Народното събрание прие на второ четене промени в НПК, с които се създаде ново мнозинство за назначаване и освобождаване на главния прокурор. Депутатите обаче на практика заложиха по-комплицирани мнозинства като изискване за "импийчмънт" на председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС).

И ГЕРБ, и ДПС подкрепиха облекчени правила за отстраняването на главния прокурор, които обаче няма да важат за председателите на върховните съдилища.

Досега решенията на Пленума на Висшия съдебен съвет за назначаването и освобождаването на главния прокурор и председателите на ВКС и ВАС се приемаха с мнозинство, не по-малко от 17 гласа от общо 25. Сега по отношение на главния прокурор необходимите гласове стават 13. Без никакви допълнителни условия.

Според приетите късно снощи текстове от правна комисия, се изискваха просто 13 гласа и за председателите на върховните съдилища. От "Продължаваме промяната - Демократична България" по този повод заявиха, че няма да си затворят очите и дори поставиха под въпрос бъдещото общо управление с ГЕРБ.

Така в крайния вариант за председателите на ВКС и ВАС ще се изисква, както и досега, мнозинство от 17 гласа в 25-членния Висш съдебен съвет (ВСС).

И още нещо много важно - парламентът прие и разпоредба, която гарантира, че при висящата процедура за предсрочно освобождаване на главния прокурор Иван Гешев ще се изисква мнозинство от 13, а не от 17 гласа. Депутатите записаха:

„Неприключените производства по чл. 30, ал. 2, т. 2 и 6 от Закона за съдебната власт се довършват при условията и по реда на този закон“.

Петър Петров от "Възраждане" изтъкна, че не може промяната да е само за главния прокурор. Никола Минчев и Атанас Славов ("Продължаваме промяната - Демократична България") отговориха, че прокурорът не е равностоен на съдия.

"В правовата държава една от основните ценности е наличието на независим съд. Изключително важно е да гарантираме съдийската независимост и една от основните гаранции за това е съдийското самоуправление, т.е да гарантираме максимално голямо участие при вземането на кадровите решения, които касаят функционирането и устройството на съда.

Разбираме, че това е конституционен въпрос, но все пак трябва да гарантираме това, което е достигнато към настоящия момент като законодателен стандарт".

Това коментира Надежда Йорданова ("Продължаваме промяната - Демократична България").

Народното събрание прие на второ четене и промените в НПК, с които се създава механизъм за разследване на главния прокурор. Текстовете бяха приети единодушно и без дебат.

Ако има данни за престъпление, преписката ще се разпределя на принципа на случайния подбор на съдия с ранг върховен, който се назначава временно за прокурор във Върховната касационна прокуратура за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор. Този съдия, станал адхок прокурор, ръководи досъдебното производство и участва в съдебното производство. Ако обаче образува досъдебно и го стартира, ще бъде назначаван и втори такъв върховен съдия, за да контролира първия.

Отказите на прокуратурата за образуване на досъдебно производство по някои престъпления, най-вече тежки, ще могат да бъдат обжалвани пред съда. Това реши още парламентът.

Имаше предложения да се даде възможност за обжалване на всички откази на прокуратурата, независимо от тежестта на престъплението. Първоначалният вариант, одобрен на второ четене в правната комисия, беше да може да се обжалва прокурорски отказ от досъдебно производство пред съда само в случаи на тежки престъпления. Той обаче беше редактиран, като отпаднаха някои видове престъпления.

Бойко Рашков ("Продължаваме промяната - Демократична България") изтъкна, че при всички казани идеи и предложения за промяна я няма кражбата сред престъпленията, заради които подалият сигнал ще може обжалва прокурорския отказ от досъдебно производство. Имаше обаче и аргумент, че ако всички може да обжалват всичко пред съда, тогава съдилищата ще бъдат претрупани.

От БСП и "Възраждане" всячески се опитаха да забавят започването на дебатите за второто четене на промените в НПК, известни като "Крумовите закони" по името на правосъдния министър Крум Зарков, който е вносител. Социалистите дори напуснаха заседанието с аргумента, че не искат да имат нищо общо с този дебат, защото промените противоречат на Конституцията. Лидерката им Корнелия Нинова дори използва цитати от главния прокурор Иван Гешев, за да защити тезата си.

КС може да стопира всичко около "импийчмънта"

Както обаче и Клуб Z писа, Гешев многократно е заявявал,  че ще атакува измененията, ако бъдат приети, пред Конституционния съд (КС). Правният сайт "Лекс" обаче напомня, че дори само допускането на искането му за разглеждане от КС ще спре процедурата във ВСС до произнасянето на съда по атакуваните текстове. Причината за това е чл. 54, ал. 1, т. 4 АПК, която гласи: „Административният орган спира производството, когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим закон“.