Победа на първи тур - от това се нуждаеше в неделя Кемал Калъчдароглу, кандидатът на опозицията в Турция. Причината е проста - третият кандидат, останал в надпреварата, е известен като ултранационалист, а неговите симпатизанти по-вероятно ще подкрепят Ердоган на балотаж.

Тази опростена азбучна истина на турската политика бе това, което множество анализатори и журналисти написаха в нощта на вота. И е много възможно тя да се окаже реалност - но днес въпросният ултранационалист, третият кандидат, който спечели скромните 5,28% от вота - Синан Оган - търси преговори с опозицията.

Кой е Оган? Преди години той влиза в политиката като млад, високообразован и радикален националист в Партията на националистическото движение - същата, която осигуряваше мнозинство на Ердоган в парламента в последното десетилетие. Оган обаче бързо бива изгонен от партията - защото е твърде кемалистки настроен за вкуса ѝ. На този вот бе подкрепен от няколко малки националистически партии като независим кандидат.

В ръцете на Оган сега може би са 2,9 млн. гласа, от които Калъчдароглу отчаяно се нуждае, за да има шанс.

Балотажна математика

Ердоган води с 4,61% от вота на първи тур. Тази разлика трябва да бъде стопена, за да има шанс Калъчдароглу на балотаж.

А при сравнително високата активност от 86,87%, не може да се очаква особено много избиратели, които са "проспали" първия вот, да се включат на втория. Ерго - опозицията се нуждае от гласовете на Оган.

Оган знае това и вече намекна, че е готов да преговаря с опозицията за тях. Разбира се, това по никакъв начин не гарантира, че всички 5,28%, подкрепили него, ще го послушат и под строй ще отидат да гласуват за Калъчдароглу. Някои сигурно ще пропуснат балотажа, а немалко вероятно ще гласуват за Ердоган.

Какво иска Оган

По информация на Клуб Z на Калъчдароглу и на неговия екип са изпратени редица условия, за да получи подкрепа от третия кандидат.

Оган иска кандидата на опозицията да осъди тероризма, да се приближи до ултранационалистките позиции за проблема с бежанците и да подкрепи турския национализъм като цяло.

Калъчдароглу, разбира се, осъжда тероризма като всеки съвременен политик. По отношение на бежанците неговата Републиканска народна партия има ясни планове - да върне милиони сирийци обратно във все още разкъсваната им от война държава.

По време на кампанията той публикува две видеа - в защита на кюрдите и алевитите - като в първото обяви, че "милиони кюрди са третирани като терористи за няколко вота". Ердоган и националистите, очаквано, скочиха срещу тези изключително меки позиции. А част от кюрдите (не всички, някои гласуваха за Ердоган) го подкрепиха.

Това искане на Оган е всъщност атака срещу друга ключова формация и нейните избиратели - Демократичната народна партия (HDP).

Може би най-прогресивната, лява и симпатизираща на малцинствата партия в Турция, тя официално не е част от най-голямото опозиционно обединение, но все пак подкрепи Калъчдароглу. Демократичната народна партия е известна с множеството си арестувани и съдени от властта активисти и политици, както и с тезата, че симпатизира на Кюрдската работническа партия - която според половината свят е терористична организация, според другата половина (сред тях е и България) - не е.

Математиката не излиза

Оган на практика казва на Калъчдароглу да се откаже от подкрепа от HDP, ако иска да получи неговата. Но това означава да се откаже от вота на 10% от турските избиратели за малко над 5%. 

Така в следващите две седмици Калъчдароглу има един път към победа на балотажа - някак да убеди ултранационалиста и неговите сподвижници, че ще уважава техните разбирания, докато в същото време запази подкрепата на HDP.

Дори и тогава победата ще бъде на косъм.