Някога Финландия дотолкова бе обвързана със СССР, че стана причина за появата на термина „финландизация“. Той е измислен в някогашната ФРГ, или Западна Германия, в годините на Студената война. И описва „процеса, чрез който една мощна държава кара една по-малка съседна държава да спазва правилата на външната политика на първата, като същевременно й позволява да запази своята номинална независимост и собствена политическа система”.

Това е резултатът от договора за приятелство между Москва и Хелзинки, подписан през 1948 г. Финландия се обвързва със СССР не само икономически, но и политически. При това в такава степен, че връща съветските бегълци, ако ги залови на своя територия. Огромна част от финландския износ е предназначен за могъщия източен съсед, а не за Западна Европа.

И всичко това при положение, че през 1939-1940 г. финландският народ оказва героична съпротива на съветските нашественици по време на Зимната война. За членство във военни блокове и дума не може да става. Още повече, договорът е подписан година преди създаването на НАТО.

Но всяко нещо има своя край. Финландия бе най-потърпевшата западна страна от разпадането на СССР в края на 1991 г. Но успя бързо да стъпи на крака, най-вече заради сътрудничеството между скандинавските страни. А през 1995 г. тя влезе в ЕС.

Пет години по-късно на власт в Русия дойде Владимир Путин. А след още няколко години той открито обяви новия курс на конфронтация.

Това стресна не само Финландия, но и Швеция – единствените две неутрални скандинавски държави. Пред последните години проучванията на общественото мнение в тези страни показаха постоянно увеличаваща се подкрепа за отказ от дългогодишния неутралитет и присъединяване към НАТО.

„Ситуацията със сигурността в Европа и Финландия е най-сериозна и най-трудна за предсказване от времето на Студената война насам. Промяната в обстановката се очаква да бъде дълготрайна. Исканията и военните действия на Русия, които целят да променят архитектурата на сигурността в Европа, засягат и полето за действия на Финландия във външната и отбранителната политики и в политиката за сигурност“, гласеше доклад, внесен от правителството в парламента в Хелзинки.

Това се случи през пролетта на 2022 г. Документът ясно показваше изгодите и рисковете от членството в НАТО:

„Възпиращият ефект на финландската отбрана ще бъде значително по-силен, отколкото е сега, тъй като ще се основава на способностите на целия алианс. Ако Финландия е член на НАТО и стане цел на военна сила, тя ще се отбранява с подкрепата на алианса, основана на спредварително подготвени и репетирани споразумения за колективна защита.“

Оттук нататък всичко бе въпрос на време и на национални процедури. И Финландия, и Швеция подадоха молбите си за членство на срещата на върха на НАТО в Мадрид през юни 2022 г.

Днес Финландия ще стане 31-вият член на НАТО. Швеция малко ще почака поради търкания с Унгария и най-вече Турция. Всички обаче се надяват това да е колкото се може по-кратко.

Главната заслуга НАТО да се разшири с една, а скоро и с две страни, доскоро държащи категорично на неутралитета си, не е на пакта, нито на генералния му секретар Йенс Столтенберг. А на Русия и на нейния президент Владимир Путин. Който, по думите на Столтенберг, в стремежа си да има по-малко НАТО, получи точно обратното – повече НАТО.

Наистина трябва много да се постараеш, за да настроиш срещу себе си и да отблъснеш някогашния си най-близък приятел в Западна Европа.

Благодарение на режима в Кремъл и агресивното му поведение страната, заради чиято политика се роди терминът „финландизация“, днес казва окончателно сбогом и на тази политика, и на неутралитета изобщо.

А наблюдатели вече се питат кога ли ще дойде редът на традиционно неутралните Австрия и Ирландия. Ако Путин продължава в този дух, и това ще се случи съвсем скоро.