Православните християни отбелязват Месопустната задушница. Тя е първата за годината, наричана още Голяма задушница.

В съботния ден срещу Неделя месопустна българите извършват помен в чест на мъртвите. Утре е денят, в който запоследно се ядат месни произведения. Следва една подготвителна седмица само с млечни храни, яйца и риба преди Сирни заговезни (другата неделя) и началото на Великденските пости.

Посещават се гробовете на починали близки. Името „Задушница” произлиза именно от значението на този ден – молим се „за душата” на починалите.

За помена се приготвя „коливо“ - варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки.

Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата.

Тя е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелие и апостолски текст.