Седмицата започна с бум. И Кримският мост се срещна с рибите... отново.

В началото на октомври 2022 г. съоръжението, свързващо Русия с незаконно окупирана украинска територия, бе изцяло извадено от строя за 2 месеца с камион-бомба.

На 5 декември 2022 г. мостът официално бе "ре-открит" лично от Путин, но работата по пълното му възстановяване продължи през новата година.

На 17 юли 2023 г. украинците използваха дронове, за да поразят конструкцията. Този път щетите са по-скромни и се простират само по пътното платно (железопътният транспорт бе подновен почти веднага). Участък от трасето се е срутил, а друг е претърпял сериозни щети. Двупосочното движение от едната страна на моста е планирано да бъде пуснато на 15 септември, от другата страна - през ноември.

Според специалистите от "Института за изследване на войната" атаката ще има дългосрочни последици върху "ахилесовата пета" на агресора - логистиката. Окупаторите използват Кримския мост за доставка на военна техника и то не само към окупирания полуостров. 

Мостът над Керченския пролив е по протежението на една от двете наземни комуникационни линии, поддържащи южните руски войски. Другият маршрут минава през окупираните Донецка, Запорожка и Херсонска области. 

Руските власти, както стана обичайно от началото на войната, създават допълнителни главоболия на военните. Крим продължава да бъде налаган като отлична туристическа дестинация сред руското население, което пък води до засилен трафик на цивилни към полуострова. Дори и през тази седмица - въпреки взривяването на моста, проблемите с логистиката и разгорещяващата се украинска контраофанзива. 

Военните обаче трябва да си траят, ако не искат да последват примера на бившия командир на 58-ма руска общовойскова армия генерал-майор Иван Попов. Той публично призна, че 58-а общовойскова армия и вероятно други руски части, разположени в Запорожка област, страдат от недостиг на доставки. В резултат бе отстранен и по данни на ISW изпратен в "предни позиции".

Непосилната лекота на "мултиполярния свят"

В началото на войната Владимир Путин обяви изгрева на т.нар. мултиполярен свят. Свят, в който "международният ред" е нищо повече от клише в речите на немощни западни лидери. Свят, в който Русия е силов център, с който всички са длъжни да се съобразяват.

През март т.г. срещу руския президент бе издадена международна заповед за арест от Международния наказателен съд (МНС). 123-те държави, ратифицирали Римския статут на МНС, бяха натоварени с неделикатното задължение да задържат руския лидер от момента, в който стъпи на тяхна територия. По данни на "Медуза" през 2023 г. държавният глава бе планирал множество визити на приятелски и "неутрални" държави в опит да затвърди подкрепата за кървавата си военна кампания в Украйна.

Съюзниците на Русия получиха възможност да забият кама в сърцето на международния ред, като откажат да се съобразят със задълженията си пред МНС. Направиха ли го обаче?

Путин е предприемал точно 0 пътувания към чужда държава в рамките на 2023 г. Това можеше да се промени на 22-24 август, когато по график ще се проведе срещата на БРИКС в Южна Африка - събитие, което Путин при никакви обстоятелства не би желал да пропуска. Може би затова превантивно Москва заплаши африканската държава, че ако руският лидер бъде задържан, това би било възприето като обявяване на война.

Но местният опозиционен "Демократичен алианс" и правозащитната организация "Амнести Интернешънъл" заведоха дело в съд в Претория, за да принудят правителството да арестува държавния глава, ако той влезе в страната. Кабинетът на Сирил Рамафоса бе принуден да отстъпи. Дотук с руските халюцинации за мощ и величие.

Вместо Владимир Путин, в Йоханесбург ще кацне Сергей Лавров.

Вместо в триумф на изгряващия "мултиполярен свят", в южноафриканската столица ще бъде утвърдена легитимността на познатия, стар международен ред.

Рашисти на седмицата

Време е да наградим прославилите се през изминалите седем дни "рашисти на седмицата".

"Бронзов медал" получава руското "Национално освободително движение". Активисти на организацията застанаха край сградата на американското посолство в Москва и започнаха да скандират:

"За Кримския мост ще отговаря! САЩ пред трибунал!"

Няма данни дали Джо Байдън е повишил дозата си от хапчета за сън след този словесен обстрел.

"Сребърен медал" окичваме около врата на телевизионния водещ Сергей Мардан, който си представя как Русия се превръща в новия Холивуд. Но не чрез култивиране на творческа среда, а по любимия за руснаците начин - със сила.

"Ще трябва да свикнете, скъпи бизнес елити. По дяволите с патентното и авторското право, защото по отношение на Русия никакво право не действа. Има едно право - правото на силния, на победителя, на този, който спечели войната. Който спечели войната, той ще пише законите. Ако те победят, повече няма да има никаква телевизия. Ще има специално съдържание, насочено към това да ни кара да плащаме и да се покаяваме, както германците правиха по едно време. Ще снимат специални филми. Ако обаче ние победим, за което няма у мен и капка съмнение, тогава ще обявим всички филми, може би дори целия "златен фонд" на Холивуд за държавна собственост".

Зачестяват публичните изяви на руския президент Владимир Путин. Именно той е "златният медалист" тази седмица, благодарение на този автентично руски урок по история:

"Благодарение на Съветския съюз, благодарение на позицията на Сталин, Полша получи значителни земи на запад, земи на Германия. Точно така, западните територии на днешна Полша са подарък на Сталин за поляците. Нима нашите приятели във Варшава са забравили за това? Ние ще им го напомним", предупреди руският президент.