"Между първо и двторо четене на Закона за държавния бюджет влизат промени на начина на иднексиране на договорите ( основно с пътищарите). Които не са в духа, в който ние очакваме да разрешим този проблем."

Това алармира пред БНР днес Йордан Иванов - представител на ДБ, в момента депутат от групата на ПП-ДБ. Промените - предложени от партньора на ДБ - "Промяната", са на практика в закона за обществените поръчки.

Възможността - "на този ще платим, на този не, защото не ни е симпатичен", крие корупционен риск, каза Иванов. Той посочи, че след като през 2022 г. законодателят прие да се индексират договорите със строителите - но и с всички изпълнители на обществени поръчки, "как са разпределени индексациите конкретно в АПИ, аз не мога да отговоря".

Генезисът на проблема

"През 2022 г. бяха приети поправки, които казват, че всеки изпълнител в сферата на строителството, при определени условия и в посочена методика на МС, може да му бъде индексиран съвсем законно договорът - цените в него. Т.е. всеки изпълнител при определени условия може да получи повече пари за свършеното заради поскъпване на материалите", припомни Иванов в предаването "Преди всички".

Преди дни Клуб Z направи интервю с него по същата тема, като стана ясно, че от заявени индексации само към регионалното министерство за милиард лева, одобрени по неясни критерии са малко над 250 милиона и то само за основни ремонти и строителство. Тези са текуща поддръжка не са уважени, т.е. нула лева.

По думите му има разработена такава методика на Министерския съвет, която, и да има несъвършенства, не е лоша.

Но цялата работа не е в методиката, подчерта той и обясни:

"Проблемът е, че когато законодателят е въвел тази норма, въобще не е предвидил бюджетния риск, който се крие зад това. Само АПИ има да плаща милиард и повече индексации. Какво остава за останалите 20 министерства?

Крие се сериозен бюджетен риск, защото характерът на нормата е императивен - "всеки трябва да получи", а не е диспозитивен - "всеки може да получи". Крие се риск държавата да бъде осъдена (от другите, които не са одобрени, б.р.).

И тук, според него, настава големият проблем - когато няма достатъчно пари, не е определено кой как получава. 

Отделно, той по принцип е срещу индексациите. Иванов даде пример с две частни фирми, когато се договарят - че на никого не би му хрумнало възложителят да носи стопанския риск, ако на изпълнителя му поскъпнат материалите. Държавата не трябва да носи стопанския риск на предприемача - че може да му поскъпнат материалите, категоричен е той.

"През 21-ва инфлацията беше наистина много голяма и рискувахме да блокираме големи, важни проекти за държавата. Но днес за мен това не е нужно", каза.

Той още веднъж определи поправките в Закона за обществените поръчки, които влизат в момента по отношение на финансирането, като "силно притеснителни". Но отказа да назове конкретни фирми, на които АПИ разплаща и как ги избира.

Иванов даде примери с въпросните ремонти през ПЗР на Закона за бюджета - че например в момента отваряме индексациите към инхаус договорите.

"Тези инхаус договори, които взривиха българския парламент, ще могат да бъдат индексирани - каза депутатът. -

И на всичкото отгоре отваряме не само индексаците: за разлика от частните компании, които могат да бъдат индексирани в цените до 50%, при инхаус договорите няма такъв предел."

Той напомни, че това инхаус договарянето на тъмно не е незаконно, но е порочно.

"И на всичкото отгоре - на трето място - държавата, има-няма пари, ще дължи индексация по инхаус договорите - за разлика от частните компании!", диви се депутатът от управляващото мнозинство.

На въпрос докога ще се случва порочното пипане на преходни и заключителни разпоредби, той каза, че спасението е да няма индексации за всяка компания.

"Ние сме споделили нашето притеснение в рамките на групата, споделено е в мнозинството, воден е в такъв разговор... Но днес влиза Законът за държавния бджет - ние от ДБ ще си изразим позицията и там.

Според нас това не е правилно - даването на възможност за толериране на фирми за нас е проблем", заключава депутатът.