Пет часа евродепутати и граждани четоха имената на хиляди хора, депортирани по времето на Сталин.

Събитието бе организирано пред Европейския парламент в Брюксел. Участваха и двама български депутати - Андрей Ковачев и Александър Йорданов от ГЕРБ и Европейската народна партия (ЕНП).

Инициативата бе на литовката Раса Юкнявичиене – зам.-председател на парламентарната група на ЕНП, и оглавяваната от нея неформална група за европейска памет. Надсловът бе „Да си спомним за съветските масови депортации“.

Проявата се провежда втора поред година. През 2021 г. бе отбелязана 80-ата годишнина от началото на големите депортации в новоприсъединените към СССР  Литва, Латвия и Естония. Сталинският режим преселва в Сибир и Урал над 200 000 души между 14 и 18 юни 1941 г. Но още първата церемония се трансформира в почит към депортираните представители на всички народности, населяващи Съветския съюз.

Участваха представители и на други бивши съветски републики и източноевропейски страни – Украйна, Молдова, Унгария, Полша и др. Техните постоянни представителства в ЕС са се отзовали на поканата и са предоставили списъци с имена на депортирани техни граждани.

Българската дипломатическа мисия не е отговорила, въпреки че и тя е получила покана, научи Клуб Z от организаторите. А по времето на Сталин са депортирани над 15 000 българи.

Александър Йорданов прочете имената на десетина българи. Ако се съди по руските окончания на бащините им имена обаче, те са съветски граждани. Етническите ни сънародници населяват и до днес Украйна и Молдова.

„Тези страдалци са били депортирани в лагери и голяма част от тях са намерили смъртта си там“, сподели Андрей Ковачев за Клуб Z.

Той прочете имената на депортирани молдовани. В четенето участва и председателят на Европейския парламент Роберта Мецола.

Роберта Мецола също чете имената на депортирани.

Същевременнно Андрей Ковачев разкритикува българските власти, че не се интересуват от съдбата на репресираните ни сънародници в СССР. 

„За съжаление, българската държава от промените досега не смята тази тема за приоритетна. Тя винаги смята, че българските граждани не се интересуват от това. Ние нямаме музей в памет на жертвите на комунизма. Нямаме достатъчно добра култура за памет към страдалците от този тоталитарен режим.

Обратното - имаме абсолютно безразличие към безбройно многото артефакти на комунистическата пропаганда в България. Да не говорим за наименованията и безумното извинение, че това е част от нашата история. Да, всичко е част от историята.

И една част заслужава да бъде в учебниците и музеите, а на другата трябва да бъдат наречени централни улици и площади в нашите градове. Но не и на тези, които са част от тази наша история, която никога не трябва да се повтаря“, каза Ковачев.

Той призова властите в България да подкрепят Украйна, тъй като тя е жертвата. А агресорът е Русия.

Сталин депортира над 15 000 българи

Депортираните от сталинския режим българи са над 15 000. Такава е оценката на Владимир Калоянов - доктор по история и автор на книгата „Цената на българщината в Таврия (1917-1944 г.)“.  Самият той е роден в днешна Украйна и е потомък на таврийски българи.

12 500 са кримските българи, депортирани през 1944 г., след като съветската армия освобождава полуострова от германска окупация. Те са преселени предимно в днешен Таджикистан.

3000 таврийски българи са се преселили в България през 1943 г. след спогодба между София и Берлин. След края на войната те са върнати насила в СССР и също депортирани.

Интересното е, че през 2014 г. Русия реабилитира репресираните ни сънародници в Крим.