Украинската дума "Холодомор" (Гладомор) означава убийство чрез глад. Това престъпление на съветските власти е извършено преди 90 години. В резултат от страшния глад в Съветския съюз загиват между 6 и 7 милиона души, от тях близо 4 милиона само в Украйна.

Пред "Дойче веле" говори Хана Доманска, която е на 96 години - била само на пет по времето на Гладомора. Тя единствена оцелява от цялото си семейство.

"Взеха ни всичко"

Семейството на Доманска било голямо - баба ѝ и дядо ѝ имали осем деца, сред които нейният баща. Не били заможни хора, но били трудолюбиви, разказва тя пред ДВ. Дядото дал на баща ѝ част от земята си и той построил там къща, когато се задомил. Но младото семейство живяло на това място само половин година – защото през 1930-те години съветското ръководство начело със Сталин увеличило данъка за зърното с почти 50 процента. Селяните, които нито можели, нито искали да изпълнят тези изисквания - „кулаците“, били обявени от комунистите за основен враг.

„У дома дойдоха някакви партийни функционери и млади комунисти, взеха ни всичко, абсолютно всичко“, разказва жената. По нейните думи представителите на съветските власти взели и храната на хората – дори сготвените ястия на печката.

Хана Доманска си спомня, че най-трудолюбивите селяни били отвлечени. „Те търсеха енергични и способни хора, които не са мързеливи и ги отвеждаха“.

Една трета от жителите на нейното село Северини в Хмелницка област били прогонени от къщите си, а имуществото им било погълнато от новосъздадения колхоз.

Мнозина били изпратени в изгнание в Сибир, включително половината от семейството на Доманска. Впоследствие само една от лелите ѝ успяла да се върне в родното си украинско село – избягала от Сибир и три години вървяла пеша до дома.

Майката, братът и сестрата починали

След като бащата на Хана изчезнал безследно, майка ѝ Олга започнала да го издирва. Непосредствено след раждането на най-малкото си дете тя тръгнала към съседно село с надеждата, че ще го открие именно там, където съветските власти били създали сборен пункт за „кулаците“ преди да ги откарат в Сибир. По пътя майката се простудила и разболяла от пневмония. Малко след това тя загубила новороденото си дете.

Не след дълго дошли представители на властите, за да приберат жената и двете ѝ деца.

„Те казаха: „Пригответе се, ще дойде камион“, спомня си Хана Доманска.

И разказва по-нататък:

„Майка ми беше на смъртно легло. Почина до леля ми. Двегодишният ми брат също умря от глад. Аз оцелях. Останах при леля ми, чиито крака бяха подути от глад. Но тя нямаше деца и се грижеше за мен“.

Хана Доманска е родена в Северини, Хмелницка област, през 1927 година.

Каша от лобода

За да оцелее, малката Хана трябвало постоянно да търси храна. През пролетта обикаляла за ядливи растения, предимно лобода.

„След това дойде лятото и акациите цъфнаха – всичко цъфтеше и ни помагаше да се изхраним. Когато започнахме да вършеем житото в колхоза, имаше вече много плевели.

Събирахме лободата и правехме от нея каша. Скърцаше между зъбите, но трябваше да ядем нещо. Нямаше никакви хранителни продукти. С какво да сготвим вкъщи? Нямаше нищо!

През 1933-а варяхме само редки супи. Леля ми донасяше малко брашно, смесваше го с вода и ние го пиехме. Трябваше да работим, затова беше нужно и да ядем нещо“, спомня си Хана Доманска.

Тя казва, че по онова време една кърпа се разменяла срещу два картофа или парче хляб. С пари нищо не е можело да се купи в магазина.

Катастрофално положение в селата

„Най-лошо беше през 1933 година – тогава починаха най-много хора“, разказва Доманска.

„Хората нямаха сили да стоят прави – наоколо лежаха само – един тук, друг там, някои вече бяха мъртви. Събираха труповете накуп и ги откарваха на гробището.“

Хана Доманска си спомня, че тогава в селото не били останали даже кучета и котки – всички животни били изядени. Била чувала от леля си, че имало и случаи на канибализъм.

„Няма нищо по-лошо от глада. Как да спиш, когато от дни не си ял нищо? Дъвчехме каквото намерим – листа от дърветата, каквото и да било, само и само да хапнем нещо“, разказва Хана Доманска. Докато описва историята си по време на Гладомора, се тревожи да не би да не ѝ повярват.

„Но това е самата истината – разказвам това, което преживях.“

В Украйна стана възможно да се говори открито за Гладомора едва след разпадането на Съветския съюз. Преди това е имало риск от арест за всеки, който спомене за страшния глад.

Геноцид над един народ

По данни на украинските историци, през 1930-те години в Украйна почти четири милиона душа са загинали от големия глад. През 2006 година парламентът в Украйна класифицира Гладомора като геноцид спрямо украинския народ. Германският Бундестаг призна Гладомора за геноцид през 2022 година.

След Гладомора Хана Доманска оцелява и по време на Втората световна война.

„Много от онези, които не умряха от глад, загинаха на фронта“, казва тя.

Тя самата замалко не била изпратена да работи принудително в Германия по време на войната. Заедно с други млади украинци се укривала в опразнените къщи из съседните села.

„Някои бяха заловени и отведени, но аз не бях сред тях.“

Сега ѝ се налага да преживее още една война – войната на Русия срещу Украйна. Но тя вярва, че украинският народ ще успее да победи агресорите.

„Украйна няма да се предаде – Украйна ще ги победи“, убедена е 96-годишната Хана Доманска.