Дългите години в опити на природозащитниците да защитят от бетона и последните останали по морето зелени кътчета, родиха законодателни изменения, с които се прави минимален опит в тази посока. По-точно - опит да се защитят земите зад трите плажа за природосъобразен туризъм Иракли, Корал и Кара дере, обект на трайни инвеститорски интереси, както и да бъдат принудени морските общини да изготвят общите си устройствени планове.

Днес в деловодството на Народното събрание бе внесен проект за изменения в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), под който са се подписали съпредседателят на "Продължаваме промяната" Кирил Петков, известен с това, че прекарва свободното си време на Корал, съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и за пореден път знаково и без да има нужда от гласовете на ДПС - на "говорителя" на партията, който измести от лидерството й Мустафа Карадайъ - санкционираният по "Магнитски" депутат Делян Пеевски.

Според предложението към зона А, която се ползва с особена териториална защита от закона - разбирай, намираща се на 100 метра от морската ивица, се разширява и с трите плажа за природосъобразен туризъм, т.е. такива върху които не се извършва търговска дейност, няма кафенета, атракциони и плажни чадъри. Така със същата защита, ако законът бъде приет в този му вид, ще се ползват и 500 метра от границите на Иракли, Бяла-Кара дере и Корал.

В момента законът разрешава издигането на огради в зоната, стига те да не са "плътни". Проектът предвижда отпадането на "плътни", което в цялост означава, че се забранява изобщо поставянето на огради, в т.ч. в 500-метровата зона около трите плажа. Очаква се този текст да породи брожения, тъй като сега собственици на земи около плажовете, в т.ч. тези за природосъобразен туризъм, обозначават чрез огради собствеността си, за да я пазят от настаняване на къмпингуващи. Най-популярният казус е този със загражданията зад Корал, за който Клуб Z многократно е писал. 

В така разширената зона на трите плажа вносителите предвиждат забраната на строителство и на "сгради и съоръжения, както и допълващо застрояване". В допълнение, следващата поправка предвижда разрешеното в момента строителство в зона А извън територията на морските плажове, което е с ниска плътност и завишени параметри на озеленяване, да не се допуска в зоната на трите екоплажа. 

Предвижда се и една съществена промяна - вече схемите на преместваемите обекти и съоръжения на плажовете да не се одобряват от министъра на туризма, а от този на регионалното развитие. Става въпрос за чадърите, кафенетата, атракционите, сърф, кайт и пр. училищата и др.

Макар увреждането на дюни и сега да е деяние, което подлежи на санкция, вносителите на проекта са записали и в ЗУЧК изрична забрана за това - не само за зоните А и Б (забравили са да упоменат трите екоплажа в случая), но и в урбанизираните територии извън двете зони. Записаната глоба е солена - от 6000 лв. до 15 000 лв. или имуществена санкция от 30 000 лв. до 60 000 лв. Не се споменават обаче "ембрионалните" дюни, които са с меко казано спорен статут по отношение на защитата.

Ключовото - п роектът указва, че в срок от една година от влизането в сила на закона, действащите общи устройствени планове (ОУП) трябва да се приведат в съответствие с него. Община Царево, например, на чиято територия е Корал, няма такъв. Допълнено е обаче, че за същия едногодишен срок спира прилагането на подробните устройствени планове (ПУП), на предвижданията на ОУП. Сега ПУП се възприемат като "вратичка" за застрояване, без да има общи планове. В добавка там, където ОУП са на ниво проект също трябва да се съобразят със закона в този му вид, в т.ч. когато заварените имоти са урегулирани с ПУП.

"По целесъобразност" - "с цел защита на обществени интереси и запазване на човешкото здраве, запазване на гори, защитени територии и зони", урегулирани вече имоти и одобрени с план, не могат да бъдат включвани като част от урбанизираната територия, четем още. В такива случаи собствениците им ще бъдат обезщетявани.

Със ЗУЧК депутатите ще задължават и общините (вероятно трябва да се разбира само черноморските, заащото законът е специализиран) да започнат или приключат работата по общите си устройствени планове в срок от две години. Интересното тук е, че това задължение е вменено на всички общини със Закона за устройство на територията, но тъй като те масово не се справят, с всяко изтичане на законовия срок парламентът го удължава. 

В мотивите вносителите посочват, че със свободната стопанска инициатива, скрепена с Конституцията, "традиционно се оправдават частните интереси по отношение на морското крайбрежие". Но тя "не е от категорията абсолютни права, не може да е основание за накърняване на общи ценности, признати от Конституцията и е допустимо да се ограничава с цел защита на обществения интерес". Посочват още, че измененията са "първа стъпка", изразяваща се в защитата на имотите непосредствено зад плажовете за природосъобразен туризъм. Не е ясно в какво ще се изразява "втора стъпка". В един от предходните кратки парламенти от парламентарната група на ДБ предлагаха мораториум за всякакво строителство в зоните в непосредствена близост до морето, но той потъна в забвение.