата за индивидуализация на наказанията съобразно с особеностите на случая, обществената опасност на дееца и имущественото негово състояние (чл. 47 НК). А „глобите“ по чл. 280, ал. 5 и чл. 281, ал. 4 НК са във фиксиран размер, величината на който е зависима единствено от пазарната стойност на превозното средство. В този смисъл разпоредбите нарушават правилото на чл. 5, ал. 3 от КРБ, което по същество изисква както да се налагат единствено предвидените в закона наказания, така и тези наказания да са с утвърденото от този закон съдържание. 

Със създаването на чл. 280, ал. 5 НК и на чл. 281, ал. 4 НК практически законът въвежда едновременно налагане на две санкции от един и същи вид, т.е. на две глоби за едно и също престъпление, извършено от едно и също лице – веднъж наказанието глоба по чл. 37, ал. 1, т. 4 НК и втори път отново „глоба“, но вече като алтернатива на отнемането на превозното средство, когато то не е собствено на дееца.    

Правилата на чл. 280, ал. 5 и чл. 281, ал. 4 НК са в противоречие и с общата норма на чл. 53 НК, уреждаща режима на отнемане в полза на държавата на предмета и на средството на умишленото престъпление. Върховните съдии посочват, че съгласно чл. 53, ал. 1, б. „а“ и ал. 2, б. „а“ НК средството на умишлено престъпление действително подлежи на отнемане в полза на държавата, но присъждане на равностойността му, когато то е отчуждено или липсва, е предвидено единствено когато послужилата като такова средство вещ е принадлежала на виновния. Изискването на чл. 280, ал. 5 НК и на чл. 281, ал. 4 НК за налагане на „глоби“ в размер на пазарната стойност на превозното средство, когато то не е собствено на дееца, респективно предвиденото в чл. 343, ал. 5 и в чл. 343б, ал. 5 НК присъждане на равностойността на превозното средство в аналогични хипотези, представлява не реакция на извършеното престъпление, а самоцелно допълнително санкциониране на съответното лице, пише в искането. В този смисъл накърнен е конституционният мащаб за допустимо ограничаване на правата, като е въведено ограничение, лишено от каквото и да е легитимно основание, което да прави мерките „съразмерни с характера на защитавания интерес“.

Разпоредбата на чл. 280, ал. 5 от НК е проблематична и в друга насока, което я прави изцяло противоконституционна. Нарушена е вътрешната логика и системността в конструкцията на чл. 280, тъй като текстът на новосъздадената пета алинея препраща към състава по чл. 280, ал. 2, т. 5 НК, който обаче не предвижда използване на превозно средство, било то като средство на престъплението или като негов предмет. В този му вид текстът затруднява правоприлагането поради невъзможност за тълкуване на съдържанието му, на вложения в него правен смисъл и правилното и точното негово разбиране. От друга страна, в първата своя част разпоредбата практически насочва към отнемане на превозно средство в хипотезите на престъпления по чл. 280, ал. 2, т. 5 НК, стига това превозно средство да принадлежи на дееца, без да е нужно то да е послужило за извършване на престъплението или да представлява предмет на същото.

Разпоредбата на чл. 343, ал. 5 НК предвижда, че „в случаите по ал. 3 и 4 на чл. 343 НК съдът може да отнеме в полза на държавата въздухоплавателното средство, моторното превозно средство, плавателния съд или специалната машина, което е послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик – да присъди равностойността му“. Липсва последователност в подхода на законодателя, доколкото новата санкционираща по същество мярка е въведена за непредпазливите престъпления по чл. 343 НК, но не и за умишлените престъпления по транспорта по чл. 342 НК. Но причините, които обуславят противоконституционност на чл. 343, ал. 5 НК, са други. За да подлежи на отнемане в полза на държавата, необходимо условие, при това от първостепенна важност, е вещта, представляваща предмет или средство на престъплението, да е принадлежала на дееца (изцяло или поне част от нея). Прилагането на подобно преобразуване, каквото е въведено с чл. 343, ал. 5 НК, по отношение на имущество, което не е принадлежало на дееца, е немислимо. Аргументите в тази връзка, изложени при оспорването на конституционната съобразеност на чл. 280, ал. 5 и чл. 281, ал. 4 НК важат в пълна степен и тук, се казва в искането. „На следващо място, съгласно чл. 53, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК на отнемане подлежат както предметът, така и средството на престъплението, единствено и само когато престъплението е умишлено. Касае се за императивно, безусловно задължително общо правило, едно от тези, които указват принципната основа, на която се прилагат превантивните мерки, свързани с отнемане на предмета и/или на средството на престъплението, което правило не може да се дерогира чрез създаване на специални разпоредби в Особената част на Наказателния кодекс. А престъпленията по чл. 343 НК са непредпазливи. Поради това при създаването на чл. 343, ал. 5 НК напълно е неглижирана същността на института на превантивните мерки“, категорични са върховните съдии.

 Според чл. 343б, ал. 5 НК „в случаите по ал. 1 – 4 съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик – да присъди равностойността му“.  Така формулирано, предписанието поставя проблема, който вече е назован във връзка с коментара на чл. 280, ал. 5 НК и на чл. 281, ал. 4 НК и възможността от гледище на общата норма на чл. 53, ал. 1 НК за отнемане в полза на държавата на вещта, представляваща предмет/средство на престъплението, съответно за присъждане на паричната нейна равностойност, когато тази вещ не е принадлежала на дееца, и нарушаването на заложеното в чл. 5, ал. 3 от Конституцията правило, както и на принципите на пропорционалност, справедливост и равенство на гражданите пред закона, които чл. 6, ал. 2 от Конституцията е предназначен да обезпечи.

„Изложеното ни дава основания да настояваме, че коментираните интервенции в материалния наказателен закон са произволни, хаотични, противоречащи на самата юридическа негова същност, като чрез тях са въведени мерки, оставащи извън стандартите на наказателното право, на Наказателния кодекс и на Конституцията. Проблемите, пред които тези интервенции изправят съдилищата в практическата правораздавателна тяхна дейност, и невъзможността тези проблеми да бъдат решени по предписания от чл. 46, ал. 1 ЗНА път правят сезирането на Конституционния съд необходимо“, обобщават  върховните съдии.