В момента живея в село Резово – най-югоизточната точка не само на България, но и на ЕС, ако не броим островите. От другата страна на Резовската река, която преди дни отнесе 12 лодки, е Турция. От вчера имам ток, а от днес – телефон и вода. Дори и интернет.

Като минеш из селото – с 57 местни жители, ако се вярва на последното преброяване (макар че оттогава поне двама се преселиха в кичестата гора над местното гробище), чуваш: „Яхтата на Минчо (така свойски наричат световния цигулар Минчо Минчев), на „Мото пфое“, на архитекта...“ По ми е жал за очуканите лодки на рибарите, които ходят с посърнали лица, и дори не сядат в трите местни кръчми.

Правих обиколка из района – да видя какво, къде, кога. Какво е съсипано, къде най-много и кога най-късно ще го оправят. Стига се до Приморско, с малко изчакване през заобиколния път. Прословутият плаж „Силистар“ – „не слизайте надолу, дори да се справите с калта, мостчето над реката е отнесено, не можете да излезете на плажа...“ Плажът на къмпинг „Делфин“ – шестметрова ивица от изхвърлени от морето дървета и всякакви битови отпадъци. Племенницата ми, която ме съпровожда в смелото пътешествие, изохква: „Ама тия неща ние сме ги хвърлили в морето!“  Дария е на 11.

Вкъщи – ток и телевизия. Обажда се кметът, добре де, кметският наместник – „Водата идва, аз вече имам, вие сте по-високо, идва и при вас“...

Да разказвам за бурята няма смисъл – вода – не дъжд, а вода, вятър и светло като ден от светкавиците. Бучене. Не знаеш откъде.

Много по-страшно е после – няма ток, няма вода, няма връзка – първо изчезва А1, последно – "Йеттел". За интернет дори не ти се мисли. Естествено, няма и път. Уж си умен човек, но осъзнаваш как една – всъщност силна, но най-обикновена буря – не земетресение, не торнадо – те вади от живота.

Ти не знаеш какво става, няма „инфо“, а и в момента си зает да се чудиш къде да складираш мръсните чинии. Слава Богу, в Резово са свикнали да се запасяват с храна, но водата в магазинчето – да просъществува винаги! – е на път да свърши. Мием тоалетните с нея.

Но вече има всичко. 

Включваш телевизора. В бТВ са страшно изненадани, че по плажовете има скрити тръби за отточни отпадъчни води. Ама вие сериозно ли?! Тези тръби  са от години и са по цялото Черноморие. Къде, според вас, отива помията от заведенията на плажа?! Да не си я носят в къщи? Така нареченото „250-метрово заустване“ никой не го спазва – най-много 50 метра навътре в морето. И това го знаят всички – без телевизиите, явно. Кметът на Царево е виновен за бедствието, за ешерихия коли, за деретата... Сто процента  е виновен за нещо, но дали е виновен за камионите с дървесина, които есен и зима пълзят по тясното шосе? За необгрижваните язовири? Приятелката ми Мариана задава един много простичък въпрос: "Как мостовете на майстор Колю Фичето са издържали толкова години?" ...

През час вървят новини за бедствието, и се търсят виновниците. И е много изтъркано, макар и вярно, да кажеш, че виновникът е държавата – управление след управление.

Продължават новините – и някак назидателно ти казват, че жертвите в Гърция са 12, което е повече от 4... И тъкмо да въздъхнеш облекчено – не живееш в най-шибаната държава, излизат числата от пороя – тук рекордът е  над 300 л на квадратен метър, там е над 700...

Вече е ясно – кметът на Царево най-вероятно няма да бъде преизбран. Въпросът е колко ще изберат държавата. Поне за летуване.