Актуализацията на държавния бюджет за 2022 година не бе приета от водещата комисия по бюджет и финанси. Провалът дойде след паритет на гласовете. "Продължаваме промяната", "Демократична България" и БСП имаха едва 11 гласа, срещу 8 от ГЕРБ, ДПС и "Възраждане". Решаващите 3 гласа "въздържал се" дойдоха от "Има такъв народ". 

На практика това означава, че комисията ще предложи доклад за отхвърляне на актуализацията пред залата на Народното събрание. По-рано през деня бюджетите за пенсии и здраве минаха безпроблемно, но обещанието на ИТН, че ще бламира другите текстове бе спазено. Все пак законът влиза в зала за първо четене вероятно през следващата седмица. 

Не е ясно и какво ще стане между двете четения, когато партиите имат право да правят нови предложения. ИТН може и да се въздържат, но опозицията със сигурност ще опита да напомпа разходите. 

Така по-голямата част от антикризисните мерки на властта може и да не видят никога своята реализация. Всичко зависи от депутатите в парламента, но нищо не подказва възможност да промяна в мнозинството. Това означава, че намаляването на акцизите за електричество и газ, премахването на ДДС за хляба, увеличаването на прага за регистрация по ДДС и другите мерки е вероятно да не влязат в сила - поне не и с тази актуализация. 

Напълно неясно и как точно ще бъдат приети промените в пенсионната система и НЗОК, но без да се приемат другите параметри, защото всички те влизат в параграф първи на бюджета, който трябва да бъде гласуван, за да минат поне пенсиите (бел. ред. - параграф едно съдържа т.нар. "рамка" на бюджета - приходи, разходи, дефицит. По него се ръководят всички останали параграфи в бюджета). Депутатите трябва да намерят начин да разделят текстовете, но това ще бъде сложно.

Припомняме, че "Има такъв народ" отказват да гласуват актуализацията, извън увеличението на пенсиите, заради мнението на председателя на партията, че финансовото състояние на държавата е застрашено. Трифонов смята и че мерките са проинфлационни. В същото време обаче стана ясно, че партията е поискала над 3 млрд. лв. повече за подопечното й министерство на регионалното развитие и благоустройството. 

Какво предлага МФ? 

Основните положения, на които МФ предлага актуализацията са следните: 

- МФ очаква средногодишна инфлация от 11,9%. 
- таванът на дълга ще бъде увеличен с нови 3 млрд. лв. до общо 10,3 млрд. лв. 
- дефицитът в хазната остава на планирания досега размер от 4,1%
- предлагат се две увеличения на пенсиите, съответно от 1 юли и 1 октомври. 

Най-важното - с проекта на актуализация правителството ще опита да конституира антикризисните мерки, които обяви още преди месец. В тях влизат отстъпките за гориво за гражданите, намалените акцизни ставки за електроенергия и газ за автомобилите, помощта за бизнеса. 

Увеличението на дълга се обяснява с нуждата през 2023 година да се изплатят стари задължения по държавни облигации, а взимането на парите сега ще е по-евтино за страната, защото се очаква лихвите по този вид държавно кредитиране само да се вдигат. 

За дефицита

Засега обещанието на Асен Василев, че дефицитът няма да бъде допълнително надут от "хеликоптерните" пари, които правителството смята да раздаде под формата на антикризисни мерки - е спазено. Мотивите към проекта показват, че основното финансиране ще дойде за сметка на по-високите над заложените в плана приходи за годината в съответствие с променените макроикономически очаквания в актуализираната прогноза на  Министерството на финансите (МФ) и по-високи от очакваните постъпления по сметката за средства от ЕС на Националния фонд.

Растеж и инфлация

Данните, които МФ представя за очаквания растеж и инфлация са ревизирани спрямо последното развитие на ситуацията в региона и света. Така очакваното нарастване на БВП е сведено до 2,9%, което в номинална стойност означава БВП от малко над 150 млрд. лв. 

В същото време кабинетът твърди, че очаква безработицата да остане на рекордно ниски нива и дори да се наблюдава увеличение на тези, които тепърва ще се вливат в пазара на труда. Най-вече - украинци, които са решили да останат у нас. Крайната безработица за 2022 година се очаква да бъде 4,5%. 

Що се отнася до инфлацията, прогнозата за нейния ръст е отново ревизирана и сега се очаква тя да скочи до 11,9% на средногодишна основа. За май тя достигна до 14,4% по неизчистените данни на НСИ. Интересното е, че МФ смята, че увеличението на цените на енергоресурсите е вече почти овладяно, но се очаква по-силна инфлационна вълна при основните храни, която може да се ускори до почти 24% през декември. 

Приходи и пенсии

Имайки предвид поредното увеличение на пенсиите - двукратно след първи юли - обвързването им с приходите в хазната е напълно логично. МФ предполага, че парите, които хазната ще събере от постъпления ще се увеличат с около 1,65 млрд. лв. до общо 58,9 млрд. лв. Точно с толкова - колкото е увеличението на приходите - ще се увеличат и парите, които ще дадем за новите пенсии.

Това означава, че МФ ще "счупи" правилото за до 40% от БВП за преразпределение, като този процент отива на малко над 43%. Общо разходите са разчетени за 65 млрд. лв. 

На практика това означава и че дефицитът все пак ще подскочи, но едва с 350 млн. лв., което няма да се отрази процентно. 

Пенсиите ще се увеличат два пъти - един път през юли с 10% + 60 лв. от добавката, която вече става част от общата пенсия. Това показва, че минималната пенсия ще достигне до 467 лв. 

От първи октомври пък ще се увеличи максималната пенсия до 3400 лв. Освен това тези, които се получават за трудова дейност, отпуснати с начална дата до 31 декември на миналата година ще се преизчислят през умножаване на индивидуалния коефициент по средномесечният осигурителен доход за страната. 

Част от парите за пенсиите обаче, ще дойдат и от парите по плана за възстановяване, които очакваме. Това е съмнителен трансфер, защото те би трябвало да са целеви. Идеята обаче е да не се пипат парите от капиталовата програма. 

Енергийна сигурност

В проекта на актуализация става ясно, че ще се даде възможност за кредитно финансиране на "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" на стойност от 522 млн. евро. Първата компания трябва да компенсира нарушените доставки на природен газ от Русия, а втората - да продължи разширението на "Чирен", да финансира междусистемната връзка със Сърбия.

Този тип финансиране влиза в актуализираната  рамка на бюджета, защото ще се търси кредитиране с държавни гаранции. Това означава, че ако парите бъдат набрани, то оттук нататък в годишния бюджет ще се наложи да се предвидят средства за покриване на риска от евентуалното им активиране в размер, който покрива плащанията по обслужване на държавногарантираните заеми на годишна база.