Няколко месеца преди местните избори в страната вече върви усилен изборен туризъм. Много избиратели вече имат нови адреси, с които да гласуват на места, в които по принцип не живеят. Това показва изследване Института за развитие на публичната среда.

Право да гласуват имат всички избиратели, които имат постоянен адрес на територията на съответното населено място. Право ще имат и тези, чийто настоящ адрес е регистриран в това населено място 6 месеца преди изборите (или с други думи регистрациите им трябва да са направени преди последните дни на април 2023 г.). В този случай те ще трябва да подадат и заявление за гласуване по настоящ адрес в срок до 14 дни преди изборите.

Вече има фрапиращо много примери на изборен туризъм.

В с. Сигмен, общ. Карнобат, делът на новозаписаните по настоящ адрес е най-голям в страната – 119.5%. Или при население от 118 души в селото има 141 нови регистрации по настоящ адрес за периода януари-април 2023 г. В 5 населени места жителите са се увеличили с над 50% в периода януари-април, 2023 г. Това освен с. Сигмен са още селата Бодрово (община Димитровград), Сливовик (община Медковец), Драгойново (община Първомай), Голема Раковица (община Елин Пелин).

Най-голям брой дерегистрирации в първите четири месеца от настоящата година са се случили в големите областни градове, както и в общинските центрове.

Възможно е да има обективни причини жителите им да ги напускат временно, но сравнението със същия период от 2022 г. показва, че тогава дерегистрациите са били в пъти по-малко.

В София дерегистрациите през тази година са близо 9 хил., докато миналата година са били около 5 хил. В Пловдив сега са около 2 500, докато преди са около 1 300. В Бургас сега са около 1900 при 700 преди и др.

Дерегистрираните от областните центрове граждани се преместват към съседни по-малки общини. Така новорегистрираните потенциални избиратели могат да повлияят при избора на кмет на община, общински съвет и кмет на кметство. Колкото по-малко е населеното място, което е от интерес за "новодомците", толкова по-вероятно е гласовете им в местните избори да окажат съществено влияние там.

Докато в областния град (който е и голяма община) 100 гласа може да не са от значение при избора за кмет и дори за общински съветници, то в община с по-малък брой жители (за пример – 27 общини в страната имат население под 3 000 души) тези гласове могат да имат сериозна тежест за подкрепата на определени кандидати.

От всички избори в страната, формирането на политическо представителство на местната власт изисква най-малък брой гласове. Наред с това, избирателната активност в България традиционно не е особено висока – през 2019 г. на местните избори тя беше 49.8% (а на проведените в последните две години парламентарни избори спада и под 40%). По този начин включването на значим дял от нови участници в изборния процес, които са мобилизирани в подкрепата си за конкретни кандидати, би могло да промени значимо баланса на крайните резултати.