Виждали ли сте по-жалка „гражданска война“? Здрави бичета (избегнали "месомелачката") се разходиха из южните полета на т.нар. Руска федерация, свалиха няколко хеликоптера, похвалиха се в „Телеграм“. И в най-сюблимния момент, когато достигнаха портите на царския дворец, безцеремонно бяха прибрани по оборите.

„Гражданската война“ обаче ще се запомни. Тя доказа, че Царят и Пастирът може да имат дълги конвои, но там, където е най-важно, разполагат с безхарактерни, невзрачни, малодушни и не-на-последно място – къси...

Пастирът

Месеци наред Пастирът се заяждаше с рицарите на Царя. Не криеше намеренията си да запълни креслата им на Кръглата маса със свои хора. А защо не и да се възкачи на престола?

Бунтът започна гръмко, с обещание за "справедливост", но завърши с едноминутно мънкане на Пастира, от което така и не стана ясно защо развява „белия флаг“. Той се предаде почти без бой, без да е постигнал и една от целите си:

  • Омразните рицари си запазват званията.
  • Кръглата маса е недостижима.
  • За трона е смешно да става и дума.

Пастирът загуби най-ценното – здравите бичета влизат в царското стадо (поне тези, които ще бъдат пощадени). Без тях той е обикновен простосмъртен. Принуден да търси спасение в съседното царство. След края на конфликта Царят подчерта променения статус на Пастира, като благородно оповести на всеослушание, че няма да го убива. Така на бунтаря бе обяснено, че не е Спартак или Уилям Уолъс. Дали ще живее, или все пак ще бъде отстранен – това няма особено значение.

И в това се състои неговата трагедия.

Царят

Царят не бива да прибързва с пиршествата. Сутринта на 24 юни Негово Величество окачестви Пастира като „предател“ и се врече в родината, Конституцията и народа да го накаже. Вечерта се здрависа с проклетия родоотстъпник. Няма веро на този свят, което да измие „черното петно“ от ръката на Царя. Коридорите в двореца ще му се струват по-тихи, ъглите – по-тъмни. И този път параноята му може да се окаже оправдана.

Придворните, които цял ден бяха изпаднали в ступор и ужас пред незнанието чия къса… е тактически изгодно да обгрижват, плеснаха, па се прегърнаха след помиряването.

И с песни хвръкнаха да възвеличават спасяването на т.нар. Руска федерация... от самата себе си. 

Тяхното колебание трябва да тревожи Царя. Той е изправен пред сложна мисия. Десетилетия наред управлението му се крепеше на всеобщото убеждение, че е непоклатим – тази аура на недосегаемост е в миналото. Сега бързо трябва да излови всички изменници и по примера на колегата си от Босфора да ги накаже сурово, за да си върне страха на народа. Царят трябва да убеди съюзници и врагове, че все още е достоен за титлата си.

Проблемът е, че в редките публични изяви слабостта извира от всяка една пора на изнуреното му лице. Те стават поводи за подозрения, че е на смъртен одър или за подигравки, че ползва клонинги.

Трагедията на Царя не е в забравата, както при Пастира. Напротив, историята със сигурност ще го запомни. Като владетеля, който почти позволи на едно стадо бичета да нахлуе в двореца му.

Нещо ми подсказва обаче, че тя все още не е приключила с него.