Няма, няма и някой в България се присети я за по-близкото, я за по-далечното минало и поиска да си го върне. Или ще е някое робство, или ще е т.нар. социализъм -  толкова носталгици на квадратен метър, според мен, е имало само в дните на големия метеорит, дето е избил динозаврите. Сигурно и те са викали: „Искаме си палеозоя, стига с тоя мезозой, пребоядисани нещастници!“ Ама, както виждаме, историята е неумолима.

Тях ги е ударил най-вероятно метеорит, нас като нищо ще ни отвеят климатичните промени.

Проливни дъждове сринаха част от южното Черноморие и всички се завайкаха, сякаш това става за първи път. Обаче за последните 15 години наводнения от рекордни дъждове в България се случват всяко лято. И всяко лято спасяваме някое село, вадим хора от срутените им къщи, тичат доброволци с лопати да изринат калта, държавата плаща колкото за бог да прости на тия, дето още не вярват в застраховките и въобще... гледаме едно и също нещо вече едно пълнолетие време. И всяко следващо лято предишното е забравено и някъде към август медиите излизат с гръмки заглавия с много „рекордни“ и „незапомнени“ с тях.

Разбира се, новите климатични условия изискват и нов начин на строене. Поне така казват в разни държави, в които управляват по-умните. Аз за България чак на толкова иновативност не се надявам, ма па и по старите правила да строят, пак ще помогне. Щото сега срещу апартаментче в кооперацийка на брега на морето може да получиш разрешение и на плажа да вдигнеш хотела си, а отходоните му тръби може даже и да не ги прикирваш. Никакви правила не те ловят.

Обаче това, което ви пиша, е адски скучно. Много по-интересно е да зърнем някъде министърка с бели гумени ботуши - тогава любопитството ни страшно се подпалва и поне седмица цялата държава ще обсъжда цвета на ботушите на министърката, но никой няма да гъкне за феодалщината в Царево и по Черноморието. Аз знам и причината. Просто туристическите барони никога не носят бели гумени ботуши. Облечени са изцяло по стандартите на коментиращия фейсбук и затова всички ги харесват. Друго обяснение няма.

Между другото, тоя номер може да се патентова. Ето, днес например, подсъдимият Божков ще дава пресконференция. Ще стане дума вероятно за едни неприятни обвинения срещу него в корупция, в опит за изнасилване, в кражби на археологически богатства... Аз на мястото на Божков бих се барнала веднага в едни бели гумени ботуши. Гаранция, че никой няма да го пита по горните теми, всички ще се занимаят с аутфита му.

А ако по време на конференцията отвори прозореца, за да изгони някоя нахална муха, кой знае колко мухозащитници ще скочат и ще го разпънат на кръст за това, че муха никога не се гони с лявата ръка, например, а течението от отворения прозорец може да й нанесе непоправими психически щети. И докато обсъдим мухата и ботушите, то опасността за Божков ще отмине...

Изобщо, откакто дойде тая, новата свобода, животът на хората се усложни. Ма все трябва да мислят, бе, все трябва да се напъват. Я, колко хубаво си ни беше при предишната свобода, дето ни я донесе 9 септември. Ми не само не се налагаше, а и направо си беше забранено да мислиш. Партията мисли вместо теб. Ти само изпълняваш.

И никакъв напън. Курортът лятото - курорт, бананите на Нова година - банани. Е, нямало нищо по магазините, не можело да се пътува в чужбина, арестували за критики на властта. Ми какво страшно има - просто не критикуваш властта, чакаш по опашки и разглеждаш контрабанден некерман, за да видиш как е в чужбината, и нищо лошо няма да ти се случи. Най-много някоя радиация да покрие страната и никой да не те предупреди, ама какво толкова. Важното е да не се налага ние да мислим. Та върнете ни го тоя социализъм, че много се умориха от мислене хората.