ТВЪРДЕНИЕ:

24 юни 2023 г.

Костадин Костадинов, „Възраждане“:

„При нас има една разкадровка от американското посолство и те през няколко, да кажем, години подготвят нови политически проекти, изкарват нови спасители, почват да ги пускат по медиите, показват ги като във възможно най-захаросаните сериали и т.н. Обаче последните две години, заради появата на „Възраждане“ и отказа нашия ние да сътрудничим в тази политическа омерта, която реално управлява държавата последните години, отказа ни да участваме в този вашингтонски консенсус, който казва, държавата ни не е независима (…) Ето това е вашингтонският консенсус, който ни казва без НАТО България не може да съществува, без Европейския съюз не може да съществува, извън тези организации няма живот, няма въздух.“

В свое участие в предаването „Денят започва“ по БНТ лидерът на парламентарно представената формация „Възраждане” използва неколкократно понятието „вашингтонски консенсус“ в контекста на тезата си, че чужди държави отнемат българската независимост. 

Какво всъщност означава „вашингтонски консенсус“ – Factcheck.bg събра фактите по темата.

ПРОВЕРКА:

Терминът „вашингтонски консенсус“ всъщност е икономически и е свързан с набор от икономически политики, прилагани от международните финансови институции. Понятието е предложено през 1989 г. от икономиста към Института за международна икономика „Питърсън“ Джон Уилямсън. Вашингтонският консенсус включва пакет от препоръки за икономическите политики на развиващите се страни и особено Латинска Америка, които стават популярни през 80-те години на миналия век в условията на макроикономически сътресения и дългова криза в тази част от света. Тези икономически политики се ползват с подкрепата на международни институции като Международния валутен фонд (МВФ), Световната банка и Министерството на финансите на САЩ със седалища във Вашингтон, откъдето идва и името на термина.

Всички тези институции споделят виждането за либералното развитие на пазара и възможно най-ограниченото участие на държавата в икономическите политики като ключов фактор за развитието на глобалния Юг*. Основните политики на "вашингтонския консенсус" включват поддържане на фискална дисциплина, провеждането на реформи в данъчната политика, позволяване на пазара да определя лихвените проценти, поддържането на конкурентен обменен  курс на валутата, либерализиране на търговията, насърчаване на чуждестранните инвестиции, приватизиране на държавните предприятия, подсигуряване на правата на собственост. 

Към края на 90-те години на миналия век противоречивите резултати от прилагането на тези политики водят до нарастваща критика срещу тях, а освоният аргумент е, че се предлагат еднакви политики във всички държави, без да се отчитат националните специфики. Недоволството довежда до промени в подхода, като развитието вече спира да е разглеждано просто като икономически растеж. Фокусът се премества върху намаляването на бедността и нуждата от участие в процесите както на правителствата на развиващите се страни, така и на гражданското общество. Тази промяна във възприятието е позната като пост-Вашингтонски консенсус.

ПРОВЕРЕНО:

Вашингтонският консенсус е икономически термин, представящ набор от икономически политики за насърчаване на пазарната икономика в развиващите се държави. Понятието няма никакво отношение към участието на държавите в международни организации, още по-малко военнополитически съюзи. Терминът не е свързан и с политиката на САЩ по отношение на България. Следователно твърдението, че wашингтонският консенсус “казва, държавата ни не е независима”, не е вярно.

*Глобалният Юг е понятие, с което се обединяват страни със сходни социално-икономически и политически характеристики от Африка, Латинска Америка, Карибския басейн, Азия (без Израел, Япония и Южна Корея) и Океания (без Австралия и Нова Зеландия).