Министерство на икономиката пусна за обществено обсъждане дългочаканият проектозакон за надценката на хранителни продукти. В проекта са записани 17 продукта, които ще могат да получат надценка от магазините до максимум 10 на сто. Текстът е видим на страницата на ведомството.

Изготвеният към момента примерен списък включва: ориз, брашно тип 500, хляб "Бял", хляб "Добруджа", свинско месо – охладено, пилешко месо, кайма 60/40 свинско/телешко охладена, прясно мляко краве 2-3,8 на сто, кисело мляко краве 2-3,8 на сто, краве сирене бяло саламурено, кашкавал от краве мляко, яйца размер М, млечно масло, слънчогледово масло (олио), захар, зрял боб и храни за кърмачета.

Предвижда се списикът да бъде приеман със заповед на министъра на икономиката и индустрията, съгласувано с министъра на земеделието. Преди това обаче законът трябва да бъде приет от новото народно събрание. Към момента все пак изглежда, че трудно ще се събере такова мнозинство, което да гласува подобно хрумване, критикувано от икономическите експерти в страната. 

Нормативният акт ще се прилага за срок от 6 месеца и само за търговци с годишен оборот за предходната календарна година от над 30 млн. лв., които предлагат за продажба на дребно храни. Те ще са задължени да определят минимум по един продукт от всеки вид храни, приложени в списъка към закона. Търговците ще са задължени да формират крайна цена на избраните от тях продукти с максимална надценка от 10 на сто от цената на доставчика. Целта на уточнението за обема на оборота е да отпаднат от наредбата малките хранителни магазини.

Законът забранява практиката да се издават насрещни фактури за обратни услуги към доставчика, касаещи тези продукти. По този начин ще се пресекат опитите за заобикаляне на законовите разпоредби, като например търговец декларира, че работи на минимална печалба, но издава фактури за реклама, позициониране и др. към доставчика или производителя, коментират от министерството.

Търговците ще имат задължение да поддържат достатъчни количества от продуктите с минимална надценка. Те ще бъдат обозначени със специален знак, утвърден от Министерството на икономиката и индустрията. Забранява се включването на имитиращи продукти сред определените от търговските обекти.

С нормативния акт се регламентират и санкциите при евентуални нарушения. Лице, което не определи продукти с максимална надценка, ще бъде санкционирано с глоба в размер до 2 на сто от реализирания от него оборот в страната през предходната календарна година. Ако търговецът не предостави данни за определените от него продукти, се налага глоба в размер от 5000 лв., съответно имуществена санкция в размер от 10 000 лв. За търговците, за които е установено, че не поддържат достатъчни количества от избраните продукти, се предвижда глоба в размер от 5000 лв. до 50 000 лв., съответно имуществена санкция в размер от 10 000 лв. до 100 000 лв.

Контролни функции по Закона за надценките на хранителни продукти ще имат Министерството на икономиката и индустрията и Комисията за защита на потребителите, подпомагани от Националната агенция за приходите и Българската агенция по безопасност на храните.

Чуждите инвеститори реагираха остро

Още следобед днес бе разространено отворено писмо на група чужди сдружения до президента Радев и премиера Гълъб Донев. То е подкрепено от Американска търговска камара в България, Българо-швейцарска търговска камара, Британско-българска бизнес асоциация, Българо-Испанска Търговска Камара, Конфиндустрия България, Френско-българска търговска и индустриална камара, Българо-румънска търговско-промишлена палата и Германо-Българска индустриално-търговска камара.

Ето го и текста:

ОТВОРЕНО ПИСМО

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Двустранните индустриално-търговски камари са първият и основен партньор на представителите на съответните икономики и една от основните им цели е да представляват и защитават икономическите интереси на своите членове. За тях е важно да подкрепят тези фирми членове, които укрепват и развиват българската икономика, помагайки за подобряване на инвестиционния климат в страната, за задълбочаване на двустранните икономически отношения и за стимулиране на положителни процеси на промяна с цел формиране на устойчиво бъдеще.

Като ориентирана към бъдещето и отговорна икономическа общност ние се чувстваме задължени да се ангажираме за напредъка в страната. В тази връзка се обявяваме за отстояване на принципите на пазарната икономика и на свободната конкуренция. Изразявали сме нееднократно и нашата подкрепа за възможно най-бързото присъединяване на България към Шенгенското пространство и за въвеждането на еврото като парична единица в България.

Отчитайки стремежа на държавните институции за създаване на условия за траен икономически растеж в Република България и поставянето на цели, които водят към конкурентоспособна икономика с висока добавена стойност, както и желанието им за развитие на хармонично взаимодействие между правителството, независимите контролни органи и бизнеса, винаги сме настоявали за прилагането на прозрачни и честни практики спрямо чуждестранните инвеститори в България.

Всички пазарни субекти имат нужда от равноправно прилагане на норми и отношение от страна на държавата. Безспорен е приносът на чуждестранните инвеститори и на българските фирми за развитието на българската икономика и на цялото общество, за създаването на реална добавена стойност. Той се изразява в социален ангажимент под формата на подпомагане на местните общности, постигане на цели за климатична неутралност в унисон с изискванията на Зелената сделка, както и за въвеждането на европейски работодателски практики и пренасяне на вътрешнофирмена култура, стимулиране на българското производство, осигуряване на достъп на български производители до западноевропейски пазари и др.

Подкрепяме прилагането на санкции при установени нарушения на нормативната уредба от компетентните органи, както и действия за предотвратяване на непазарни практики, но сме на мнение, че е необходимо да се акцентира и върху създадените предимства в отделните сектори в икономиката за различните групи потребители, защото в противен случай се изпращат противоречиви сигнали и към местните, и към чуждестранните инвеститори. Кумулирането на кризи - високи нива на инфлацията в България, войната в Украйна и енергийната криза предполага единно действие за преодоляването им, а не противопоставяне между правителството и бизнеса, създавайки впечатления за
административен натиск.

Смятаме, че за България е стратегически важно поддържането на благоприятен бизнесклимат, за да продължи устойчивото икономическото развитие на страната и тя да бъде атрактивно място за бъдещи инвестиции.