Парламентът на Северна Македония обсъжда вписването на българите и още „пет части от народи“ в преамбюла на конституцията. Поправката е по предложение на правителството, а точката е единствена в днешния дневен ред, предава БТА.

Заседанието започна с едночасово закъснение, като дневният ред бе гласуван със 70 гласа "за" и 47 "против", без предложения за промяна или допълнение на дневния ред, съобщават местните медии.

Приемането на промените е задължително условие за свикването на втората междуправителствена конференция между ЕС и Република Северна Македония и започването на преговори за присъединяване на страната към съюза.

"Предложението за промяна на конституцията има само една връзка и мотив – влизане в Европейския съюз, което искат голяма част от гражданите, а конституционните промени, които са пред нас, не застрашават нито един въпрос на македонската идентичност", каза премиерът Димитър Ковачевски.

И допълни:

"Ние трябва да бъдем европейска държава заради самите нас".

Нашето македонско предложение се основава на европейското предложение и споразумение от 2022 г. Написано е тук, в Скопие, подкрепено е от ЕС и САЩ. Отхвърлям неверните тези, че има диктат от когото и да било за каквото и да било, продължи премиерът.

"Имаме подходяща рамка за преговори, няма нови изисквания, а двустранните въпроси не са пречка и няма да бъдат допълнително свързани с изпълнението на общите стандарти. Изпълнявайки задълженията, поети от европейското предложение миналата година, ние твърдо знаем, че няма да има ново вето, от никого и за нищо", посочи Ковачевски.

Предложението за промяна на Конституцията, по думите му, е резултат от продължили с месеци, напълно открити, прозрачни, експертни и политически дебати.

Предложените промени в конституцията се отнасят само до добавяне на части от народи в преамбюла и в членове 49 и 78 от конституцията, когато се изброяват частите от народите, живеещи в Република Северна Македония, уточни премиерът.

"Добавят се части от народи, но недвусмислено се изтъква първичната конституционност на македонския народ, както и обективната уникалност и уникалността на македонския народ спрямо другите народи, а в този контекст и от българския народ. Разумно ли е да се мисли, че добавянето на други нации застрашава македонския народ? Промените в конституцията не застрашават македонската идентичност. Това е напълно ясно и трябва да е ясно на всички. Днес, когато погледнете улиците, виждате, че е мирно и че гражданите очакват умно и смело решение. Държавата се изгражда като мултиетническа функционална демокрация, която практикува европейските ценности, общество, което гарантира равни права и задължения за всички етнически групи, т.е. граждани. Пътят към ЕС е гарантиран. Гарантирането на човешките права на всички е наша ценност, на нашето общество. И това също е важно за Европа, особено днес, когато сме изправени пред нестабилност на европейския континент. Известни сме с това, че произвеждаме стабилност“, каза Ковачевски, който припомни, че ЕС е най-големият донор и инвеститор в Северна Македония.

Ковачевски припомни, че до 2006 г. Република Северна Македония е била "рамо до рамо" с Хърватия, но политиците в Северна Македония са изолирали страната, а Хърватия вече е член на ЕС. 

"Това не бива да се случва отново. Днес не трябва да изоставаме нито с милиметър от Албания и Сърбия. Да запазим младите. Те не напускат страната заради конституцията, а заради нуждата да живеят по-богато, като връстниците си в Европа. Искаме ли да продължаваме така или към по-добър живот, справедливост и правова държава, до която не сме стигнали? Искаме ли по-чиста държава, повече ред, повече отговорност от политиците или равни възможности за всички?  Отговорите са кратки – да! Трябва да достигнем до членството в ЕС в най-кратки срокове. Не губим нищо чрез този процес, само бъдещето става по-добро със сигурност. Нека в тези наши животи бъдем част от ЕС“, каза Ковачевски, аплодиран от депутатите от управляващата коалиция и албанския блок. По време на изказването му част от депутатите от ВМРО-ДПМНЕ напускаха пленарната зала.

Приемането на промените в конституцията на страната става в три фази, като две от тях изискват мнозинство от 80 депутати от 120-те членове на парламента на Северна Македония.

С 80 гласа трябва да бъде гласувано и предложението за необходимостта от промяна на конституцията, което е в дневния ред на това парламентарно заседание. Дебатите могат да продължат до 10 дни, след което ще бъде насрочено и гласуването.

Опозицията в Северна Македония отказва да подкрепи промени в конституцията "под български диктат". Дали в парламента на страната ще бъде постигнато необходимото мнозинство от две трети, предстои да стане ясно при гласуването в тази първа фаза на промените в основния закон на страната.