Г-н Стефанов, как биха изглеждали Местни избори '23 при сегашните правила в Изборния кодекс със смесено машинно и хартиено гласуване и отчитане на резултата на ръка, на фона на това, че по места има четири избора - за кмет, общински съветници, районен кмет, кмет на кметство?

Двойният метод за гласуване – хартия и машина, както и да не забравяме, че това ще са първите местни избори с използването на машинно гласуване (без значение в какъв вид ще са машините), създава доста предизвикателства. На етап подготовка, това изисква много повече работа по софтуера на машините, много по-дълъг период за сертифициране.

При местните избори има и спефициката, че се регистрират много повече кандидати, а това също отнема повече време. В едни парламентарни избори имате 31 избирателни района и листите на партиите там. На местните избори имате 265 общини, където трябва да се регистрират листи с кандидати за общински съветници и кандидати за кметове.

На етап броене на резултатите всичко това, което вече очертах, се превръща в до осем различни вида бюлетини за броене от СИК, отчитане на преференции и около четири пъти по-сложен протокол в сравнение с едни парламентарни избори. И най-големият проблем е, че ако сравнително дребните грешки, които видяхме на последните парламентарни избори, не оказват влияние на изхода за избор на депутати, при местните избори такова ниво на неточност може да окаже влияние и крайният резултат на някои места да не отговаря на реалния вот на хората. 

Има ли време парламентът да облекчи правилата като се има предвид, че през целия август е във ваканция, а по-късно би навлязъл в хронограмата за произвеждане на изборите?

Опитът от различни промени в Изборния кодекс (ИК) дотук показва, че това е малко вероятно. Обикновено всяко отваряне на ИК, дори и за нещо дребно, е като кутията на Пандора, то води до значителен ремонт на основни правила в изборния процес. Още повече, че през септември изборната администрация вече ще е започнала подготовката на самия вот и много от процесите ще са в ход. 

Вече няколко групи експерти призоваха за ремонт на ИК. Без съмнение, имаме нужда от промени в ИК, но това трябва да стане, след като партиите в парламента постигнат консенсус. Те трябва да решат посоката на развитието на изборите: дали ще се гласува само с хартия, дали с машините с т.нар. директен запис, каквито имаме в момента, дали ще се премине към т.нар. скенери. След като се постигне такъв консенсус, ИК трябва да се отвори и да се настрои към избрания метод. В момента имаме ИК със заложени процеси за хартиено гласуване, с прибавени в движение машини. 

Но трябва да е ясно, че ако ИК се отвори преди местните избори, промените трябва да важат най-рано за следващите избори – Европейски или парламентарни.

Може ли Централната избирателна комисия (ЦИК) да спомогне за слагане на ред в очаквания хаос със сегашните правила – чрез опростен протокол, например?

Добра идея е ЦИК да събере в някакъв кръг експертната общност и да се обсъдят възможни решения в рамките на сегашните правила. Както много пъти сме коментирали, има елементи от подготовката на изборите, които могат чувствително да се подобрят, без това да включва промени в текстовете на ИК.

Наистина не разбирам, защо този разговор не е започнал вече. Всички знаем от доста време, че комбинацията от сегашните правила и сложността на местните избори ще създаде проблеми. Говорим за проблеми, които могат да подкопаят местната власт: риск от атакуване на резултати в съда, касиране на избори по места и т.н. И до момента нямаме никаква дискусия как да избегнем тези рискове. 

Кои са тези елементи от подготовката, които визирате?

Очевидно е, че няма голям апетит в партиите за отваряне на ИК поради различни причини. Тогава именно ЦИК и експертната общност трябва да се постараем да спасим местните избори с различни решения, които да са в рамките на съществуващите текстове в кодекса. Говорим за по-ясен протокол, евентуално използването на електронни устройства за попълване на протоколите, които да улеснят секционните комисии, да се помисли за промяна на някои процедури по броенето.

Очевидно е, че каквото и да прави ЦИК по обучението на членове на секционните комисии, сложността на процедурите на тези избори може би изисква някаква промяна в методите и начина на обучение.

Според мен се намираме в особена ситуация и са нужни малко по-различни решения от тези, които един консервативен орган, базиран на партийно представителство като ЦИК, обикновено взима. Не подценявам експертизата в ЦИК, напротив. Но понякога именно партийната квотност там блокира някои добри идеи. 

Може ли да изникнат затруднения при написването на софтуера, след като досега не сме имали местен вот с машини?

Местните избори са най-сложните избори, които имаме в България. Това са няколко различни избора в едно, които не са и еднакви навсякъде. В София, например, се гласува за кмет на общината, за общински съвет и за районен кмет. Само на няколко километра от София, в някое населено място от общината ще се гласува и за кмет на населеното място. В Русе например, или някой от останалите областни градове, изборът е само за кмет и общински съвет. Към това трябва да се прибави и възможността всички кметски състезания да имат втори тур. Това означава изработването и сертифицирането на няколко различни вида софтуер за гласуване.

Към това можете да прибавите и особеността на избор на машината, когато имате повече от едно гласуване. Споменете си какви възражения имаше през ноември 2022 г., когато се гласуваше едновременно за президент и парламент и когато избирателите трябваше още в началото да изберат дали ще гласуват за двете или само за едното. Всичко това трябва да се заложи при компилирането на софтуера за конкретния вид избори.

Има ли капацитетът държавата сама да организира изборите си, а не както е сега – цялата логистика и поддръжка да се делегира с пряко договаряне на една частна фирма - "Сиела Норма"?

Както знаем изборната администрация няма такъв капацитет да компилира код и зависи от външен подизпълнител. Това означава пак провеждане на обществени поръчки и срокове. Сложността на тези избори е голяма, всичко, което е правено като процес по машините досега го умножете по 4 или 5 и ще получите обема на работа, която трябва да се извърши по подготовката на машините за местния вот.

Не знам защо тази подготовка винаги се прави в последния момент, което винаги крие рискове от грешки и непрозрачност. При машинното гласуване именно прозрачните процедури, разписаните правила, възможността за контрол, ефективните проверки са гаранциите, че машините работят както трябва и произвеждат резултата, който гражданите са посочили. Затова всяко съкращаване на срокове, всеки опит да се скъси процедура, да се направи набързо, означава по-малка сигурност в добрата работа на машините. Това е основно правило по целия свят. 

Очевидно е, държавата няма собствен капацитет, но не съм сигурен, че може да го създаде. Това е проблем не само тук, а по целия свят. Всеки изборен орган, който управлява избори с технологии, има подобен проблем. Изходът е изборната администрация да има компетентност, която да й позволи да управлява процеса и да контролира подизпълнителя ефективно. Това означава да има ясна представа какво изисква от него, да заложи контроли, изисквания за проверка на качеството, да започне процеса навреме, с ясни условия, да наложи прозрачност, която да убеди партиите и обществото, че интегритета на резултата от машинното гласуване не е компрометиран. Ако се създадат такива процедури и правила, съм сигурен, че тогава ще се появи и конкуренция в подизпълнителите. 

*Даниел Стефанов е изборен експерт, наблюдавал е избори в Африка, Азия, Балканите и Русия. Работил е за мисии на ОССЕ и ЕК. Участвал е в писането на изборните правила в България и има опит в организирането на избори. Преподава “Избори и избирателни системи” в Нов български университет. Автор е на англоезичния подкаст за избори по света “Votes&Ballots”.