За малко повече от година футболният свят загуби някои от най-големите в цялата си история. Личности, които биха влезли във всеки един Идеален отбор “за всички времена”. В края на 2022 г. ни напусна Пеле. Към края на 2023 г. - Боби Чарлтън. Миналия петък - Марио Загало, първият човек, станал световен шампион като играч и треньор.
В неделя - Франц Бекенбауер, Кайзера на любимата игра. Със сигурност пропускаме и други големи личности (като Жюст Фонтен, човекът, вкарал до днес най-много голове на един Мондиал).
Няколко неща ги обединяват. Те са рисували по терените през 60-те и 70-те години предимно, считани за Златен век на футбола. Тогава играта претърпява огромно развитие - не само с “тоталния футбол” на Холандия, носи чиста наслада и очарование, а футболистите са много по-неподправени и близки до хората. Няма ги реките от пари.
Пеле, сър Боби и Кайзер Франц са били технически перфектни, визионери, интелигентни на терена и извън него, харизматични. Джентълмени, мъжкари (а не примадони)… Били са и приятели. Ходели са си на гости.
Думата сега е за Бекенбауер, последният, облякъл екипа на небесния отбор.
Корените на Франц и откъде идва прозвището му
Роден е на 11 септември 1945 г. сред руините на мюнхенското предградие Гизинг. Произхожда от работническо семейство, баща му е бил пощенски служител. Той не е обичал футбола и се е отнасял дори призрително към практикуващите го. Въпреки това Франц-младши започва да тича след топката. На 9 години се записва в скромния “SC Мюнхен 06”.
Известен факт е, че е бил почитател на “Мюнхен 1860”, мечтаел е да играе за този тим. И това е близо до осъществяване през 1959 г. Планът е бил Бекенбауер и почти всичките му съотборници да станат част от съответната възраст в доста по-големия “Мюнхен 1860” след края на турнир, в който се оказали съперници. Срещат се на финала и се стига до сбиване, като Франц разменя юмруци с централния защитник на противника.
Обидата не може да се преглътне и вместо в “Мюнхен 1860”, бъдещият Кайзер се озовава в бъдещия колос “Байерн”.
Не всичко върви гладко за големия талант извън терена. На 18 г. Бекенбауер е изваден от юношеския национален отбор на ФРГ, тъй като отказва да се ожени за бременната си приятелка. Поради това си е имал проблеми и в “Байерн”, та треньорът му Дитмар Крамер е трябвало да му спасява кожата.
Нещо важно, ключово - в началото на футболния си път Бекенбауер играе като централен нападател. След това е върнат назад като №10, пробван е и на други позиции в средата на терена. При дебюта си за мъжкия отбор на “Байерн” на 6 юни 1964 г. Франц е… ляво крило.
Постепенно - с изкачването на “Байерн” до Бундеслигата, той е трайно преквалифициран като либеро. Но не се задържа трайно на позицията си и то във времена, в които играта е много по-позиционна и консервативна. Защитникът смело тръгва напред - когато е нужно и възможно, а отличната техника и тактически умения му помагат да се чувства комфортно навсякъде по терена. Силен е и с двата крака, както и с глава.
Оттам - новаторската роля на Бекенбауер. В следващите години всеки защитник, който дръзва да поеме напред и изненада противника, бива сравняван с капитана на “Байерн” и ФРГ.
Има две версии за появата на прякора Кайзера, който му се прикачва от 1968-1969 г.
Първата гласи, че при визита на “Байерн” във Виена за приятелски мач, той позира за снимка до бюст на император Франц Йозеф Първи. И пресата му лепва Футболния Кайзер.
Според в. “Велт ам Зонтаг” обаче, тази популярна градска легенда е само легенда, не отговаря на истината.
Втората история, истинската - според вестника, идва от финал за Купата между “Шалке” и “Байерн” на 14 юни 1969 г. Бекенбауер фаулира звездата на тима от Гелзенкирхен Райнхард Либуда, отнема му топката и навлиза в половината на “Шалке”, като половин минута жонглира пред освиркващите го фенове на “сините”.
Либуда е наричан Краля на Вестфалия. А в отразяването си за мача пресата провъзгласява победителя Франц Бекенбауер за Кайзер (Император).
Успехите на Кайзера
Списъкът е много дълъг, затова, ето най-големите. Като футболист четири пъти е шампион на Бундеслигата с “Байерн” (три пъти поред) и веднъж с “Хамбургер ШФ”, четири пъти е вдигал Купата на страната. По веднъж печели КНК и Междуконтиненталната купа, но цели три пъти поред КЕШ (1974-1976 г.). Единственият защитник, който два пъти грабва Златната топка (1972 г. и 1976 г.).
Световен шампион с ФРГ (капитан) през 1974. Европейски през 1972 г. Има втори и трети места.
В края на 70-те Франц поема към Америка и заиграва в един отбор с Пеле - “Ню Йорк Космос”, като част от футболната инвазия в САЩ. Следва кратко връщане във ФРГ и отново в Ню Йорк, преди Кайзера да сложи край и да се насочи към треньорството.
Като играч за лидерските му умения, за това как е увличал останалите след себе и получавал уважение с финес, могат да се напишат учебници. Същото се пренася на скамейката.
ФРГ гръмко се проваля на Европейското през 1984 г. и отборът е даден на Франц Бекенбауер. Това е много силен тим с ярки индивидуалности, но и с тежки конфликти и егоцентризъм, както знаем и от прочутата книга на Харалд (Тони) Шумахер “Начален сигнал”.
Германците не са сред фаворитите на Мондиала в Мексико през 1986 г., но въпреки това стигат финала и губят драматично с 2:3 в края от Аржентина на Диего Марадона.
Това е краят на този емблематичен “маншафт” и Кайзера знае това. В следващите години той сменя поколението и през 1990 г. в Италия тимът му се връща на световния връх, воден от Лотар Матуес на терена. Ето я короната в неособено дългата, но знаменита кариера на Бекенбауер като треньор.
Два пъти той предвожда любимия си “Байерн” и го прави шампион през 1994 г. През 1996-а печели Купата на УЕФА, а в състава тогава е Емил Костадинов, който вкара гол в един от двата финала с “Бордо”.
Сред разочарованията на Кайзер Франц е престоят му в “Олимпик” (Марсилия). Той поема тима веднага след триумфа на Световното, а тогава там има много пари и големи амбиции. Остава само сезон - №1 е в първенството, но претърпява поражение от “Цървена звезда” с дузпи на финала за КЕШ в Бари.
Бекенбауер заема топ позиции в йерархията на “Байерн” още от 1994 г. През 2009 г. отстъпва на Ули Хьонес и оттогава до смъртта си е просто посланик на футбола.
Световното през 2006 г., съмненията за корупция, разочарованията
Франц Бекенбауер се доказва и като мениджър на позициите, които заема. Той отново пренася лидерството и харизмата, както и умението да запазва самообладание в трудните моменти, да извлича с финес най-доброто от хората, с които работи.
Има обаче сянка, с която в крайна сметка той си отиде от този свят. В края на 90-те Франц Бекенбауер поема Организационния комитет за Световното в Германия през 2006 г. Най-доброто дотогава, казват. Всичко е безупречно. И аурата на Кайзера блесва за кой ли път.
През юни 2014 г., покрай масовите арести във ФИФА, Етичната комисия на централата налага на Бекенбауер 90-дневна забрана за футболни дейности заради това, че отказва да сътрудничи по разследване за корупция за даването на домакинствата на Световното през 2018 г. на Русия и през 2022 г. на Катар. Той обжалва санкцията.
Забраната е вдигната, тъй като Бекенбауер склонява да сътрудничи. По-късно е наказан със 7000 швейцарски франка глоба и предупреждение заради първоначалния отказ.
През 2016 г. Етичната комисия на ФИФА отваря разследване за корупционна схема за спечелване на Световното през 2006 г. Кайзера е сред футболните функционери, проверявани от швейцарската прокуратура. Тя открива, че са му преведени 1,7 милиона евро от Футболната асоциация на Южна Африка. Той казва, че това е консултантски хонорар - съветвал е страната как да спечели Мондиала през 2010 г.
По-късно данъчните в Германия се хващат за 5,5 млн. евро, които Бекенбауер получил по линия бе компания за залагания преди Световното през 2006 г. Той се оправдава, че платил данъци в Австрия, където е регистриран тогава.
Случаят за корупция за германския Мондиал е затворен през 2021 г. - няма преки доказателства, изтича и давността. А в различни медии се появяват информации за плащания към Бекенбауер и неговия съветник Фьодор Радман от Москва за руското Световно - първо за 3 млн. евро, след това за по 1,5 млн. Кайзера не ги коментира.
Казват, че в последните години от живота си великият германец е бил огорчен. Той се обвинявал, че бил лош баща. Пред най-близките не криел и обида от обвиненията към него за корупция. Не се показваше много, натрупаха му се и куп болести.
Но Кайзера си е Кайзер. Усмивката му оставяше следа навсякъде, където беше той. А постиженията няма кой да му отнеме или помрачи.
За финал си струва само да маркираме как в Англия изпращат Франц Бекенбауер, предвид голямото съперничество във футбола и в много други отношения между двете страни. Няма да чуете лоша дума там. За което помагат чувството за баланс и финес на Кайзера.
Попитан за прословутия финал на Световното през 1966 г. с най-спорния гол в историята - за 3:2 за домакините, Бекенбауер казва следното, играейки шах с Боби Мур в пасторално английски имение:
“Гол нямаше. Бях там, много близо, топката не премина голлинията. Но английският отбор заслужи да стане шампион, беше по-добрият на целия турнир и на финала. Никой не очакваше от нас да стигнем на финал, надминахме прогнозите. Какво почувствах след края? Разочарование? Не точно. Облекчение. Трябваше да пазя Боби Чарлтън, а това беше много, много трудно.”
Сега и двамата джентълмени са в един отбор.
Още по темата
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни
