Световният шампион по бокс в тежка категория Олександър Усик говори за войната в родината му Украйна по време на пресконференция преди съботния бой с британеца Даниел Дюбоа във Вроцлав, Полша. 

Спортистът изкара дълго време на фронта или най-малкото в помощ на армията. 

През август миналата година той победи по точки Антъни Джошуа, така защити четирите си шампионски колана, а месеци преди това бе освободен от военните си задължения лично от Володимир Зеленски, за да се подготви за сблъсъка.

Нямаше как да се избяга от всичко това по време на брифинга, като въпросите за войната бяха няколко, а на моменти в очите му се виждаха сълзи, пише британският в. "Дейли мейл". И както се оказа, след новата победа над Джошуа, вместо да празнува или поне да се отдаде на почивка, Усик отново е облякъл униформата и взел оръжие.

"След мача ми с Ей Джей се върнах у дома и отидох на фронта, рече той, като направи дълга пауза след зададения въпрос. - Живях с войниците. Бях там заради тях. През бинокъла виждах нашите врагове - на около 900 метра. Виждах ги как тичат, как се взривяват танкове, как се разрушават домове... Виждах хора без ръце и крака. И хора, които все още можеха да ходят - като "живите мъртви". Всичко, навсякъде... мъртви. Минах с кола през един град. Мъртъв град. Никакъв живот. Отидохме на детска площадка, имаше разхвърляни играчки, но нямаше деца. Мъртвило."

Част от семейството на Олександър е извън Украйна, като той не уточни къде точно. А за него няма съмнение какво трябва да прави, когато не тренира.

"Някои от хората на фронтовата линия не разбираха защо съм там, че искам да съм там. "Какво правиш тук, защо си тук?", ме питаха. Казваха, че дори някои от генералите не стъпвали при тях. Отговарях им, че аз не съм генерал, а обикновен украинец, точно като тях. Прекарах доста време с тези хора. Малко от тях са професионални войници. Имаше банкер. Имаше пекар. И бизнесмен. Има, естествено, истински войници, но има и такива, които никога дотогава не бяха хващали оръжие. Те не бяха готови да ходят на война. Но те са там, за да се бият за нашата свобода и ние ще си я спечелим", уверен бе шампионът.

Той говори и за личната си драма. Със съпругата му Екатерина имат три деца, но за последните 18 месеца не са се виждали много.

"В последната година и половина семейството ми се раздели. Децата ми не могат да живеят в Украйна, те са другаде. Виждам как хората се променят и това важи и за моето семейство. Различно е, невинаги е за добро. Знам, че и аз съм променен."

Усик не иска да мрази Русия и Владимир Путин. Поставен е в много трудна ситуация и от тази гледна точка, бъдейки доста религиозен и широко скроен. Твърди, че продължава да вярва в християнските ценности.

"Войната е голям експеримент с живота. Знам, че силните и честните оцеляват. Както и тези, които разбират войната. Всеки ден се моля на Господ да ми помогне да разбера повече от това, което се случва в Украйна. Не искам да съм бесен на никого. Искам да обичам света такъв, какъвто е. Да, съзнанието ми се променя. Вече мога да осъзная защо Бог ни отнема нещо, защо ни изправя пред трудности."

Боксьорът гледа философски на войната - и на живота като цяло, като подчертава, че нито за миг губи вяра в победата и в доброто.

"Пак казвам, ние ще спечелим. Но преди Господ да ти даде нещо голямо, трябва да ти отнеме нещо малко. Казва ти никога да не се предаваш. Да се бориш докрай. Всичко, което се случва, ме прави по-силен."

Усик продължава да получава голяма подкрепа от приятели, близки и просто фенове.

"На бойното поле получавам много съобщения от всякакви хора. И разбира се, това ме мотивира още повече като се кача на ринга. Понякога като говоря по телефона, чувам как летят ракети и се взривяват бомби край хората, с които общувам. Да, бомби. Тогава разговорът приключва. И ми се казва: Братко, ще ти звънна пак, стига да съм жив. Слава Богу, в повечето случаи така и става. Чуваме се отново. Ако с моите победи нося на тези хора поне малко удоволствие и радост, бих имал боксови мачове всеки ден. Защото у дома те не правят нищо друго, освен да се сражават за нашата свобода", завърши Усик.

А за финал той все пак показа, че не е загубил чувството си за хумор, казвайки с усмивка, че за да го удари някой съперник - било то Джошуа в миналото, Дюбоа сега, а в бъдеще може би и Тайсън Фюри, първо трябва да го хване на ринга.