Според мен г-н Костадинов е обществено опасен. Ако Народното събрание свали имунитета му, г-н Костадинов може да бъде съден най-малкото за обида. При това днешната му парламентарна изява изобщо не е изключение, напротив – тя хармонично се вписва в едно агресивно поведение, което насажда у хората злоба и омраза и пряко води към бъдещи насилия. Още преди няколко години пишещият тези редове беше набелязан като индивидуална цел на такива насилия.

Кой е врагът?

Ето „нежните“ редове, с които в блога си г-н Костадинов посочи врага: "На уродливия мутант, роден от абсурдната симбиоза между културния марксизъм и либералния фашизъм, очевидно не му остава много време." И по-нататък, лично към автора на този коментар: "Така че скоро ще дойде моментът, в който на неговите служители и проводници у нас ще се наложи да плащат за деянията си. И накрая да не забравя – в този ред на мисли, Сандьо, ти ще си един от първите в списъка, нали знаеш?".

Правоприлагащите органи в Република България може би трябва да се заинтересуват от този списък, за чието съществуване уведомява самият Костадинов. Кои хора фигурират в този списък? И каква съдба им отрежда лидерът на „Възраждане“, когато неговата партия евентуално дойде на власт? Тези въпроси трябва да се зададат не само от името на хората в списъка, но и заради съдбата на демокрацията и правовата държава в България.

Има и други ужасяващи примери

Защото световната история дава редица ужасяващи примери за подобни списъци, които един ден се превръщат в кървава реалност. Нека не изброявам всички. Един от сравнително по-пресните примери е свързан с расистка организация в САЩ, която е известна със съкращението КК.

И нека не фейлетонизираме повече политическата роля на г-н Костадин Костадинов, пришивайки му смешен прякор. Защото работата изобщо не е нито за смях, нито за подигравки. Тук става дума за надигането на нещо черно и страшно, което България не заслужава.

Този коментар изразява личното мнение на автора, което може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

"Дойче веле"