За 60-и път световният политически елит се събира в Мюнхен на Конференцията по сигурността. Какви са основните теми с оглед на напрегнатата ситуация в света?

В дългия списък на Мюнхенската конференция по сигурността са включени около 800 участници. Но всичко се върти около един-единствен политик, който не е включен в този списък – Доналд Тръмп.

Откакто преди седмица бившият американски президент заяви, че окуражава Русия да прави каквото си иска с държавите, които не плащат 2% от БВП в НАТО и така само с няколко думи постави под въпрос глобалната архитектура на сигурността, това се превърна във водеща тема и за конференцията в Мюнхен. Така Тръмп постигна онова, което най-много обича – да е в центъра на вниманието дори и да не е поканен някъде.

Стабилност на западния военен съюз

Първият въпрос в Мюнхен ще бъде стабилността на НАТО. Бившият вицеканцлер на Германия Зигмар Габриел заяви преди откриването й: „Какъв е смисълът и как ще функционира един военен пакт, ако подкрепата се изчислява само в пари?“

Той обаче посочи и че е крайно време Европа да помисли за военна сигурност, която не зависи от това кой седи в Белия дом.

„Не е проблемът Тръмп. Дори и да не спечели той, може да има много други политици в САЩ, които да се съмняват в необходимостта да защитават на всяка цена Европа. За тях ядрена конфронтация с Русия е немислима в този момент и няма да рискуват такава заради една малка страна като Украйна. Много по-важен им е Тайван, защото там рискът от ядрен сблъсък е много по-висок. Затова усилията им са насочени към Китай“, обясни социалдемократът.

Независима европейска отбранителна политика

Въпросът за разходите за отбрана на отделните държави-членки на НАТО, също ще бъде обсъден. Консенсусът е, че Европа трябва да направи повече за собствените си отбранителни способности, независимо от изхода на изборите в САЩ. Съществуват обаче различни идеи за това как трябва да изглежда тя.

Малко преди конференцията по въпросите на сигурността се разгоря и дискусия за европейския ядрен отбранителен щит. Ядрените държави в Европа Франция и Великобритания биха могли да заместят ядрения щит на САЩ, смятат привърженици на тази стратегия. Германия обаче е против. Берлин от години не приема поканата на Макрон да се пристъпи към съвместно укрепване на европейската защита. След изказването на Тръмп може да има промяна по този въпрос.

Войната в Украйна

Преди две години украинският президент направи запомняща се и емоционална изява на конференцията по сигурността:

"Ние ще бъдем забравени", обяви Володимир Зеленски четири дни преди руското нахлуване в страната му.

Той яростно агитираше за гаранции за сигурност и веднага след речта си побърза да се върне в Киев. Тази година той ще присъства лично и в Мюнхен, а призивът му за подкрепа стана още по-належащ. Украйна не разполага с оръжия и боеприпаси. Русия има петкратно военно превъзходство.

Сенатът одобри пакет от мерки в подкрепа на САЩ на обща стойност около 60 млрд. долара. Доминираната от републиканците Камара на представителите обаче може да го отхвърли - и засега изглежда, че вот по законопроекта въобще няма да се състои, по воля на председателя и твърд тръмпист Майк Джонсън.

Европа, от своя страна, няма да е в състояние да запълни тази празнина и конференцията в Мюнхен е мястото, на което ще има разговори за това с присъстващи американски сенатори.

Никъде извън САЩ няма толкова много представители на САЩ на едно място, както на Мюнхенската конференция по сигурността.

В Мюнхен от българска страна присъстват премиерът Денков и външният миниистър Габриел, както и военният министър Тагарев. Те разговаряха с американския външен министър Антъни Блинкен.

Конференцията се провежда традиционно в хотел „Байеришер хоф“. На долния етаж имат достъп журналистите, но двустранните срещи се правят по горните етажи на хотела. Провеждат се многобройни двустранни срещи, които понякога приличат на политически бързи срещи.

"Не можете да си представите колко основателни молби за участие трябваше да отхвърлим поради липса на място", каза шефът на конференцията Кристоф Хойсген.

Той обаче отхвърля идеята за преместване на конференцията на още по-голямо място, защото в хотел "Байеришер Хоф" всички са принудени да разговарят помежду си просто поради липса на място.

От три години насам в Мюнхен не са поканени представители на руското и иранското правителство. Според председателя на конференцията Хойсген Русия първо трябва да се върне към "цивилизацията" и да признае Украйна като държава. А Иран, който подкрепя както „Хамас“, така и бунтовниците хути, не може „да получи червен килим."

Израел и Газа

Усилията на политиците, участващи в конференцията, ще са насочени и към установяване на трайно примирие в Близкия Изток. Вече има консенсус, че Нетаняху трябва да се откаже от офанзива по суша, но засега няма изгледи той да бъде убеден.

„Намерението на Нетаняху да победи „Хамас“ е невъзможно за постигане по този начин. „Хамас“ не са само военно-терористична организация, те са и идеология, те са социална идея. За да победиш една идея, трябва просто да дадеш по-добра идея“, коментира Зигмар Габриел.

В Мюнхен ще присъстват израелският президент Ицхак Херцог и външният министър Израел Кац, както и министър-председателят на Палестинската автономия Мохамед Щайе. Очаква се да присъстват и представители на Катар и Египет - медиатори в конфликта.

Каква роля ще изиграе Китай?

Миналата година в Мюнхен изявлението на китайския външен експерт Ван И за стартиране на "мирна инициатива" за Украйна беше изненадващо. Малко преди това китайският държавен глава и партиен лидер Си Цзинпин и руският президент Владимир Путин се бяха определили като "най-добри приятели". Съмненията относно сериозността на тази инициатива не само се потвърдиха, но впоследствие Китай демонстрира подкрепата си за Русия: китайски компании продадоха на Русия готови за бойни действия безпилотни самолети и други оръжейни компоненти.

От началото на войната Китай и Индия също така масово купуват нефт и природен газ от Русия, а сега Ван, който от лятото на 2023 г. отново е външен министър, ще се появи отново в Мюнхен. Според Янка Оертел, експерт по Азия в Европейския съвет за външна политика, той ще отрече, че страната му подкрепя силно руското правителство.

В същото време Китай е изправен пред сериозна икономическа криза и се стреми да привлече инвеститори. Това може да промени позицията им по отношение на Украйна. Но не се очаква счекчаване по проблема с Тайван. Пекин смята острова за своя територия и заплашва с война, за да наложи претенциите си. Изборите в САЩ през ноември също играят важна роля тук.