На 1 май взрив избухна пред бронирания автомобил на главния прокурор Иван Гешев.  

Доста от обстоятелствата и фактологията тепърва ще се доизяснява, чакат се резултати от експертизи, ще се проверяват  версии и т.н.

Интересна обаче беше реакцията на държавните и политически лидери в тази ситуация, която теоретично носи характеристиките на сериозна, тревожна и даже кризисна – тъй като става дума за основна фигура на институционално ниво. Такова послание обаче не достигна през официалния език и реакции, а напротив те бяха твърде смесени и разнопосочни.

Градусът на говоренето в първите два дни беше повишен и емоционално наситен основно от страна на прокуратурата с целеносочено внушение, че става нещо страшно, опасно, невиждано, преобръщащо системата. Другите бяха повече „политически коректни“ и в различна степен сдържани, някои подкрепящи, други – осезаемо дистанцирани, трети - направо скептични.

Кой как нарече случилото се - от атентат до инсценировка

Още в първите съобщения от прокуратурата на 1 май то беше наречено „атентат“. Горе-долу по същото време МВР обаче заговори за „инцидент“ и наблегна като новина на наистина важния факт, че няма пострадали. Тази радостна подробност веднага рязко снижи напрежението в публиката. „Инцидент“ е възможно най-лишената от цвят дума. Тя означава всичко и нищо – че нещо е станало, но инцидент е и когато някой се спъне на улицата и си навехне крака, примерно.

Реакция същия ден от партиен лидер дойде от Слави Трифонов – употребената дума отново беше „атентат“, последван от наситени епитети „публичен, демонстративен и арогантен начин за убийство“. И още „отвратително покушение срещу държавността“. „В човешки план случилото се е ужасно, чудовищно, брутално престъпление."

От пресцентъра на "Възраждане" разпространиха позиция, в която имаше още надграждане - дефиниране на случилото се като "извършения терористичен акт“ и настояване „за максимално бързо разследване, откриване на виновниците и наказания".

Пак през първия ден Лена Бориславова от ПП във фейсбук  сподели публикация, в която се изразяваше недоверие, че става дума за атентат. Самата Бориславова добави: „По-добре не мога да изразя подозрението си, че нещо в този атентат не изглежда правдиво.“ Тя не прикри недоверието си от представянето на фактите като използва "подозрение" и "не изглежда правдиво".

Т.е. още в деня,  когато събитието стана публично известно, в първите реакции за него вече се заговори по няколко различни начина – като атентат, чудовищно престъпление, покушение, терористичен акто, но и като инцидент, както и с „подозрение“.

На другия ден – мълчание до обяд

До обяд на другия ден настъпи мълчание от партии, лидерите им, премиер, президент. И изчакване. Никой от тях не показа, че ситуацията ги е разтревожила, че да реагират извънредно и спешно в празничния ден.

Тази усещаща се липса на желание да се огласи позиция, макар и да е ясно, че дори протоколно е необходимо, беше запълнена активно от различни говорители на държавното обвинение и следствието. Както и от съобщения за спонтанни, но добре организирани протести в подкрепа на Гешев и деклариране, че прокурорите не ги е страх. Добре драматургизирани тези изяви на солидарност трябваше да вкарат разказа в героичния коловоз, да покачат отново напрежението. Проявите времево съвпаднаха обаче с поредния кръг от междупартийни „опасни връзки“ и вниманието на публиката беше рязко отклонено в посока кой кой е в проектокабинета на ПП-ДБ.

Един много лаконичен Радев

Интересно беше как президентът Румен Радев, известен със сложните си отношения с главния прокурор, ще вербализира случилото се. Точно нахлуването на прокуратурата в президентството през лятото на 2020 г. беше последната капка, довела до националните протести, едно от основните искания на които беше оставката на Гешев.

Радев беше лаконичен и повече от сдържан в оценката си като използва думата „посегателство“ и деперсонализира възможно най-много конкретната ситуация с говорене по принцип. Гешев и главен прокурор не бяха споменати.

„Всяко посегателство срещу български гражданин е недопустимо, а тук става въпрос за посегателство срещу българска институция”, каза Радев.

После, придържайки се към съответните подходящи за случая клишета, добави, че очаква компетентните органи да си свършат работата и да изправят извършителите пред българския съд.

Малък щрих: синоними на посегателство са похищение, заграбване,  посягане, домогване, навлизане, нахлуване.

Т.е. президентът избра също едно неутрална и донякъде обезличаваща случилото се дума.

Втори рунд прокуратура/следствие – МВР

По същото време прокуратурата започна да добавя подробности, които трябваше да опровергаят всякакви съмнения. В разказа на обвинението през зам. главния прокурор и шеф на следствието Борислав Сарафов се прокара линията за подготовката на взрива – много професионална, подробности как всичко е било внимателно планирано с една цел – смъртоносно да засегне Гешев. Това била работа по думите му на "един зъл гений".

В подкрепа на тази теза за професионалното планиране и осъществяване беше приведено и чуждестранно мнение - на израелски експерт по взривове. 

От МВР в лицето на вътрешния министър Иван Демерджиев обаче пак промениха акцента и говореното – от напрегнато и животозастрашаващо в по-делнично и спокойно. В свое изявление след среща на служби и министри при премиера той наблегна няколко пъти на факта, че Гешев се е движил в най-сигурната и защитена бронирана кола на НСО и видът на взрива не може да повреди това превозно средство. След това оспори линията, че маршрутът на главния прокурор е изтекъл през гардовете от службата за охрана (която е към президенството). Обяви, че има заподозрени. И накрая даде повече от уклончив отговор на въпроса дали семейството на Гешев – жена и деца, са били с него в колата. Отказа да коментира, само каза „Не е бил сам - да“. В тази точка министърът подкопа друг важен елемент от разказа на прокуратурата – ужасният акт става още по-ужасен, защото потенциално е застрашил живота на малки, невинни деца. Първоначално това беше информацията, по-късно от Нова тв дойде, че семейството не е било с Гешев - непотвърдено, а след това този момент някак започна да се забравя в историята като не толкова съществен.

„Това няма никакво отношение към разследването“, каза например зам.-шефът на следствието Ясен Тодоров.

Тодоров прокара и друг мотив – устойчиво през тези дни словосъчетание „покушение срещу държавността“, но с добавката, че това бил процес от две години.

"Хора, които нямат понятие от правосъдие, се опитват да правят някаква псевдореформа, която ако се осъществи, ще нанесе тежки щети на държавността. Не казвам, че авторите на съдебна реформа са поръчители на покушението срещу Иван Гешев. Казвам, че нечии интереси явно съвпадат", каза той пред БНР.

И така сложи в една смислова редица онези, които настояват за реформи(голяма част от тях засягащи Гешев) и извършителите – поръчали и поставили взрива. Подобно навързване е потенциално много опасно, тепърва ще се види дали говоренето в тази посока от страна на държавното обвинение ще се задълбочи.

На протеста в подкрепа на Гешев говорителката му Сийка Милева се възмути от допускането – в някои коментари в публичното пространство, в социалните мрежи, че случилото се е инсценировка.

„Недопустимо е някой да мисли, че това е инсцениран акт, това е несериозно“, обяви тя.

„Този терористичен акт е срещу цялата държава и националната сигурност на България“.

Освен терористичен, тя нарече случилото се още „гнусен и демонстративен акт“.

Имаше и неочакван изблик на емоционалност от страна на Милева, която обичайно говори с тежки клишета.

„Благодарение на Бог нямаше пострадали, но утре този взрив може е в дома на всеки от нас“, обяви тя като така разшири и приравни Гешев с цялото съсловие и внесе усещането за невидима заплаха, а смелите прокурори, които защитават държавността единствени, са уязвими и застрашени.

Политиците

БСП избра думата, която използва Радев – посегателство, но засили малко неговата ставаща за всякави случаи и поводи позиция като добави глагола „осъжда“.

"БСП осъжда посегателството срещу главния прокурор, което възприемаме като посегателство срещу институцията. Настояваме  за бързо и резултатно разследване и наказания за виновните.“

От соцпартията изразиха и „загриженост от дестабилизация на институциите“.

И поискаха „въздържане от крайни политически позиции и действия, които биха допринесли за създаване на атмосфера на страх и несигурност в обществото“, но този призив не е ясно кой трябва да е точно адресатът му.

ДПС беше с по-недвусмислена и ясна подкрепа за Гешев като използва фразеологията, предпочитана от прокуратурата – „опит за атентат“ и „акт срещу държавността“.

"Опитът за атентат срещу главния прокурор е акт срещу държавността и националната сигурност на страната", написа Мустафа Карадайъ в профила си във фейсбук.

Кирил Петков, един от съпредседателите на ПП, една от партиите настояващи за съдебни реформи, се оказа загрижен основно за образа на България навън. И той в своя коментар не спомена името на Гешев.

„Не съм експерт по тази тема, но е ужасно да чета в международните медии отново за България  като за Колумбия през 80-те. Унищожаваме и последната репутация, която имаме пред международните ни партньори“, каза той пред бТВ във вторник.

Съпредседателят на ДБ, политическата сила най-силен критик на Гешен, искаща последователна оставката му и настояващата за реформи в съдебната система, Атанас Атанасов беше доста по-малко дипломатичен в оценката на случилото се. И директно формулира подозренията си.

"Ние, като коалиция, осъждаме всички действия, насочени към дестабилизация на институциите и държавата като цяло", каза той.

"Убедени сме, че този опит за атентат – както е определен, има за основна цел да осуети радикалната реформа в прокуратурата чрез героизиране на жертвата, в случая - главния прокурор", отсече Атанасов.

И направо обяви, че има „очевидни факти на инсценировка“.

На другия полюс беше в коментара за случилото се лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, който съвсем не беше лаконичен.

Той построи изложението си по формулата – много те харесвам, НО...

Борисов не се пести по отношение на взрива  - "атентат", "грозно събитие", "чудовищен акт", "влачи лоши последствия за България", "насажда се страх", връщане към 90-те. С типичния си маниер за амплитудни скокове в говоренето му като на въртележка - ту долу, ту горе.

Осъждаме този акт, каза още, който може да застраши не само главния прокурор и семейството му, но и някой случаен човек.

Вкара в реакцията си личен елемент, след което обяви, че точно този чудовищен акт показвал, че съдебната реформа трябва да продължи.

Както и партиите да се осъзнаят, да им подейства отрезвяващо, че трябва да има правителство.

"Насажда се страх на хората: след като могат да посегнат на главния прокурор, могат да посегнат на всички“, коментира той.

В говоренето си той успя да утилизира добре случилото се - хем да осъди акта, да изрази съчувствие към Гешев, да добави още страх и да обърне наопаки тезата на Ясен Тодоров как говоренето за съдебна реформа едва ли не е довело до взрива с твърдението, че взривът показва нуждата от съдебна реформа. Хем да хвърли мост към новия си образ на реформатор в съдебната система заедно с ПП и ДБ.

Противоречиво

Подобен акт – взрив пред колата на главен прокурор, би предполагал всеобщо осъждане без условие и пълна подкрепа за засегнатото лице/лица, както и институционални мерки. Това обаче не се случи. Наложи се лутането между атентат и инсценировка.

Разказът на Гешев/прокуратурата обаче не е еднозначно и безрезервно приет от останалите участници в управлението на държавата, в обществено-политическия живот. Героизацията на обвинител №1 - застрашен живот заради смелите му действия срещу престъпността, е оспорвана през официалното говорене на другите за събитието по различни начини - директно, с обосновани или не съмнения, с дистанциране, с недоизказаност на втори план, недомлъвки, поставяне на условия. Това показват езиковите конструкции, изборът на конкретни думи, които описват акта, сблъскването на различни интерпретации на детайли от картината на случилото се.