„Възраждане“ ще вкара трима евродепутати на предстоящите европейски избори през юни и ще дели второто място с ПП-ДБ по брой представители от България в следващия Европейски парламент.

Това са резултатите от огласено днес проучване на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП).

То вещае остър завой надясно в ЕС. Специално за България се предвижда трето или дори второ място за антиевропейските популисти.

Общо пет български формации ще влязат в Европейския парламент, предвиждат от ЕСВП. Първа сила ще бъде ГЕРБ. Според данните депутатите на Борисов в Европейската народна партия (ЕНП) ще намалеят с един – от 7 на 6.

По трима евродепутати ще имат ПП-ДБ и „Възраждане“.

Коалицията ПП-ДБ, която вероятно ще се яви с единна листа, обаче е отнесена в проучването към либералната група „Обнови Европа“ (ОЕ). Все още не е взето решение дали двете партии ще останат заедно или ще отидат в различни политически семейства след вота. В момента ДБ има един евродепутат и той е част от групата на ЕНП.

„Възраждане“, която за първи път се явява на европейски избори, ще стане част от крайно дясната група „Идентичност и демокрация“ (ИД).

По двама евродепутати ще имат ДПС и БСП.

Така представителите на ДПС, които са в ОЕ, ще намалеят с един човек.

Най-катастрофално обаче ще бъде падението на социалистите. В момента те имат петима евродепутати.

ВМРО, която има двама представители в групата на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР), ще остане извън Европейския парламент.

„Ако „Възраждане“ спечели три места в ЕП, както предвиждаме, тя ще влезе там за първи път, като ще получи институционна легитимност. Това може да създаде опасен прецедент, докато българските системни партии продължават да губят собствената си легитимност. След пет парламентарни вота за две години България все още се намира по пътя за никъде към формирането на стабилно правителство“, пишат за страната ни авторите на доклада.

Картината в Европа

► Европейските избори от 6 до 9 юни ще доведат до значителен завой надясно в редица страни. Популистки радикални десни партии ще спечелят гласове и места в целия Европейски съюз, а лявоцентристките и зелените формации ще ги загубят.

► Антиевропейските популисти вероятно ще са първа сила в 9 страни – Австрия, Белгия, Чехия, Франция, Унгария, Италия, Нидерландия, Полша и Словакия. Те ще бъдат втора или трета сила в други 9 държави – България, Естония, Финландия, Германия, Латвия, Португалия, Румъния, Испания и Швеция.

► Почти половината места в ЕП ще бъдат заети от евродепутати извън „суперголямата коалиция“, съставена от трите центристки сили – ЕНП, Прогресивния съюз на социалистите и демократите (СиД) и ОЕ.

► В Европейския парламент може да се появи коалиция между християндемократи, консерватори и радикалната десница, която за първи път ще има отчетливо мнозинство.

► Острият завой надясно вероятно ще има сериозни последици за политиките на европейско ниво и ще засегнат избора на външните политики, които ЕС може да води, най-вече по въпросите за околната среда. В тази сфера новото мнозинство най-вероятно ще се противопостави на плановете на ЕС за борбата с климатичните промени. ЕНП вече разпространи манифест в този дух.