Ивайло Петев ще навърши през юли 40 години, но само за последните четири от тях направи изключителни неща за български треньор по футбол. Стана двукратен шампион с "Лудогорец", спечели купата, отиде в чужбина, за съвсем малко не триумфира в първенството на Кипър. Стана първият български треньор, водил два различни отбора в кампания на Шампионска лига. И постави поне още десет рекорда, които трудно някой ще подобри в обозримото бъдеще. От няколко месеца е селекционер на националния отбор и от разговора ни проличава, че амбициите му съвсем не са за някакво просто добро представяне. В интервю за Клуб Z Петев разкрива философията си за футбола и очакванията за новото предизвикателство.

- Ивайло, какво те направи чак толкова доволен за мача с Румъния?

- Играта. Доволен съм от почти всичко, което видях на терена от нашия отбор. А особено ме удовлетвори мнението на Станимир Стоилов, който бе дошъл да гледа двубоя. Исках да чуя от него критичен коментар за играта, но той ми заяви, че почти не е видял някакви негативни неща. А тази оценка на безспорен авторитет за мен означава много.

- Да, но този мач в България го броим за малко безсмислен и общо взето анализите и коментаторите бяха снизходителни?

- Няма как на мач срещу Румъния, която разполага с отлични футболисти, да се гледа снизходително. Това е двубой на ниво национални отбори и е кощунство да не се възприема сериозно. В състава на румънците имаше доказани играчи като Русеску, Попа, Танасе, Лунг - това са имена за европейския футбол. Мачът си беше със сериозен заряд както за нас, така и за тях.

- И обективно българите бяха по-близо до победата?

- Определено бяхме отборът, който действаше с по-добър ритъм. Затова и дадох толкова висока оценка. Момчетата изпълниха перфектно поставените задачи. Отчитам и сравнително късия срок за работата. Напрактика имахме три дни за тренировки, а някои от титулярите пристигнаха в последния възможен момент.

- Да, но това няма да бъде тимът, който ще излезе срещу Италия. Очакванията са, че за този мач ще се върнат познатите лица, които не са представиха особено успешно в първите четири мача от квалификациите?

- Нищо не се знае и никой не може да предопределя с какви играчи ще излезем срещу Италия. Виж, пред теб стои списък с отбора на Италия, който вероятно ще бъде същият срещу нас в София след месец и нещо. На този етап изборът ми на изпълнители за този супер важен мач е отворен.

- Какво пък толкова му е важното на мача с Италия, освен че ни гостува четирикратен световен шампион? Общо взето позициите в групата са установени и трудно могат да се променят...

- Мачът с Италия е от особено значение за развитието на българския футбол. Простата аритметика показва, че победата ни връща в играта за класиране поне на бараж. Италия и Хърватия са много напред, но Норвегия формално е на две точки ако приемем, че ще ги победим в София. Ясно е, че ни трябва една голяма победа. Мястото и времето според мен са подходящи.

- Звучи малко като научна фантастика България да спечели срещу Италия, макар и последните 2 мача в София срещу „адзурите” да завършиха наравно. Все пак разликата в класите е очевидна.

- Каквато и да е разликата в класите, ние нямаме право да играем за нищо друго, освен за победа. И съм убеден, че ако се изпълнят поставените задачи на 100 процента от нашите футболисти, шансовете не са чак толкова микроскопични. Моето верую е такова: ако футболистът е подготвен за мача и изпълнява поставените указания в един момент от двубоя той полита, защото всичко му се отдава с лекота. Надявам се такава увереност да има в нашите момчета по време на този решителен мач срещу Италия. 

- Всъщност летенето май продължава. След "Динамо" (Загреб), "Зенит", "Тотнъм" на клубната сцена, сега още по-нависоко ви се изпречва Италия.

- Явно сте чели интервюто ми преди мача на АЕЛ с "Тотнъм" в английски вестник. Да, казах, че ще играем, за да отстраним англичаните. И сега твърдя, че имахме огромни шансове. Бяхме на крачка да го направим и срещу Зенит, допуснахме гол в последната минута. Но за да не успеем си имаше и някои субективни причини.

- Един от многото ти негативни рекорди е свързан с получаването на голове от твои отбори в последните секунди?

- Този в Загреб бе в деветата минута на продължението. Но това е чарът на футбола, на един му вкарват гол, друг пък отбелязва. Ето, „Лудогорец” в тази кампания в Шампионската лига вкара три или четири гола в последните минути. Вярвам, че съдбата е върнала това, което ни взе преди това.

- Да, но ти ни си в Разград, за да присъстваш на фиестата. Знам, че няма да отговориш, но според мен приносът ти за сегашните успехи е поне 50 процента?

- Естествено, че няма да отговаря на тази провокация и да меря проценти. Констатирам само, че важните фигури в огромна степен са същите, а философията на играта с нищо не се е променила. Това означава, че се продължава по пътя, който отборът пое с мен преди четири години.

- Да направим един паралел с днешната ти работа - може ли националният отбор да играе толкова успешно, колкото „Лудогорец”?

- Вече отговорих как виждам играта на националния отбор. А нормално е да вървят сравнения с това, което изградих в Разград.  

- Преди теб в националния отбор работиха доста добри треньори, но всеки един от тях удари на камък?

- Да, в националния отбор наистина са работили много добри специалисти. И аз стъпвам на добра основа. Никой не може да каже какво точно ще се случи в бъдещето. Никой не може да ни попречи да мечтаем. И да преследваме конкретни цели. 

- От теб обаче се очаква някаква голяма промяна. Подмладяване на отбора, нови играчи?

- Който и да стане треньор на националния отбор ще се сблъска с все едни и същи неща. Селекционерът винаги ще бъде под обстрел за своя избор. Не декларирам някаква революция, от която да бъдат изключени футболисти заради възраст или свързаност с предишни несполуки. Абсолютно непредубеден съм и ме интересуват само интересите на отбора. А единствения интерес е той да играе добре, следователно и да побеждава.

- Като каза обстрел, май по теб ще стреля цяла артилерия?

- На тези, които мислят, че може с нападки и откровени лъжи да ме изкарат от равновесие мога да кажа, че въобще не ме интересуват. Като казвам интересуват да се разбира, че не ги чета и въобще не знам за съществуването на пасквилите им.

- Лайтмотивът май е всичко за победата в мача с Италия?

- А има ли по-добро начало от една голяма победа? Мисля, че тя ще направи целият български народ щастлив. Защото националният отбор е националната кауза на България във футбола.