За три години правим избори за шести път. Като сложим редовните и служебните кабинети за това време – по мои груби сметки за тия три години едно стотина души са били поне за малко министри, няколкостотин са се похвалили на родата, че са заместник-министри, няколко хиляди са ставали депутати и стотина хиляди са намазвали по разните му там администрации. И като погледнем, че на избори гласуват около 2,5 млн. души, можем да заключим, мили приятели, че почти всеки, който може да прочете бюлетината, вече е бил нещо в управлението на тази изтерзана държава. Освен мен.

Сега идваме до сериозния въпрос. Ако всеки, участващ в изборите като гласоподавател или гласополучател, вече е бил част от властта по един или друг начин, а властта е некадърна  и престъпна и трябва да влезе в затвора немедленно, то какво е най-правилното действие след идните избори? М? Точно така – да се самоарестуваме и да идем всички заедно при бай Ставри. Ако и бай Ставри не е за пандиза, де.

Сега разбирате ли къде ни е проблемът, скъпи приятели? Ние, електоратът от дребни крадци, тарикати и нарушители, трябва да изберем от по-едрите тарикати и крадци този, който ще изчисти държавата от мафията и корупцията и ще я превърне в една Швейцария... или айде поне една Албания на Балканите.

Тоест трябва да влезем всички в затвора.

Обаче кой ще ни вкара там, кой ще ни пази, кой ще ни тръшне на земята с викове: „Ти си престъпник“ и ще ни снима, за да ни извъртят по телевизиите вечерта в новините, кой ще ни покаже по новините, кой ще ни покани в „Панорама“ да се обвиним и разкрием, кой ще даде думата после във всички сутрешни блокове, за да обясним, че сме престъпни гадове, откакто сме се родили, кой ще се коалира с нас, кой, кой, КОЙ?

Разбирате ли сега, мили приятели, в какво сме се забъркали? Най-радикалните сред вас искат да се преоснове българската държава. Ма той Аспарух вече не може да стигне до нас, че трябва да пресече фронтова линия, а тя е минирана. Ще трябва ние да я вършим тая работа, а щом е работа... зае.и!  Не стига, че сме престъпни гадове и тарикати, ами и работа да вършим.

Колко по-добре ще е да дойде някой отвън или отвътре също може и да ни оправи. В който смисъл си изберете. Важното е ние да лежим по диванчетата, да кадем на дребно и едро и да пустосваме тая черна съдба българска, ако може в седем осми да я пустосваме, че  е по-патриотично. Щото ние може и да сме мързеливи тарикати, но сме патриоти. Затова и аз от диванчето  и фейсбука отново питам и едновременнос това отговарям:

КОЙ ще ни оправи, братя българи и най-вече – Е КОЛКО ПЪТИ, БЕ?!!