Доказано е, че българското първенство не e магнит за добрите футболисти от чужбина. Експортната насоченост на съвременния футбол обаче довява и по нашите земи доста интересни откъм качества момчета. На не малка част от тях нашите псевдоспециалисти лепят етикета „менте” и пребиваването им у нас се превръща в ад.

Към това се добавя и андрешковското усещане за справедливост, чужденците винаги са с клеймо "космическа заплата". И почти винаги нещата приключват според желанието на нашия клуб с прекратяване на иначе дългия договор.

Сега пак сме в трансферен прозорец

И пак клубовете ни са насочили своя интерес за селекция към чужбина. Нито един български клуб, дори и най-слабите в "А" група, не тръгва да привлича родни футболисти от по-ниските нива. Потокът отново е еднопосочен и идва отвън. На тази постна пица, наречена български футбол, са се наточили десетки знайни и незнайни мениджъри, които разполагат с неограничено портфолио от имена.

В повечето случаи треньорите поне привидно са тези, които избират сред многообразието от футболна стока. Някои от тях казват не без самочувствие, че наблюдават стотици футболисти, за да вземат само няколко. Но е доста съмнително, доколко е било по тяхно лично желание.

Сръбският вратар Боян Йоргачевич е първото ново попълнение
от чужбина в "Левски" за тази година

И следват грешките. Футболистът пристига, представят го, в подготвителния период всичко е окей. Ала започва първенството, той не вкарва голове, не блести, тръгват сравненията с нашите момчета и в кратки срокове любовта приключва. Заклеймяват го, феновете също изиграват своята роля. Така много често приключват

и перспективни трансфери

Царете на тези провали са в „Левски”. Там привличат на килограм и точно по същия начин освобождават. Друг е въпросът, че това им е много скъпо удоволствие. Някои събития с футболисти, буквално натирени от „Герена”, изглеждат доста странно. Така например, най-пресния случай е с французинът Кевин Бру. Това момче от Мавриций пристигна при „сините” срещу 400 000 евро към предишния му френски клуб.

Освен това вземаше и сериозна заплата - около 20 000 евро. Препоръките му обаче бяха блестящи, беше наблюдаван достатъчно дълго и от него се очакваха чудеса. Смениха се няколко треньори и нещата при Бру не потръгнаха. Намрази го и публиката. Тя дори не го допусна до юбилейния мач на „сините”, независимо че по това време все още бе "син" футболист.

Дълго и мъчително през лятото Георги Иванов и „Левски” се разделяха с това „класическо менте”. Няколко месеца по-късно Кевин Бру вече е несменяем титуляр на славния английски клуб „Ипсуич”. Играе пред 15-20 хиляди души, качествата му не се поставят под никакво съмнение. „Трактористите” са сериозни кандидати за промоция във Висшата лига, от влизането в която се печелят едни 65 милиона паунда. Някой в „Левски” трябва да отговори на въпроса, как така Бру не ставаше за тях, а става за Англия? И това съвсем не е първият случай.

Преди години една върлина

с тъмен цвят на кожата се подвизаваше за кратко в квартал "Подуяне". Името му бе Демба-Нирен и единодушно бе "картотекиран" при "дърводелците". За „ Левски” танцува само едно лято, пардон есен. Натириха го като много слаб и неефикасен футболист. И след това същият некачествен нападател игра дълги години в най-добрите скандинавски отбори и вкара огромно количество голове. Естествено, нашите разбирачи не понесоха никаква отговорност. 

Никой не понесе такава отговорност и за присъдата на Жанвион Жюл Матондо, който се появи при „сините” през 2010 г. с визитка в която пишеше, че играл за ФК „Брюж” и всички национални формации на Белгия. И това момче много скоро получи "диагнозата", че не бил играл в организиран футбол. И независимо че отбеляза гол във всеки втори мач, в който се появи на терена, бе освободен. Същият „плажен” футболист след това се прибра в Белгия, направи фурор с „Вестерло”, а сега се подвизава в третия по сила египетски клуб „Итихад” (Александрия). И там получава доста повече пари, спрямо договора му в „Левски”.

"Синият" списък на разочарованията продължава с чеха Бистрон, който също бе махнат от „Левски” скоропостижно. Месеци по-късно същият „тролей” го видяхме като играч на „Виктория” (Пилзен) с две бързи участия в групите на Шампионскаjd лига. Друг играч - Павел Чмовш, на когото така и не бе даден достатъчно шанс да играе в „Левски”, се пребори със стотици съперници за договор в индийската Суперлига. Само за десет седмици там той получи толкова пари, колкото не би изкарал от „Левски за десет години. И момент, момчето си ги заслужи, защото игра титуляр за „Мумбай” във всеки един мач.

Примери има още и още. В Кипър, например, играе половин отбор бивши футболисти на „сините”, кой от кой по-голямо "менте" според подуенската Магнуарска школа във футбола. На Рамос и Калво въобще не им попречи етиката "трансферен провал" и се справят доста добре за местните грандове „Омония” и „Анортозис”.

Провалите не са само син патент

Треньорът на руския „Уфа” Игор Коливанов, в миналото голям футболист, нарича бразилеца Марсиньо "звездата на отбора". И казва, че няма цена, на която биха се разделили с него, защото е ключовия играч на тима. Е, същият Марсиньо бе в българския ЦСКА и си тръгна без трансферна сума. Дори успя да се разпише срещу „Левски” с феноменален гол, но и това не го превърна в достатъчно ценен за „червените”. За тяхна консумация, днес цената му е поне 2 милиона долара. Но от тези пари в София няма да пристигне нито цент.

Марсиньо с екипа на ЦСКА

Друг един футболист, който не изигра нито един двубой за ЦСКА, но бе на "Армията" дълго време, направи фурор в Индия. Юнес Бюнжелюн не само взе тлъст договор, но и се превърна в капитан на своя отбор ФК „Гоа”. Отне лентата от ръката не на кого да е, а на самият легендарен световен шампион с Франция Робер Пирес. В ЦСКА обаче не забелязаха достатъчно качества у него, за да му дадат правото да изиграе дори един мач, след като го взеха от "Локомотив" (Пловдив).

Вандер Виера, който така и не се наложи в „Ботев” (Пловдив) сега играе успешно за кипърския АЕК (Ларнака). Примерите са достатъчно на брой, за да се види, че 

Има системен проблем

Неслучайно България е на второ място в класация по най-бързо прекратени договори в първенствата на Европа. В друга таблица пък се вижда, че повечето ни клубове драстично се отличават от европейската практика по отношение на използването на футболния материал. При средно за Европа 3-3,5 години престой на футболист в клуб, при нас е между 1,5 и 2.

Тези фактори не са никак случайни и те доказват защо сме толкова далеч от истината във футбола. Що се отнася до футболистите, с тях определено не се работи професионално. Жертва са на свръхочаквания, а в крайна сметка те не са Меси и Роналдо. Което пък е любимата фраза на тези, които им подписват присъдата „менте” или „не става”.