Осмият състав на ВСС – орган, създаден след краха на т.нар. социализъм, попадна в безпрецедентна ситуация. Макар мандатът му от 5 години да е закрепен в демократичната ни Конституция от 1991 г., той остана да функционира по простата прична, че... няма кой да го смени. И поради едно решение на Конституционния съд.

Няколкото скоротечни парламента през 2021-ва и 2022 г. досега не намериха нужните 160 гласа, за да излъчат 11-те членове, чийто избор е в правомощията на народното представителство. Така остават избраните 11 от професионалната квота, които стоят на „полусъединител“.

Това дойде дюшеш на състава, от който след края на мандата едва ли ще запомните някое ярко име. Освен може би Олга Керелска и Атанаска Дишева – на шега казано: едни от най-големите мъжкари в съвета.

По зададено питане от съдиите от Върховния административен съд за друг отдавна изтекъл мандат – на Инспектората към ВСС, Конституционният съд се произнесе, че бездействащото Народно събрание няма „възможност за блокиране на нормалното функциониране на (съдебната) власт“.

Така 22-мата членове (двама подадоха оставки, а една се издигна до зам. главен прокурор и на тяхно място не се избраха нови – б.р.) останаха да определят на практика безконтролно, а очевидно и в безвремието, съдбините на цялата съдебна система.

Едва ли може да се прогнозира нещо кой знае колко хубаво, което би свършил този състав, смело нагазил да работи в шестата си година, удобно разположен в сградата на столичната улица „Екзарх Йосиф“.

Навремето в писмо до 25-имата кадровици (тогава бяха в пълен състав) един съдия ги нарече „най-нищоправещият съвет“ и ги предложи за орден Герои на социалистическия труд.

Това нищоправене обаче е въпрос на гледна точка – този ВСС избра и тримата големи, или както се шегуваше една пратеничка от прокуратурата, и то от Пловдив – направиха Голям шлем.

Да си припомним елементите на Големия шлем.

Изборът на Георги Чолаков

Този ВСС всъщност само препотвърди избора, направен в типичния за здравите сили блиц режим от последните дни на стария ВСС през 2017 г. Съдията Георги Чолаков е напускал системата, ставал е нотариус, от това време имаше едни странни ипотеки, с които задлъжнели лица му прехвърлили много имоти, после се върнал като съдия... Но въпреки това прави главозамайваща кариера при предшественика си – експредседателя на ВАС Георги Колев.

В последните си дни старият ВСС, включващ именно Георги Колев (за който помни – по негов адрес в едни записи се появяваше фразата „Жоро, сговаряй хората“, т.е. – може да се предположи сериозно негово влияние в съвета), избра адаша му Чолаков мълниеносно. За сравнение – съдията Милен Василев, който написа споменатото писмо за „нищоправещия“ ВСС, чака над 3 години да го атестират... Към момента на писмото. Може и още да чака.

Президентът Румен Радев върна назначението на Чолаков, позовавайки се на процедурни съображения: че новият състав – току-що избран през октомври 2017 г., трябва да препотвърди избора на председател на ВАС.

Е, и новият съвет го избра от воле с главен аргумент – общото събрание на съдиите от ВАС предпочело Чолаков. Vox populi...

Година след това същият съвет отхвърли Евгени Георгиев за шеф на Софийския градски съд, нищо че той бе изборът на същото такова общо събрание. За него се оказа, че мненията на „попули“-то, или в случая съдиите, имат само информативен и пожелателен характер (вместо него назначиха за председател Алексей Трифонов – съдия от САС с някои притеснения около гражданството му – б.р.).

Изборът на Иван Гешев

За тази сага – с елементи на бурлеска, през 2019 г. може да се напише отделна книга. Едва ли в това, което наричаме „бели държави“, има друг такъв случай най-обикновен магистрат – пък бил той и „топ ъф дъ топ“ за системата, да е избран под одобрителни митинги на видимо насочвани футболтни агитки и съмнителни лица с еднотипни плакати „Гешев е радост“ – някои, държащи ги надолу с буквите. Всичко това бе съпровдено с анти-Гешев протест – който се оказа на първия тур, че не си е запазил правилното място пред Съвета, и одобрителен контрамитинг, воден от „свободните медии“. Като една главна редакторка играеше хоро върху трамвайните релси, в подкрепа на законността и новия главен прокурор. А, да – и трамваите бяха спрени заради избора.

Преди това Гешев бе посочен като в най-добрите монархически традиции от вездесъщия Сотир Цацаров, а цялата прокурорска колегия – о, изненада! – се подписа като предложител на новия Главен. По принцип са достатъчни трима членове.

Излишно е да припомняме, че втора кандидатура нямаше – дори за „парлама“.

Румен Радев върна избора – този път не с процедурни, а с откровени аргументи по същество: че не вярва в интегритета и качествата на Гешев. Дали не е премислил след влизането „на гости“ на двама от най-верните му сътрудници в Президентството на 9 юли 2020 г. – историята мълчи.

Та, от втори път Съветът, за който говорим през цялото време, пак му заби в лицето Гешев със същите чугунени 20 гласа, много повече от изискуемите 17. Всъщност срещу избора гласуваха и двата пъти по 4-ма членове, но в различни конфигурации, де факто – може да приемем, че петима бяха несъгласните с избора.

Изборът на Галина Захарова

Забележително е, че от действията на ВСС само в това нямаше скандал. Кандидатурата на върховната съдийка бе толкова категорична, подкрепата ѝ от самите магистрати от ВКС, както и от обществеността – толкова ясна, че Съветът я избра без никакви обструкции. Дали се обади съвест, дали някой някъде там, в тъмното, реши просто „да не го играе този мач“ – едно задкулисие знае.

Може би няКОЙ някъде прецени, че ВКС все още е твърде голяма хапка.

Допълнителна черешка към тези три назначения бе изборът на Даниела Дончева за втори мандат начело на Софийския апелативен съд. То стана, когато вече бе нарисувано, че политическото мнозинство ще закрие спецправосъдието и най-важните дела за висока корупция срещу министри, магистрати, организирани престъпни групи след първата инстанция „кацат“ в... познахте – Софийския апелативен съд.

В ретроспекция може да се каже, че този ВСС не е решил нито един проблем. Ако не броим хитърпетърстването на прокуратурата, която симулира реформа с прекръстване на малки прокуратурати на Териториално отделение, ВСС не закри нито един ненатоварен съд. Нищо че натовареността в някои съдилища е по 2 цяло и нещо на магистрат, а годишните издръжки – от 800 000 до 1 млн. лв. на един малък съд.

Нещо повече – двама членове напуснаха по принципни съборажения – след като първо бе приет, а после на практика се шиканира техният проект за генерална реформа в съдебната карта (доколко беше реализируема, е отделна тема).

Любопитна подробност е, че ако избирането на Иван Гешев може да се сочи като някаква демаркационна линия, двамата напуснали бяха единият „за“, а другият „против“ при гласуването за главен прокурор през 2019 г.

Този ВСС направи едно със сигурност голямо нещо. Финализира внедряването на Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС). И дори „ошамари“ Лозан Панов, който не искаше да я ползва. Но тя пък трябва да се надгражда, защото най-малкото има два залегнали по проект модула – за медиацията и за заповедните производства, които изобщо не съществуват. А и не е докупен дори възлово необходимият хардуер под формата на дейта центрове, които да съхраняват информацията. Туткането с доправянето на системата може да ни коства много, тъй като части от него са залегнали в Плана за възстановяване и устойчивост на България пред ЕК.

Какви ще са бъдещите задачи?

Най-близката предстояща от тях е избор на председател на Административен съд – София-град. Разбира се, това е най-натовареният такъв съд, с най-многото и най-интересни казуси. А мощта и важността на административното правосъдие ясно проличаха в последните години – само си спомнете как Георги Чолаков се падна и в трите съдебни състава, които върнаха „онази фирма“ (Евролаб 2011 ЕООД) да оперира на ГКПП Капитан Андреево и така на практика зашлевиха правителството. Пък обществеността нека си вика „ууу“, занимавайки се само с Гешев...

И ако неотдавна случайно забравен микрофон ни подсказа как член на съвета дирижира заседанията: „Да отлагаме, защото имаме само 7 човека“ (а за назначение трябват 8), може да се очаква, че апетитът за нови и нови „правилни“, инсталирани на правилните места хора, ще идва все повече с яденето. В нашия случай – с престоя на „Екзарх Йосиф“.

Може би чак до избора през тази година на председател на Софийския градски съд, или защо не – през 24-та на нов шеф на ВАС.

----

Този текст е публикуван в последния брой на сп. "Клуб Z" през декември 2022 г. Препечатваме го с незначителна актуализация.