Темата с индексациите за строителните фирми, обект на множество скандали назад в годините, влезе днес отново в дневния ред на депутатите. И бе разширена - допълнителни пари заради предполагаемо оскъпяване на материалите ще има и по също определяните като "скандални" инхаус договори, така характерни за управленията на ГЕРБ.

Това стана с разглеждането на държавния бюджет за 2024 г. в последното преди коледната депутатска ваканция заседание на парламента. Както депутатът от квотата на "Демократична България" Йордан Иванов предупреди - първо в интервю за Клуб Z миналата седмица, а после и в интервю за БНР от вчера, не само че индексациите по обществените поръчки за строителство в момента се правят без ясни критерии и такива получават едни фирми, а други не, с предложения от ГЕРБ, ДПС и "Продължаваме промяната" (с която ДБ е в коалиция), се появиха изменения и в Закона за обществените поръчки, така че на индексация да подлежат и инхаусите. И то безлимитна.

Предложенията бяха направени между четенията. И днес Иванов взе думата, за да възрази и да предложи и за тези договори поне да се сложи лимит, както по останалите - до 50 на сто от стойността им. Като даде заявка, че след Нова година от ДБ ще предложат цялостно изменение в ЗОП в частта с индексациите, за да се сложи ред и прозрачност. Иначе мнението на самия Иванов, споделяно многократно и публично е, че няма нужда от допълнителни плащания и стопанският риск е в частния субект, ако инфлацията оскъпява материалите.

"Няма никаква причина и през 2023 г. индексациите да продължат. Може и да е имало такава през 2021., но в последните шест месеца наблюдаваме дефлация. Връщат ли фирмите (пари)?", риторично попита депутатът от ДБ.

"Какво правят поправките? Днес индексациите (по държавните търгове) са задължителни за държавата, т.е. текстът е с императивен характер и държавата трябва да плати, което крие риск за фиска. Въвежда се поправка, че държавата ще плаща тогава, когато има пари. А на кой ще плаща? На коя фирма ще плати, когато има пари? Тоест, ако две дружества при равни условия са изпълнили 100 км път и са получили 100 единици за това и има индексация само за един, кой ще получи тази индексация? Това, колеги, крие корупционен риск. И това е проблем", допълни, визирайки предпоставката, че държавата ще плаща индексации само ако има средства за това, а не както е записано в момента - на всеки заявил (което пък също не се случва).

И обобщи:

"Хем няма пари, хем ще плащаме на този, на който изпълнителната власт реши, но и отваряме индексацията за инхаусите - тези инхауси, които са непрозрачни, несъстезателни, неконкурентни, вече ще може да бъдат индексирани.

На следващо място: не само, че за частните компании ще се плаща само когато има пари, а за инхаусите - винаги, към момента така предложеният текст прави така, че те могат да бъдат индексирани безпределно. Могат да се индексират безпределно инхаусите, зад които стоят частни компании, нали, г-н Нанков? И държавата е длъжна да ги плати в 100% от случаите, за разлика от това, когато фирма сключи конкурентен, прозрачен и публичен договор по реда на ЗОП - тогава не е длъжна да плати".

"Г-н Нанков" е бившият регионален министър на Бойко Борисов Николай Нанков, който след трагедията в "Своге" бе наказан с това да стане... зам.-министър. "За нас, колеги, това е проблем и след Нова година ще търсим изменения по тези проблеми в ЗОП. Изразяваме критичното мнение на ДБ към тези разпоредби", даде заявка Иванов и внесе поправката си за до 50-те процента индексация и за инхаусите.

Цончо Ганев ("Възраждане") видя в това разцепление в коалицията ПП-ДБ и иронизира, че визираният от Иванов корупционен риск явно се крие в регионалния министър на ПП Андрей Цеков.

Почувствал се засегнат, обяснение поиска и Нанков. За да защити индексациите, като се обоснова, че след COVID през 2021 г. е имало нарушение в доставките на материалите, а сега и след войната в Украйна имало поскъпване на основни стоки и материали, свързани не само със строителството, а и в много други сектори.

Но хвърли вината върху дясното обединение (което не беше такова в миналия парламент, приел индексациите).

"През 2022 г., когато Настимир Ананиев (ПП) беше председател на регионалната комисия, вие предложихте промените в ЗОП, за да бъде допустима индексацията. Тогава ви предупреждавахме, че от фиска ще се плаща на едни фирми, а на други няма и вие приехте субективната методика. Субективният момент го създадохте вие.

По този начин не трябва да продължава индексацията, смята групата на ГЕРБ. Занапред разбира се, че рискът трябва да остане в поръчителя и стопанските субекти. Промените сега ще решат всички онези каши, които вие надробихте, а после и Шишков (служебният министър Иван Шишков, б.р.) и компания" - заяви Нанков.

На което Иванов му припомни, че не е бил депутат към регионалната комисия към онзи момент. И подчерта, че и Нанков, все пак, като него, смята, че проблем има и той трябва да бъде разрешен.

"Няма никакъв риск за корупция, направо си е корупция и сегашният текст, и новият текст. Как така ще решава някой?" - намеси се и Румен Гечев (БСП). - "Не може да е повече от 50 на сто от стойността на договора... С този текст отменяте всякакви публични търгове, конкурси, преговори. Ще печелят всякакви фиктивни фирми и после ще им се индексират договорите. Даже не пише критерий според инфлацията по НСИ..."

Гечев също постави въпроса - че ако свършат парите, има риск от съдебни дела.

В крайна сметка без повече шум мнозинството, в т.ч. вносителите на безлимитните пари за инхаусите, приеха предложеното от Иванов ограничение средствата поне да са до 50 на сто от стойността на поръчката. Както и предложението на Божидар Божанов за повече прозрачност с публикуването и на тези операции в електронния регистър на обществените поръчки.

А както стана ясно, след Нова година, парламентът отново ще се занимае с темата.

Ето какво още приеха депутатите в бюджета

За 2024 г. общият лимит на капиталовите разходи по консолидираната фискална програма е 9 994 003 700 лв.

Размерът на еднократната помощ за ученици, записани в 8 клас за учебната 2024-2025 г., е 300 лв.

Държавата може да придобие вземания на "Българския енергиен холдинг" (БЕХ) и "Булгаргаз" от "Топлофикация София" с номинален размер до 1,6 млрд. лв.

Таванът за приходите на производителите на ток и компенсиране на разходите на фирмите над определена граница ще продължи да действа и през 2024.  Депутатите отхвърлиха предложението на народния представител Владислав Панев ("Демократична България") за отпадане на текстовете, с които се гарантира въпросния таван за приходите. Министърът на финансите Асен Василев благодари на парламента, че не подкрепи това предложение за отпадане на разпоредбата.

"Ако това предложение бе подкрепено, щяха да отпаднат таваните за всички български индустриални производители на ток, които в момента са на 200 лв. Всички български фирми щяха да са изложени на риск да плащат индустриален ток над 200 лв. и това да включи наново инфлацията и да провали членството в еврозоната", обясни Василев. 

Депутатите увеличиха  от 2 до 4 пъти таксите за хазарт. Очакваните приходи според разчетите на финансовото министерство са 200 млн. лв.