Българският президент Румен Радев ще остане в историята с две срещи. Тази с руския патриарх Кирил и скорошната с украинския президент Зеленски.

Двете срещи имат някои общи неща – и двамата гости се накараха на домакина си и показаха колко несъстоятелен е президентът като държавен глава, като военен, като български политик и като мъж, ако щете. И другото общо е, че ако правителството не бе поканило Зеленски, който заради протокола се срещна и с Радев, щеше да му остане само онази срамна спявка с Кирил. По простата причина, че други лидери май не искат да се срещат с Радев.

С това не сравнявам по никакъв начин Кирил със Зеленски, а просто ви припомням, мили приятели, че когато един човек е малък, той е малък в разговорите си и с големите, и със страшните.

Помните ли как патриарх Кирил взе думата в президенството и близо 20 минути почти крещя на Радев за това, че България не била достатъчно благодарна на Москва?

Президентството тогава скри записа от срещата, ама както винаги става в живота, поне трима души от тая среща го пуснаха да изтече независимо един от друг, така че всички се насладихме на унизителната гледка. Също така помня, че вицепрезидентката на Радев ни подготви за това унижение с едно не по-малко – хвърлянето на колене пред руски патриарх, който макар и православен, не е български, за да се налагат чак такива отчаяни религиозни жестове. Който освен това не е баш патриарх, а по-скоро полковник от вражеско на България разузнаване и не на последно място, самата вицепрезидентка като член на комунистическата партия доста изненада и засрами с внезапно навестилата я религиозност.

Тогава Радев изслуша послушно тирадата на чуждия патриарх и го помоли кротко да помълчат с думите: „Да не подценяваме силата на мълчанието“. Това на мен ми прозвуча като извинение.

Сега президентът се опита да натрупа малко точки пред Москва, като изреди няколко несъстоятелни и срамни тези пред Зеленски.

Най-вече, че войната срещу Украйна трябва да се спре с преговори и също така, че България не може да даде оръжия, защото ще й потрябват, ако някой я нападне.

Ма, господин Радев, ако тезите ви са верни, в случай, че някой ни нападне, просто ще го помолим да преговаряме, защо наистина ни е това оръжие? И също така, Вие нали сте генерал и главнокомандващ? Наистина ли България разполага с генерал и главнокомандващ, който смята, че при нападение над една държава трябва да се отстъпи веднага и да се предадем?

Ма, да си бяхте мълчали поне пред Зеленски, така както замълчахте пред Кирил, че да не се излагате, а заедно с вас и нас... Ако жените така лесно се предавахме пред трудностите, нямаше да има един роден и отгледан българин в тая държава.

Аз наистина понякога се питам как с мъже, дето все мънкат и все увъртат успяват да се оженят, че някои и по два пъти. Ама има жени, дето толкова харесват униформите, че докато видят какво е под тях и вече е късно. За съжаление и при бая избиратели така се получи, та ви подариха втори мандат с идеята, че ще ги отървете от мафията. А то какво стана - от беге мафията да се натресеш на кремълската мафия... При това няма и 30% гласуваха за вас, господин президент, та другият път, когато говорите за политическите партии в България, че не са легитимни, припомнете си хубавите времена в, които имаше някакъв пик на 30% доверие към вас, че сега и един на десетина едва ли ще ви се върже, ако пак се явите на избори.

На ваше място след толкова излагане бих седнала вече да си пиша новогодишната реч и да оставя парламента в парламентарната република да си върши работата. А речта така ще я изпипам, така хубаво ще я направя, че да има поне още едно събитие, с което да ме запомнят сънародниците и то тоя път да не  е толкова засрамващо.