През последната седмица отново в публичното пространство се заговори за приемане на еврото в България след коментара на финансовия министър Владислав Горанов от Литва, която от 15 януари прие еврото като национална валута. Както и при много други теми, в България веднага се направиха два лагера за еврото от „осанна“ до „разпни го“. Всъщност, истината е, че влизането на България в еврозоната ще донесе както позитиви, така и някои негативи. Искам, обаче, силно да подчертая, че негативите не са тези, които се тиражират в публичното пространство, а са много по-трудни за анализ и предсказване.

Но да почнем с добрата новина. При приемането ни в Еврозоната, Европейската централна банка ще поеме функцията на координатор на монетарната политика в България. С оглед на провежданите през последните години политики и на заявките какво ще се провежда в краткосрочен до средносрочен план, можем да очакваме, че ЕЦБ ще продължи про-инфлационните си политики, насочени към стимулиране на кредитирането и потреблението. За да го постигне, ЕЦБ сваля лихвите по кредити и депозити (по различни начини, които, обаче, са непазарни), така че хората да имат по-лесен достъп до кредитиране и да имат по-малък стимул да държат пари в банки, вместо да ги харчат. Влизайки в еврозоната, същото ще сеполучи и в България – лихвите по кредити и по депозити ще намалеят устойчиво и трайно. Това ще е и най-осезаемият за българския гражданин, потребител, предприемач и данъкоплатец ефект. На втори план има и други, по-невидими ползи, като намаляването на валутния риск (който вече беше намален чрез въвеждане на валутен борд) и намаляване на транзакционните разходи при извършване на плащания от и към България. Те също ще спомогнат за намаляването на лихвите, но също така ще увеличат (макар и не съществено) печалбите на българските компании.  Трети важен ефект е, че българските банки ще получат възможност да финансират нормалните си банкови операции в същит еусловия, както и европейските им конкуренти. Последните в момента имат съществено предимство и така логично се изкривява този сектор в полза на чуждите инвеститори.

Някъде между ползите и вредите от приемането на еврото се нарежда създаването на кредитор от последна инстанция (ЕЦБ) в българската банкова система. Най-просто казано, влезем ли в Еврозоната, Европейската централна банка ще има много по-широки правомощия от БНБ по отношение на разрешаването на банкови кризи. Например, ако българска банка изпадне в ликвидна криза, поради външен и независещ от нея проблем (както беше случаят с Първа инвестиционна банка), ЕЦБ ще се намеси и ще й предостави ликвидност по много по-безболезнен начин, отколкото е във възможностите на БНБ при валутен борд. Това намалява риска от внезапни банкови сътресения и щетите, които вложители и данъкоплатци е възможно да понесат, особено когато тези сътресения не са свързани с вътрешни за банките и системата проблеми.

Създаването на такъв кредитор от последна инстанция, обаче, има и невидими ефекти. Той дава на банките усещане, че каквото и да направят, зад тях стои една централна банка, която по всяко време може да ги спаси и извади от калта. В условията на валутен борд, това не е така и българските банки знаят, че допуснат ли грешка, държавата ще има огромни трудности да ги спаси, дори и да иска (което също не е сигурно). По този начин се създава т.нар. морален риск в икономиката, тоест банките ще бъдат склонни да поемат по-големи рискове в своята дейност, знаейки, че ако успеят, печалбите остават за тях, а ако се провалят – загубите ще бъдат прехвърлени на европейския данъкоплатец като цяло (и българския като част, макар и малка, от него). Още повече, кредиторът от последна инстанция може не само да предоставя ликвидност при независещи от банката външни шокове (което не е голям минус), но и понякога директно да спасява срутили се банки, включително такива, които носят напълно вина за положението си. Такова спасяване „на килограм“ видяхме например в Германия, Белгия и някои други страни след избухването на финансовата криза преди 7 години (аналогично на същия процес в САЩ). Всъщност, именно от този ефект идва и неморалното забогатяване на банкерското съсловие и инвеститори в този бизнес в световен мащаб – тази своеобразна „привилегия“, че докато има централна банка зад тях, печалбите им си остават лични, но загубите се социализират върху всички. И именно, поради факта, че на Запад разполагаха с централни банки с широки правомощия, а в България БНБ беше с ограничени възможности, поради валутния борд, рискът при ипотечното кредитиране бе по-добре пресметнат от българските банки. Затова и нито една наша банка не фалира през 2008-2009 г., а в същото време гледахме новинарски емисии, които изобилстваха от истории за фалити и спасявания в ЕС и САЩ.

Още един трудно уловим негативен ефект е следствие на непазарното определяне на цената на парите от централните банки. Когато, например, ЕЦБ реши да свали лихвите по кредити и по депозити непазарно, това означава, че някои проекти стават по-печеливши, отколкото, ако лихвите бяха реални, а други, които вече са губещи, ще могат да се рефинансират на непазарна цена и да продължат да съществуват. Също така, означава и че спестителите ще имат по-малък стимул да спестяват, което пък дава грешни сигнали към инвеститорите за размера на спестяванията и създава много порочният дяволски кръг, водещ до поредното надуване на балон във финансовата система. 

Влизането на България в Еврозоната ще има сериозен позитивен ефект, тъй като по-евтините кредити ще доведат до разширяване на кредитирането, а от там и до стимулиране на икономическия растеж. Банковата ни система също ще получи почти абсолютни гаранции за стабилност и напрежението след казуса КТБ ще спадне значително. За съжаление, тези бързи и позитивни ефекти ще имат и по-неуловими негативни последици в дългосрочен план. Те се отнасят до почти сигурно надуване на нов балон в недвижимите имоти, стимулиране на по-рисково поведение на банките и създаването на възможност техните загуби да се прехвърлят на европейските данъкоплатци. За наше щастие, тежестта на българския данъкоплатец в Еврозоната ще е малка и съответно сметката, която ще поемаме (директно чрез вноски в спасителни механизми на ЕЦБ или индиректно чрез инфлация) при споделяне на хипотетични щети също ще е малка.

Анализът на икономиста Владимир Каролев е написан специално за Клуб Z.