Сръбската сливова ракия, т.нар. сливовица, от вчера е световно наследство. ЮНЕСКО я включи в списъка на нематериалното културно наследство като ценна традиция, която човечеството трябва да запази.

Включен е целият процес - от отглеждането на сливите до печенето на ракията. Експертите на ЮНЕСКО решиха, че „социалните практики и знания, свързани с приготвянето и употребата“ на сливовицата заслужават признание от ООН като пример за важна културна традиция.

По какво тази важна културна традиция се различава от аналогичната българска? По нищо. Разликата не е в ракиите, а в държавите. 

Сръбската държава промотира традиционен национален продукт, защото после той ще промотира държавата - и търговски, и туристически, и културно. С нещо, което и Сърбия и България имат от векове, Сърбия става видима, а България, европейската членка, остава невидима, в сянката на своята съседка - европейска кандидатка. Сръбският културен министър се е оказал по-находчив от българския - ракията  не му е служила само за пиене.

Сигурен съм, че сега у нас ще има обидени - че комшиите пак са ни окрали. Че са ни свили ракията заедно с Македония. Че пак сме жертви на световната конспирация. Че ни завиждат, че сме в ЕС и в НАТО, а те не са. Или пък, че “еврогейовете” искат да ни вземат ракията, а приятелите на Русия, сърбите, си я запазват с националния суверенитет барабар. И светът им я признава, а на нас - не.

Ако сръбската ракия е културно наследство, какво наследство е българската? Просто алкохолно? Какво да кажем за троянската сливова например? Не е случила с ресорни министерства. Просто сръбското министерство за разлика от българското е помислило за вечерната ракия и салата на народа като за "социална практика" и като за "важна културна традиция", които човечеството трябва да пази.

Апропо, има една българска марка ракия, само че гроздова, която се нарича “Културна”. И е поредният пример, че бизнесът е винаги по-изобретателен от чиновника. 

Хайде сега да помислим заедно какво правѝ българското министерство на културата от 2021 г. насам. Защо оттогава? Защото сръбското министерство на културата е номинирало сливовицата за списъка на ЮНЕСКО през 2021 г. 

На първо четене не си спомням нещо, което е направило българското министерство на културата оттогава досега. То може вероятно да представи подробен отчет, но неща, които обикновеният българин да е запомнил от дейността му няма. Да, имаше в социалните мрежи един паметен клип на един краткотраен и служебен министър, който благодари за поздравленията, които получил за рождения си ден. Но ЮНЕСКО не го забеляза. Това ни е наследството от две години изчегъртване.

Както и да е…

Българската сливова да я отпишем. Остава ни гроздовата. В нея е надеждата. И в нея е утехата. С тази политическа класа. И  това е стара българска традиция - независимо дали ООН я признава или не.

П.П.: Не знам дали служебен кабинет по конституция може да номинира национален продукт за признаване от ЮНЕСКО, но се опасявам, че докато България състави редовно правителство, Северна Македония може да я изпревари със своята "жолта лозова" и нашата грозданка да ни остане наистина само за утеха. Но, както казваше Негово величество, да гледаме положително. Сърбите може да са дали на света сливовицата. Ние сме му дали кирилицата. Въпреки че (а може би тъкмо защото) тогава не сме имали министерство на културата.