Още година тролове ще могат с доносите си да блокират български потребители, изразили позиции против войната в Украйна в социалните мрежи.

Това стана ясно от отговор на министъра на електронното управление Божидар Божанов на въпрос на Клуб Z.

Божанов бе в Брюксел, където разговаря със зам.-председателя на Европейската комисия за ценностите и прозрачността Вера Йоурова и еврокомисаря за вътрешния пазар Тиери Бретон.

„Обсъдихме и този въпрос. Тази тема конкретно е залегнала в Акта за цифровите услуги. Той предвижда процес по обжалване, който излиза дори извън самата социална мрежа, например фейсбук. Така ще имаме гаранции, че фейсбук няма единолично, и то дори без човешко решение, да блокира някого“, каза министърът.

Той информирал еврокомисарите за петицията, изпратена до него и до Европейския парламент за това, че български интелектуалци са били блокирани за 3, 5 или 15 дни заради проукраински статуси.

„Което отново ни връща на темата с троловете, защото те са били докладвани от тролски профили. Идентифицирането и премахването им от социалната мрежа ще реши и двата проблема“, допълни Божанов.

Но веднага уточни, че Актът за цифровите услуги няма да влезе в сила през следващите няколко месеца. Той може да заработи и чак догодина.

В момента се предприемат действия за активна комуникация със социалните мрежи, за да бъдат запознати с проблеми, които те не виждат. От тяхна гледна точка следенето на тролски профили в Източна Европа не е централен въпрос за бизнеса.

На друг въпрос на Клуб Z Божанов отговори, че е повдигнал и въпроса за това, че съдържанието на български и много от другите езици в ЕС е значително по-слабо защитено срещу фалшива информация от англоезичното. Министърът изтъкнал пред комисарите, че за да има ефективно използване на езиковите модели зеа откриване на злонамерено съдържание, те трябва да бъдат изградени поотделно за всеки език. Няма глобален езиков модел, който може да се приложи, категоричен бе Божанов.

„Социалните мрежи на първо време трябва да предоставят повече информация - за тролски ферми, за координирани неавтентични действия. Прилаганите досега от тях мерки са неефективни“, смята Божанов.

Той е обсъдил и киберсигурността. Предстои обмен на данни в ЕС, за да може страната, пострадала от кибератака, да предупреждава останалите например за адресите, от които се извършват посегателствата. Това е изключително важно за по-бързата реакция.

„Времето за реакция решава дали един инцидент ще бъде успешен в унищожаването на криптирането на системи“, отбеляза Божидор Божанов.

До края на годината се очаква да заработят първите услуги, предлагани с новата българска електронна идентификация. С Комисията е била обсъдена възможността европейските граждани да могат да ползват тези национални приложения навсякъде в ЕС.