Украинските въоръжени сили са постигнали тактически значими успехи близо до Бахмут в Източна Украйна, пише в редовната си сводка вашингтонският Институт за изследване на войната (ИИВ).

Това е станало край село Клишчиивка, на 7 километра югозападно от разрушения град в Донбас, който през изтеклата година беше сцена на най-кървавите боеве във войната.

Украинските войски са завзели височини около селото и сега в околностите му се водят ожесточени сражения. Руски военни блогъри дори пишат, че украинците са достигнали до южните и югозападните покрайнини на населеното място.

Украинският Генерален щаб потвърди, че на 25 юли украинските сили са водили настъпателни операции на север и на юг от Бахмут и че руските войски са се оттеглили от Андриивка (на 20 км югозападно от Бахмут и непосредствено на юг - от Клишчиивка).

На минимум три участъка на фронта украинските войски са се придвижили напред, пише още в доклада си ИИВ.

Освен край Бахмут настъпателните действия на украинците са били в западната част на Запорожка област, към Мелитопол, и Бердянск на Азовско море, който е на границата между Запорожка и Донецка област.

Руските войски са понесли осем пъти по-големи загуби от украинските край Бахмут и над пет пъти по-големи в мелитополско-бердянското направление, каза украинската заместник-министърка на отбраната Анна Маляр.

ИИВ писа по-рано, че контранастъпателните действия на Украйна са насочени към изтощаване на противника и запазване на живота на украинските военни с цената на по-бавни териториални завоевания.

Защо Путин удължи срещата с Лукашенко

На срещата си в Санкт Петербург руският президент Владимир Путин и беларуският му колега Александър Лукашенко са обсъждали частната военна компания (ЧВК) "Вагнер", съюзната държава и "външните заплахи" по границите на Русия и Беларус, пише ИИВ, цитирайки говорителя на Кремъл Дмитрий Песков.

Според института Путин е удължил срещата с два дни, защото все още се тревожи от хилядите наемници от "Вагнер", които се намират в лагери в Беларус след неуспешния и метеж в края на юни.

Лукашенко използва контрола си върху вагнеровците,  за да изнудва Путин за повече руска икономическа помощ, смятат експертите от ИИВ. Путин пък се опитва да притисне Лукашенко за по-дълбоко включване на страната му във войната в Украйна. Засега Беларус служи само като плацдарм за руските военни действия, но нейни войски не участват пряко в тях.

Политическа парализа в Кремъл според "Вашингтон пост"

ИИВ обръща внимание на материал на в. "Вашингтон пост", основаващ се на разговори с вътрешни хора в Кремъл, според който по време на бунта на ЧВК "Вагнер" Путин е бил „парализиран“ в политически смисъл и не е бил в състояние бързо да реагира, оставяйки местни ръководители да решат какво да се прави с марша на наемниците към Москва.

Анализаторите пишат, че тази липса на реакция може да означава, че руският апарат за сигурност вероятно не е бил готов за пряко предизвикателство към руското военно ръководство и вероятно не е бил в състояние бързо да прекрати бунта. В Кремъл вероятно са наясно, че подобна „парализа“ е подчертала известна степен на нестабилност на режима и изглежда сега консолидират вътрешния апарат за сигурност на Русия в Националната гвардия, за да се подготвят за по-нататъшни вътрешни заплахи и да покажат решителност.

Неспособността на Путин да реагира бързо също показва, че той не е сигурен в собствената си способност да обедини руския елит около себе си и може допълнително да показва колко фрагментирана е станала вътрешната политика на Кремъл. Сега Кремъл вероятно се опитва да идентифицира руския елит, който може да е бил готов да застане на страната на Пригожин и вероятно смята решението на регионалните служители да не спрат "Вагнер" като признак за нелоялност.

Губернаторът на Тулска област и бивш ръководител на руските сили за специални операции Алексей Дюмин вероятно е предизвикал допълнителни подозрения поради предишните си връзки с Пригожин и вероятната му роля в преговорите, които сложиха край на бунта.

Руските власти изглежда се опитват да компенсират вакуума в сигурността, възникнал след изтеглянето на ЧВК "Вагнер" от Русия, като създават формализирани, но децентрализирани военни „предприятия“ по региони. На 25 юли Държавната дума прие съответните изменения в законодателството.

Руските опозиционни медии заявиха, че някои тънкости в поправките позволяват на лидерите на регионите да създават регионални милитаризирани държавни предприятия, подобни на частни военни компании за периода на мобилизация при военно положение. По-специално, става дума за финансиране от регионалните и местните бюджети на „специални предприятия“, които ще бъдат оборудвани със стрелково оръжие от министерството на отбраната на Русия и ще помагат на Федералната служба за сигурност, министерството на вътрешните работи и други органи в осигуряването на публичния охрана на реда и границите.

Така Путин получава възможността временно да създава „военни предприятия“ и след това да ги ликвидира. Такива „компании“ ще трябва да връщат цялото си стрелково и друго въоръжение обратно на руското министерство на отбраната в рамките на един месец.