Нов политически сезон, стар Партиен дом. БКП сградата се оказа готова. И хубава. Но само за народните представители. И очаквано - не така приветлива за представителите на медиите.
Новото-старо преместване в соцзданието, символ на комунистическата власт, бе предизвестено и Клуб Z писа за това малко преди лятната ваканция на депутатите. Случва се по желанието на всички групи – за да им е по-широко и да се отърват от нежелани елементи с микрофони и телефони, получили пропуск за сградата.
За разлика от 2020 г., когато ГЕРБ отряза изцяло достъпа на журналистите до депутатите и ги постави в невъзможни за работа битови условия, този път партиите в НС решиха все пак да се допитат до представителите на медиите и обещаха: достъп ще има навсякъде, с изключение на двата условно казано кулоара, в които са разположени стаите на групите. Обещаха също така, че пространството пред пленарната зала ще бъде отворено за неофициални срещи и официални изявления, че същото ще важи и за столовата, наречена „бюфет“, както и за кафенето, което трябва да играе ролята на „Клуб на народния представител“ – обичайно място за разговори между журналисти и власт и опозиция.
Обещано бе още, че всички народни представители ще влизат от един вход – откъм Ларгото, което осигурява първата „контактна точка“ на медиите с народното представителство. С други думи – почти нищо няма да се е променило спрямо 30-годишната парламентарна традиция, която символизира старата представителна сграда на Народното събрание.
Ден първи на новата парламентарна сесия обаче доведе до известно объркване - са ли совите това, което са. Оказа се, депутатите могат да влязат през четири входа, „контактната точка“ пред пленарната зала – опасана в червени въженца, „Клубът на народния представител“, състоящ се от две маси с 10 стола и отстоящ на поне километър и половина разстояние и пътешествие по стълби и асансьори, без Wi-fi покритие пред залата и с колеблив интернет, с кънтящ звук от заседанието във фоайето, в което се записват изказващи се.
За голяма част от тези проблеми обективната вина е в архитектурата на седалището на някогашния ЦК на БКП. Но не само.
Защото част от „обещанията“ останаха дори не „на хартия“. Оказа се днес представителите на различните гилдии –телевизии, радио и „пишещи братя“, изпитваха затруднения в работата от различно естество, според спецификата на вида медия. Червените възпиращи въжета „психологически“ действаха и на журналисти, и на депутати – първите да не ходят при медиите, вторите – да подвикват на някой народен представител, ако евентуално се престраши да се доближи, но не и да прекрачат.
Не оказаха въздействие единствено на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов за традиционното му вече изявление 10 минути преди старта на заседанието. Съмнително обаче е доколко то достигна „на живо“ до гражданите – заради липсата на интернет пред залата. Единственото сигурно обаче е, че оттук насетне гражданите пред тв екрана ще гледат депутатите само в гръб – как влизат в пленарната зала.
Стана ясно и още нещо – който не е решил да избегне медия, той не е успял. Най-вече „старите кучета“, познаващи входовете и коридорите на Партийния дом. А част от останалите признаха, че не са могли да се оправят из „катакомбите“, като се е наложило да им се пращат гидове. Но така или иначе, въпрос на дни е да свикнат.
Затруднена се оказа и работата на журналистите, боравещи с неофициална информация и разработващи дългосрочни теми, несвързани със събитията от деня – събиране на коментари, излъчване на живо и пр., заради липсата на директен контакт, което лишава от смисъл физическия им престой в Партийния дом.
А сега – за същината на проблема. Днес депутатката от ПП-ДБ Елисавета Белобрадова се оплака чрез фейсбук профила си на „Летящата козила Ерато“, че детето й не било допуснато на работното й място и се наложило да иска специално разрешение.
Споменаваме го не за друго, а защото по отношение на допуска до сградата на НС отдавна се е наложило схващането, че е „разграден двор“. И вината не е в администрацията, а в парламентарните групи, които раздават „пропуски“, в т.ч. с користни цели - опонентът да бъде заснет, записан, да му се задават компрометиращи въпроси и пр.
За гилдията е публична тайна, че един от основните мотиви за преместването в Партийния дом не са изхарчените десетки милиони лева за реконструкция, нито удобството на народния представител, нито ремонтът на покрива на сградата пл. „Народно събрание“, а запазването на личното пространство от „колеги“, които връхлитат в стаите на парламентарните групи и дори в тоалетните, снимат в екраните на телефоните на депутатите, записват неофициалните разговори с журналисти, надвикват се на всеки брифинг.
Никой обаче не дава отговор защо няма правила за тях. Както и журналисти ли са изобщо тези хора, представляват ли медия, регистрирана по т.нар. закон „Пеевски“, кои са крайните й собственици, кой определя политиката й, каква изобщо е дефиницията за медия, защо тя съществува само в... Изборния кодекс.
Отговор няма и на въпроса: защо е предвидено парламентът да заседава в Партийния дом още три години (по ротационния председател на ГЕРБ Росен Желязков). Толкова трае ремонт на покрив или решението е политическо – за един редовен мандат време.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни
