Възможност за навлизане в период на стагфлация и все по-големи трудности пред влизането ни в еврозоната. Това са двата основни извода, които могат да бъдат направени от Годишния доклад за икономическо развитие и политики в България на Института за икономически изследвания към БАН, който бе публикуван днес. 

Според експертите на Академията, ако военния конфликт в Украйна се задълбочи, енергийните ресурси ще продължат да поскъпват и ще правят родното производство неконкурентно в условията на свиване на външните пазари. От тук следва извода и че е възможно страната да навлезе в стагфлация още преди края на тази година. Терминът се използва в макроикономиката и опитва да опише период на висока инфлация, нисък или направо нулев растеж и увеличена безработица. В нашия случай, трябва да е ясно, че към момента няма данни за увеличение на безработицата, дори напротив - тя е на историческо ниско равнище. 

Разбира се, Институтът към БАН отчита и увеличените бюджетни показатели в разходната му част - дефицитът е над 4%, като надвишава критериите от Маастрихт за приемане в еврозоната. Той заедно с високата инфлация затрудняват допълнително амбицията на страната ни за приемане на еврото през 2024 година, пишат още експертите. 

В тази част изследването показва още един проблемен момент - през 2021 година Българи изостава спрямо средните темпове на растеж на БВП на глава на населението за ЕС, което е пряк удар по опитите за т.нар. реална конвергенция - сближаване на доходите у нас спрямо средните за страните-членки на зоната.

Съпоставката с Румъния показва, че 15 г. след присъединяването ни към ЕС БВП на човек у нас изостава с 40 на сто спрямо румънския, което ни оставя трайно на последно място сред останалите държави членки, показва още докладът на БАН.

Отчетено е и очакването на бизнеса за понижаване на икономическия растеж, влошаване на бизнес средата при ниски реални фирмени приходи и растящи разходи.