Истанбулската конвенция влиза в сила на територията на ЕС на 1 октомври, съобщи Европейската комисия.

Това е правна рамка, насочена към защита на жените от всички форми на насилие. Тя цели да предотврати, да преследва и да премахне насилието срещу нежния пол и домашното насилие.

Не само ЕС, но и страните членки ще бъдат правно обвързани с Конвенцията, каза говорителят на Комисията Кристиан Виганд. Така е по силата на член 216, алинея 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС). Той гласи следното:

„Споразуменията, сключени от Съюза, са правно обвързващи за неговите институции и за неговите страни членки. Правно обвързващата сила се прилага тогава, когато страната членка действа в рамките на прилагането на европейското законодателство“, поясни Виганд.

До този момент Истанбулската конвенция е ратифицирана от 21 от общо 27 държави от ЕС, допълни говорителят.

България също не я е ратифицирала. Останалите са Чехия, Словакия, Унгария, Литва и Латвия.

„Всички страни членки са подписали Конвенцията. Сега става дума за процес на ратификация“, отговори Виганд на журналистически въпрос.

ЕК поддържа контакт с всички държави от ЕС по този въпрос, вклюмчително и за законодателното предложение за криминализиране на осакатяването и други видове насилие, свързани с пола.

Що е то

Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие е първият международен инструмент, насочен към премахване на насилието над жени, включително момичета на възраст под 18 години. Това явление е едно от най-системните и обичайни нарушения на правата на човека по света. Всяка трета жена е била обект на физическо или сексуално насилие, основно от страна на интимни партньори.
Истанбулската конвенция влиза в сила през април 2014 г. ЕС я подписа на 13 юни 2017 г.

Страните членки (Съветът) на ЕС и Европейският парламент са в процес на приемане на европейско законодателство за борба с насилието над жени и домашното насилие. Целта е криминализиране на редица престъпления в целия Съюз като например споделянето на интимни снимки без съгласие, гениталното осакатяване на жени и кибертормоза.

Как се стигна дотук

ЕС подписа Конвенцията през 2017 г. Съветът одобри присъединяването на Съюза към нея на 1 юни т.т.

През 2018 г. българският Конституционен съд прие, че Истанбулската конвенция застъпва правни концепции, свързани с понятието „пол“ (gender), които са несъвместими с основни принципи на българската конституция.

На 6 октомври 2021 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург потвърди, че ратификацията може да стане и без да са го направили всички държави членки. Това означаваше, че ратификацията в Съвета може да стане с квалифицирано мнозинство, а не с пълно единодушие.