Харковската контраофанзива ни обнадежди. Освобождаването на Херсон ни успокои...

Година след началото на войната украинците убедиха и най-големите си критици, че са способни да се сражават с руснаците и да ги отблъскват, дори когато противникът разполага с числено и оръжейно превъзходство.

И така стигаме до средата на март, когато Източен Бахмут е под пълния контрол на руснаците, които застрашително захождат от север и юг в стремежа си да обградят града и да принудят хилядите украински войници, останали в него, да се предадат. Или да загинат, изпращайки в отвъдното възможно най-голям брой окупатори със себе си.

Но целта на тази статия не е да възпее героизма на украинските защитници. За него е писано много и тепърва ще бъде прославян.

Преди месец Киев бе изправен пред съдбоносен избор. Руснаците бяха здраво стъпили на територията на Бахмут. Множество военни експерти прогнозираха, че украинците постепенно и организирано ще се изтеглят, за да заемат готовите отбранителни линии на запад, които на практика щяха да "убият" руския подем. 

Това обаче не се случи. 

Решението на Зеленски

Президентът Володимир Зеленски обяви в началото на март, че украинските войски ще останат да отбраняват Бахмут.

Докога?

Предполагаемо, докато защитата на града стане на практика невъзможна.

Решението на Киев бе аргументирано с три причини:

1. "Отворен път" (думи на Зеленски от интервю пред Си Ен Ен) за руснаците към Краматорск и Словянск. 

Това бе и причината Москва да подеме офанзивата към Бахмут. Градът и самото му разположение сами по себе си не са толкова значими. Но той може да се превърне в плацдарм за атака към стратегически центрове като Краматорск и Словянск. Ако успее да ги покори, Русия значително би се доближила до изпълнението на една от основните цели на "специалната военна операция - да "освободи" Донецк.

2. Благоприятно съотношение на жертвите.

Между 20 000 и 30 000 убити или ранени руски войници в офанзивата към Бахмут. По данни на Киев съотношението на руските към украинските жертви е 7:1. 

3. Символът "Бахмут".

От миналото лято насам Русия не е превземала голям украински град. Тя отчаяно се нуждае от победа. Бахмут е основният проект на шефа на "Вагнер" Евгений Пригожин. Ако го завладее, той ще докаже, че заслужава да получи лидерска роля във войната, особено след като офанзивата на редовната руска армия край Угледар, Авдийвка и Маринка буксува. Задържането на града под украински контрол увеличава напрежението между борещите се фракции за вниманието на Кремъл, което пък вреди цялостно на руската военна кампания.

А сега нека обясним защо тези причини не звучат убедително.

"Отворен път"?

Русия стартира офанзивата си към Бахмут в края на юли и до февруари това бе най-благоприятният фронт за украинците. Руснаците, подкрепяни от наемниците на "Вагнер", се придвижваха бавно, оставяйки из украинските мочурища труповете на хиляди свои другари. Но си струваше - в името на последващата окупация на Словянск и Краматорск.

През септември обаче украинците организираха изненадваща контраофанзива в Харковска област, която им помогна да освободят Изюм и Лиман. Преди това руските сили заплашваха Словянск от север (Изюм) и от изток (Лиман).

(На картата може да видите разположението на Изюм и Лиман спрямо Словянск.)

След като украинците си върнаха контрола над двата големи града, офанзивата към Бахмут загуби своята военностратегическа логика. Краматорск и Словянск са на практика непревземаеми. Особено след като значително по-малкият по размер Бахмут отне толкова много време и човешки ресурси, за да бъде достигнат. 

Институтът за изследване на войната изрично посочва, че не се съгласява с мнението на Зеленски, че градовете са уязвими: 

"Украинският президент Володимир Зеленски заяви на 7 март, че хипотетичното руско превземане на Бахмут ще осигури на руските сили "отворен път" към Краматорск, Словянск и други критични селища в Донецка област.

Институтът за изследване на войната продължава да смята, че руските сили нямат способността да използват тактическото превземане на Бахмут за генериране на оперативни ефекти и вероятно бързо ще достигнат кулминацията си след превземането на Бахмут", съобщават експертите.

7 е повече от 1. Но не и в Бахмут

Критици на решението на Зеленски са специалистите Роб Лий (старши сътрудник на американския Институт за изследване на външната политика) и Майкъл Кофман (директор на руската програма на Центъра за военноморски анализи на САЩ), които от началото на март са на обиколка в региона около Бахмут. В кратка публикация в Туитър Лий оборва твърдение на бившия шеф на ЦРУ Дейвид Петреус, според когото украинците "използват Бахмут, за да помогнат на руснаците сами да се набият на кол". Лий посочва, че съотношението на украински и руски жертви се е променило от края на февруари и че Русия губи по-малко елитни части в сравнение с другите фронтове.

Кофман посочва, че съотношението на жертвите има "намаляваща възвращаемост". Той изтъква и други съществени проблеми пред защитниците на Бахмут - изчерпването на артилерийските снаряди, нарушаването на линиите за комуникация и борбата на неблагоприятен терен.

С точния брой на загиналите украинци може само да се спекулира. Тук трябва да споменем, че споменатото по-горе съотношение 7:1 не е общоприето. Западните специалисти твърдят, че реално за всеки убит украинец, руснаците губят петима. Дребен детайл, който придобива още по-голямо значение, като вземем предвид, че в "месомелачката" си "Вагнер" предимно пуска затворници и мобилизирани аматьори. Едва през последните седмици в Бахмут започнаха да действат елитните части на групировката.

От самото начало руснаците в Бахмут се борят срещу най-добрите сили на Украйна. Сред тях бе легендарният командир Дмитро Коцюбайло ("Да Винчи"), който бе убит на 7 март.

Съотношението само на пръв поглед изглежда благоприятно. Русия може да си позволи да хвърля "месо". За Украйна всеки войник е нужен, ако планира в края на пролетта или лятото да организира контраофанзива.

"Крепостта" Бахмут се превръща в гробница. И за Украйна

Така идваме до последната опорна точка на Киев, която е може би най-значимата - символичното значение на Бахмут. Колкото повече той остава под контрола на Украйна, толкова повече руските войници се изтощават и умират. А техните командири стават за смях.

Въпросът е докога? На 11 март съветникът на украинския президент Михайло Подоляк обяви, че настъплението ще стартира след два месеца.

Ще успеят ли украинските войници в Бахмут да издържат толкова време? На каква цена?

По-вероятно е в крайна сметка украинските сили да бъдат принудени да се изтеглят от града, за да избегнат сценария "обграждане". Тогава тези няколко седмици от началото на март (и отвъд) на отчаяна съпротива ще бъдат внимателно анализирани.

Ще се направи равносметка: струваше ли си заради значението, което Русия неразумно вложи в Бахмут, украинците да правят същото и да отлагат неизбежното? След като Пригожин и неговите "музиканти" така или иначе ще си заснемат победоносните пропагандни филми. 

Над Бахмут все още се вее украинско знаме. И това може би е най-голямата грешка на Володимир Зеленски от началото на войната.