Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Даниел Стефанов е изборен експерт, наблюдавал е избори в Африка, Азия, Балканите и Русия. Работил е за мисии на ОССЕ и ЕК. Участвал е в писането на изборните правила в България и има опит в организирането на избори. Преподава “Избори и избирателни системи” в Нов български университет. Автор е на англоезичния подкаст за избори по света “Votes&Ballots”.

Г-н Стефанов, до изборите остават около 30 дни. Централната избирателна комисия е нова, има и нови изборни правила - какви са рисковете пред вота на 11 юли?

Законодателят постави ЦИК в сложната ситуация да намери решение на много проблеми, някои от които ще бъдат на ръба на закона. Става въпрос за няколко неща. Първо – рязкото въвеждане на машинното гласуване като основен метод, вкарването на машини в гласуването зад граница, неясното формулиране на видеонаблюдението. По всички тези въпроси ЦИК на практика трябва да допише Изборния кодекс, което не е в нейните правомощия.

На предходната ЦИК й се налагаше същото.

Почти на всяка ЦИК й се налага и нито една не иска да го прави, но тук дописването е сериозно, защото много неща ще се правят за първи път. Например – как ще се регламентира видеонаблюдението, защото както стана ясно, няма да има институционално такова. То ще се осъществява от застъпници и участници в процеса. Не е ясно как ще стане, трябва ЦИК да определи условията.

Много е важно и какво се прави, ако при определени обстоятелства машините не отговорят на очакванията – тоест времето не стигне за всички хора да гласуват с машини, или ако машината излезе извън строя. Отделно в секционните избирателни комисии трябва да има двоен капацитет – и за боравенето с основния метод за гласуване – машините, и за резервния – хартиите. Ако нещо се случи с машината, трябва бързо да се премине към гласуването с бюлетините.

Въвеждаме устройствата, защото видяхме, че капацитетът на СИК е нисък, а в същото време това което правим е да изискваме супер капацитет от същите тези СИК, които до момента не се справяха с хартията.

Кодексът все пак посочва, че с хартиена бюлетина ще се гласува при форсмажор.

Да, но не е описано детайлно как се случва това и при какви условия – кога се смята, че машината е извън строя, каква е процедурата, която трябва да започне СИК, за да прехвърли гласуването на хартия. Въобще не е засегната възможността да не стигне времето за машинно гласуване. Задачата на ЦИК е много тежка.

По отношение на чужбина не може ли да се изпратят техници от държавата?

На миналите избори доставчикът на машините „Сиела Норма“ имаше 2500 души за всички 9400 СИК в цяла България. До момента е ясно, че ще има около 200 СИК с машина в чужбина, като това не е окончателният им брой. Те са по цял свят. Ако в България можеш да намериш двама, трима, петима техника в един град, които да отговарят за всички машини, това не може да се приложи за чужбина. Там във всяка една секция вероятно ще трябва да има техник. Това, което разбираме до момента е, че вероятно ще се повтори практиката от предходни избори - „Сиела“ да осигурява тези лица.

На този етап изглежда ЦИК и „Сиела“ няма да се разберат за доставката на допълнителните около 1500 устройства. Недостатъчни ли са в действителност заделените по план сметката средства и извива ли „Сиела“ ръце (по Ива Митева)? Какъв е изходът от от ситуацията?

По принцип въвеждането на машинното гласуване би трябвало да започва с доста детайлно изследване, което да каже причините, поради които го въвеждаме, рисковете и не на последно място – цената, на която ще го направим. Това е една от основните препоръки на Съвета на Европа по отношение на технологиите в изборния процес. Нищо от това не беше направено по този начин. А ситуацията стана още по-сложна след решението на последния парламент да въведе машинното гласуване във всички секции над 300 души. От тук нататък цената е такава, каквато поиска доставчикът. България е в ситуация, в която държавата не може сама да се оправи с организацията на изборите. И като имаме предвид последните промени в ИК, няма много решения – вероятно доставчикът ще получи това, което иска, или близко до това. 

Има ли време ЦИК да търси нов доставчик и кой би се съгласил да участва в процедура?

Същите препоръки на Съвета на Европа казват, че трябва да има много детайлно и внимателно разписано разделение на отговорностите в процеса между доставчика и ЦИК. В нашия случай няма такова и доставчикът е натоварен с много и специфични задължения. Вероятно това, както и винаги кратките срокове на поръчките, е и причината по принцип да няма много желаещи компании да участват в българските процедури. Срокът от 4 седмици за доставка и инсталиране на оборудването е абсурден. Много от компаниите по света, дори и да могат да доставят същата технология, вероятно смятат, че това е необоснован риск. За мен също ще е интересно да разбера какво точно се предлага в писмото до ЦИК от българската компания, как ще се доставят 500 машини до 1 юли. Друг е въпрпсът кой може да одитира 1000 или 5000 машини межди 1 и 10 юли. 

Може ли и новата ЦИК да влезе като старата в хипотезата нарушаване на закона, както когато не се въвеждаше машинния вот и ЦИК бе осъдена за това?

Всичко е възможно, но това са важни избори. От тях зависи в някаква степен политическият мир в страната. Те ще бъдат наблюдавани от всички граждани, както и от външни наблюдатели. България е член на ЕС, където честните, добре организирани избори, които се приемат от всички участници, са условие за демократичност и участие в тази общност. Така че както ЦИК, така и Министерският съвет, политическите партии, трябва да намерят начин. Защото изборният процес е процес, който не може да бъде прекъсван и понеже в него най-важното нещо е общественото доверие, е много чувствителен към дори дребни проблеми. 

Значи разчитаме до голяма степен и на обучението на СИК?

Разчитаме на добрия късмет. Разчитаме на обучението на СИК. Разчитаме на добрата съвест на фирмата доставчик. Разчитаме, че нищо извънредно няма да се случи.

Но обшият проблем тук е, че ние изначално имаме проблем с доверието в изборите по различни причини. А ако едно общество не може да реши определен проблем в изборния процес по конвенционален начин, то много трудно ще го реши ако използва технологии. Ако нямаш доверие в процеса на хартия, малко вероятно е технологията да го повиши.

Но с машините все пак ще имаме по-голяма представителност на формациите в парламента. А и сега една партия на практика се губи заради високия процент невалидни бюлетини.

Ние никога не сме правили опит да разберем на какво се дължат тези невалидни бюлетини – на намеса на СИК, на неумението на гласоподавателя (да отворя скоба, че постоянно променяме дизайна на бюлетината, което автоматично води до объркване), нямаме представа дали просто много хора съвсем съзнателно инвалидизират бюлетините си като протест срещу политическата система. Автоматично казахме, че това се дължи на желание за фалшифициране на изборите. Аз не мога да се съглася.

Доклад на „Конрад Аденауер“ предупреди още преди вота на 4 април, че ЦИК става заложник на доставчика на машините. Как да се избегне това на тези избори?

Част от проблема е абсолютната невъзможност на различни части от българската държавна администрация да се справи сама с метода, който сама е решила да приложи за гласуване. Според мен няма никакъв шанс държавата да проведе самостоятелно изборите без тази фирма доставчик. Не която и да е било - без тази фирма доставчик. Това е въпрос, по който много внимателно трябва да помислим.

Не става дума за това, че аз имам някакво съмнение в добросъвестността на тази компания, а за това дали ние като граждани на тази държава сме съгласни една частна компания практически да управлява в голяма степен изборния процес. На нея й се поверява логистичната му част, технологичната му част, обучението на СИК, само защото държавните институции нямат капацитета да го направят сами. Според мен не е добър знак за една държава, ако е твърде зависима от доставчик, за да произведе избори.

Един такъв проект в нормалните държави отнема години. Ще ви кажа как го направи една държава, която никога не ни е за пример. Това е Пакистан. Пакистан въведе всички видове технологични процеси в гласуването, направи няколко различни пилотни гласувания, с различен тип машини, доставени от различни компании и тогава взе решение на коя технология да се спре. Ако подхождаш отговорно към този процес, успоредно с избора на технология, обучаваш администрацията, създаваш мрежа от поддръжка на тази технология и др.

Ние „експериментираме“ от 2014 г. насам и доставчикът винаги е един и същ.

Липсата на политически консенсус по машинното гласуване и въобще за изборната реформа, доведе до това, че всичко се правеше на парче. Въвеждането на технологии в изборите е неизменно свързано с реформиране на изборната администрация, а това никога не е било във фокуса на промените, които политическите сили правеха и правят в изборното законодателство. Искаме да сложим двигател на самолет на автомобил от 90-те. 

Липсата на прозрачност при установяването на техническата пригодност на машините беше също критикувана. Имаше и критики, че държавни институции, подвластни на организатора на вота – изпълнителната власт, я извършват и това ги прави зависими.

Първо, това е политическо говорене, което според мен е много вредно. Партиите не трябва да коментират изборната администрация особено около избори. Второ, прозрачността не се изразява в това просто да изкараш една машина на площада – прозрачността е да купиш машините навреме, да го направиш с процедура, в която няма съмнение, да обучиш хората, които се занимават с това навреме, да имаш отговорите на най-простите въпроси и да ги кажеш на обществото. Това е практика в повечето държави по света, които се захващат с такива проекти. Това е описано и във всички добир практики на институции като Съвета на Европа, ОССЕ и др.

Това, което се направи на предишните избори е, да се установи дали хардуера и софтуера, доставен от фирмата, отговарят на условията, заложени в поръчката. Тук основният проблем е сигурни ли сме, че всички машини отговарят на критериите, а не само представителната извадка от проверените. Основното, на което се облягаме е т.нар. хешкод, който трябва да ни увери, че комплектът от софуерът и хардуерът съответства на кода на всички останали машини. Много хора смятат, че този хешкод не е достатъчно силна гаранция за това съответствие. И оттук нататък ЦИК трябва да направи всичко възможно за да повиши доверието на обществото, на отделни групи.

Как се повишава доверието като предходната ЦИК, например, отказа външен „одит“?

Истината е, че предходната ЦИК нямаше много възможност да лавира в това. В онзи момент в ИК пишеше много ясно кои са трите институции, които имат право да установяват съответствие. Едно е дописване на закона поради невъзможност, друго е, когато в него е описано много ясно. В момента текстът е променен и сегашната ЦИК може да намери други начини за повишаване на доверието в машините и аз откровено казано смятам, че те ще го направят.

Спекулира ли се с броя гласове от Турция – един от другите въпроси, съпътстващ измененията в Кодекса?

Там имаме политически проблем, който трябва по някакъв начин да решим. Години наред изборният процес в Турция върви с много изборни съмнения. Българската държава много трудно контролира какво практически се случва там. От известно време във всяка една СИК има представител на държавата, но винаги има някакви елементи, които създават съмнение. Не мисля, че броят на гласовете от Турция може да се увеличи с много. Но дори и той да се увеличи с малко, политическата реакция в България е огромна. Общият проблем на изборите в чужбина, без значение дали говорим за Турция, Германия, САЩ, Великобритания, е че българите там смятат, че трябва да имат секция на разстояние като в България, което е невъзможно. Вторият проблем е, че ние сме отворили максимално ветрилото за гласуване.

Защо да е проблем?

Защото в един изборен процес винаги трябва да има баланс между достъпа и интегритета, особено в среда като нашата. Колкото по-широк го правиш, толкова повече възможности за злоупотреба се създават. Какво имам предвид? В момента вие можете да гласувате многократно в чужбина и не съм много сигурен дали ще бъдете хваната в това многократно гласуване. А дори и да ви хванат, това ще стане едва след като сте гласувала. Защото там няма предварителен списък, всеки един човек се добавя ръчно.

Малко вероятно е да обикаляш стотици километри за многократно гласуване.

Имаме и градове, в които има по пет, осем, десет секции.

Липсата на избирателен списък в изборния ден създава и опашките пред секциите. Нито посолството, нито ЦИК знаят колко човека ще се явят в изборния ден. Горе-долу е изчислено в световен мащаб, че в една СИК могат да гласуват до 1000 души. Ако се явят 1200, или ако СИК работи по-бавно, ще се появи опашка. Но ако имаме избирателен списък преди това, тогава ЦИК може да прецени, че поради голямо струпване може да се отвори втора секция. Една предварителна регистрация ще даде възможност да се отворят точен брой СИК, за да няма опашки и ще направи процеса в чужбина много по-отчетен. Ще се изключи възможността за двойно гласуване, ще се намали времето за гласуване, защото няма да има нужда да се попълват декларации и въобще целият този процес ще бъде много по-подреден.

Но така не принуждаваме съгражданите ни в чужбина да дават информация кой къде се намира?

Това не е принуда. Както сега всеки един българин, който иска да гласува по настоящ адрес, трябва да подаде заявление за целта, така по подобен начин законодателството може да предвиди, че който иска да гласува в чужбина, трябва да заяви това. И това не е лишаване от право. Присъствието ти в избирателния списък гарантира, че твоето право е спазено.

Споменавайки настоящ адрес, правилно ли е да се регистрираме ли като живущи в трафопостове по морето, за да гласуваме там в летния отпуск?

Това е един опит за лека злоупотреба със законодателството, макар правителството да иска да отвори процеса на гласуване. Когато например имаме ен на брой македонци с българско гражданство, регистрирани на адреса на един трафопост, казваме, че е злоупотреба със закона, нали. А сега смятаме, че това е добро.

Очевидно е, че живеем в 21 в. В целия свят трябва да се преосмисли какво правим с това желание човек да гласува по възможно най-лесния начин, като тук включвам онлайн гласуването, в т.ч. през мобилния телефон. Очевидно има такова очакване, но трябва да си зададем и въпроса дали то не върви срещу разбирането за гласуването като дълг. Защото в края на краищата, когато говорим от гледна точка на избирателя, това е право, но когато говорим от гледна точка на гражданина – е дълг. А дългът означава, че ти си готов да положиш някакви усилия.

Само по себе си е усилие да отидеш предварително в друга община и да изминеш един административен път по регистрация - в името на това да гласуваш по време на планирания отпуск.

Един от проблемите в България е, че ние винаги мислим за изборите от 1 л., ед. ч. Дали ще са българите в чужбина, дали ще са хората на почивка или други, те искат техния конретен личен проблем да бъде решен. Ние никога не се замисляме, че най-важното е  това изборите да са честни, да отразяват по един и същи начин гласа на всички. Затова смятам, че институциите не трябва да се заиграват с желанията и интересите на отделни групи. Тяхна отговорност е да държат голямата картина – че всеки трябва да има достъп до изборите и те да са честни, хората да имат сравнително равни възможности да гласуват в общия случай – да те има в избирателния списък, да можеш да гласуваш, ако си под наложена от държавата карантина, да гласуваш, ако си в ареста, ако си изпратен от самата държава някъде и т.н. 

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.