Антисемитизмът не е нещо нехарактерно за страни, където има малко евреи, ако ги има изобщо. Той често е наричан най-старата и най-продължителната омраза в света.

Така отговори на въпрос на Клуб Z посланик Дебора Липстад - специален пратеник на САЩ за наблюдение и борба с антисемитизма. Тя даде телефонен брифинг за журналисти в Брюксел.

Помолихме Липстад да коментира надигането на антисемитизма дори в страни като България, където явлението е рядкост и където евреите са спасени от депортация по време на Втората световна война.

„Това не е ново и е много тъжно явление. Но понеже антисемитизмът съществува независимо от евреите, ще го срещнете често в страните, в които няма евреи. Но ще видите също така, че го разпространява не самата страна, а хора в правителството“, каза Липстад.

След което даде пример, който окачестви като абсурден:

„Имам бизнес и той се срива. Казвам на другите, че това е заради всички русокоси и синеоки хора, които отказват да правят бизнес с мен. Хората ще си помислят, че съм леко откачена. Или взема, че кажа, че е заради тези, които си служат с лявата ръка. Ще ми кажат, че говоря глупости. Но ако кажа, че ме тормозят двама евреи, на това ще повярват дори хора, които не се смятат за антисемити.“

По думите на американската дипломатка често омразата е вкоренена в обществото в съответната страна. И ако човек каже, че докато се е прибирал от работа с метрото, група тийнейджъри са го нападнали и са му отмъкнали портфейла, много хора по инерция ще си помислят, че нападателите са чернокожи.

Дебора Липстад бе помолена да коментира не е ли опасно протестиращите, които смятат отговора на Израел срещу „Хамас“ за брутален, да бъдат обърквани с привърженици на палестинската групировка.

„Мисля, че е опасно всички да бъдат слагани в един кюп. Но намирам за поразително това, че мнозина, които критикуват отговора на Израел, често не критикуват това, което предизвика този отговор. Президентът Байдън бе много ясен в това отношение.

Видяхме поведение като това на „Ислямска държава“. Видяхме вземане на цивилни и бебета за заложници, убийства на родители пред децата им или обратното... Ако използвате палестинците като жив щит, това е военно престъпление. И никой не може да оправдае това“, отговори спецпратеничката.

В някои страни се наблюдават опити за героизиране на хора, изиграли роля в Холокоста, каза още посланик Липстад.

„Това може да се случи, докато държавите развиват своя исторически наратив. Видяхме го в Литва и Украйна. Видяхме го в редица различни страни, не само в тези две. И го видяхме в Унгария, където има опита за реабилитация, за пренаписване на историята на това, което се е случило. Честваните хора често биват чествани като национални герои, защото са се борили срещу съветската тирания - преди и най-вече след войната.

Но те също така са сътрудничили на нацистите. Те може да са били срещу съветската тирания, но са извършили престъпления, които са потресаващи. Някои страни нарекоха стадиони на нацистки колаборационисти или омаловажиха ролята им. Не смятам това за здравословно за бъдещите поколения, особено на фона на нарастващия антисемитизъм“, посочи тя.