Германия отстъпи и се съгласи в последния момент да подкрепи т.нар. кризисен регламент в европейската реформа в областта на убежището, предаде Ройтерс.

Това стана ясно на днешния Съвет „Вътрешни работи“ в Брюксел. Берлин обаче поиска известни промени, които ще бъдат доуточнени в близките няколко дни.

Въпросният регламент би позволил много гъвкави мерки в случай на особено голям брой мигранти като например през 2015 г. В зависимост от прилагането им в засегнатите държави по външните граници на ЕС мерките биха могли да доведат до повече презаселвания, но и до повече транзитни преминавания на мигранти към държави като Германия.

Поради германското противопоставяне въпросът дори не бе включен в дневния ред на Съвета. По-късно обаче стана ясно, че сега против е Италия. Въпреки че кризисният план цели да облекчи именно страни като нея, които са „вратата“, през която много мигранти влизат в ЕС.

Германската вътрешна министърка Нанси Фезер все пак изрази надежда да бъде постигнато споразумение. За него не се изисква единодушие, а квалифицирано мнозинство – 55 на сто от страните членки (15 от 27), в които живее поне 65% от населението на ЕС.

От началото на годината в ЕС са подадени 600 000 молби за убежище, съобщи след края на Съвета еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон. Тя поясни, че много от търсещите убежище пристигат в Съюза законно, а след това търсят закрила.

От януари досега общо 250 000 мигранти са опитали да проникнат в ЕС незаконно. По думите на Йохансон основното увеличение се наблюдава през Италия.

„Наблюдаваме спад по пътя през Източното Средиземноморие, но има ръст по някои гръцки острови и през Канарските острови и Беларус“, допълни еврокомисарят.

ЕС удължи временната закрила на украинските бежанци

Същевременно страните членки (Съветът) на ЕС постигна съгласие за удължаване с една година на срока на временната закрила за хората, бягащи от войната на Русия срещу Украйна. Става дума за над 4 милиона души. По данни до 31 юли т.г. в България живеят 162 980 бежанци от Украйна. Срокът на закрилата им се удължава от 4 март 2024 г. до 4 март 2025 г.

Системата осигурява незабавна и колективна закрила на разселените лица, които не са в състояние да се завърнат в страната си на произход. Това означава, че не е необходимо разглеждане на индивидуални молби.

Целта е да се облекчи натискът върху националните системи за предоставяне на убежище и да се даде възможност на разселените лица да се ползват от хармонизирани права в целия ЕС. Тези права включват пребиваване, достъп до пазара на труда и жилищно настаняване, медицинска помощ, социално подпомагане и достъп до образование за децата.