На среща на експертните групи ГЕРБ и "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ) се разбраха за важните въпроси, които да зададат на Министерството на финансите (МФ) във връзка с проектобюджета.

Срещата е част от поредицата разговори в Народното събрание (НС), които трябва да се проведат между експертни групи на двете най-големи политически сили по отделни секторни политики, съобщава БТА.

Според Томислав Дончев (ГЕРБ) преговарящите формации имат синхрон за важните въпроси, които трябва да се уточнят с Министерството на финансите, и срещата с тях трябва да се състои още днес.

"Трябва да изясним възможно ли е в рамките на една година дефицитът да бъде свит под 3 процента и колко болка ще носи това и, ако болката е прекалено много, да е за две години", коментира депутатът.

Според него, когато е готов сценарият, който да следват, добрата парламентарна практика е да се говори с всички политически сили в НС.

Бившият финансов министър в кабинета "Петков" и съпредседател на "Продължаваме промяната" Асен Василев смята, че ще има ръст на номиналния БВП. Той лично нямал притеснение по макрорамката във вида, в който е предложена.

"Доколкото в България ще останем със сравнително най-ниските енергийни разходи като себестойност, индустриалното производство ще стане по-конкурентно. Не бих пипал драматично макрорамката, защото ще доведе до значително прекрояване на бюджета", заяви бившият финансов министър.

Очертахме рамката, еврозоната остава наш основен приоритет, обобщи бившият премиер Кирил Петков и съпредседател на ПП. Той добави, че е възможно по отношение на дефицита да има потенциално изключение в ЕС, заради войната.

Според Томислав Дончев потенциал за търсене на резерви по линия на европейското финансиране няма.

"Ние трябва да си признаем, че сме в отрицателно фискално пространство", посочи колегата му Красимир Вълчев.

По думите му не можем 100 процента да съкратим националните капиталови разходи, защото инфраструктурите изискват годишно минимални разходи за поддръжка.

"Какво се случва с енергетиката, ако вземем от нея 100 процента дивидент, след като в сектора има предизвикателства като зелената сделка, например", включи се в дебата и Теменужка Петкова (ГЕРБ).

Най-добре е да се заложи обща политика за издръжката за всички ведомства, а ако има искания за изключения, да са индивидуални за всяко ведомство, смята Асен Василев. По думите му капиталовите разходи, освен по целесъобразност, трябва  да се оценяват и по готовност на проекта.

"Нека държавата си прибере целия дивидент от дружествата, ако някъде някое дружество има нужда от изключение, да каже защо има нужда от такова", обясни бившият финансов министър.

Според него трябва да се тръгне от рестриктивна обща политика и след това да бъдат заложени конкретните програми и изключения.

По отношение на дивидента бившият ресорен министър Кирил Ананиев, е на противоположна позиция и смята, че предприятията трябва да се гледат едно по едно, защото всяко е различно, и не бива процентът да е един и същ за всички.

"Ако защитим втория транш по Плана за възстановяване и устойчивост, той ще дойде и като приход, и като разход и няма да даде отражение върху бюджетния дефицит за 2023 г. Притеснява ме и дали е реалистична прогнозата на МФ за забавен ръст на БВП през 2023 г. до 1,8 процента", добави още експертът.