Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Инфлацията на потребителските цени в България се очаква да достигне 11,9 на сто през 2022 г. и да намалее на 5% догодина.

Прекратяването на доставките на природен газ от страна на „Газпром“ ще бъде компенсирано чрез алтернативни източници, което ще доведе до еднократно покачване на цените.

Това се казва в огласената днес пролетна икономическа прогноза за страната ни на Европейската комисия за 2022 г.

Пълната прогноза за ЕС бе представена от еврокомисаря за икономиката Паоло Джентилони.

По-слаб растеж и ценови скок

През 2021 г. икономическата активност се е възстановила след пандемията от COVID-19 за сметка на стабилния ръст на частното потребление и силния скок на износа на стоки. Заради повишената несигурност инвестициите са намалели. С глобалното поскъпване на енергията инфлацията на национално равнище е започнала да се покачва през втората половина на 2021 г.

Очаква се ръстът на БВП да се забави до 2,1 на сто през тази година поради по-бавното увеличаване на вътрешното и външното търсене и да нарасне на 3,1% през 2023 г. Предвид високата енергоемкост на икономиката и очакванията цените на енергията и стоките да останат високи, очакванията са компаниите да отговорят на ценовия шок чрез ограничаване на ръста на номиналните заплати и отлагане на решения за наемане на нови хора и инвестиции. Същевременно тези стъпки на фирмите ще доведат до по-ниска инвестиционна активност.. Очаква се по-малките частни инвестиции да бъдат изцяло компенсирани с публични, подкрепени от Межанизма за възстановяване и устойчивост.

Ръстът на частното потребление се очаква забележимо да спадне на 2,8 на сто през тази година и леко да се покачи до 3 процента през следващата. Намаляването на потребителските разходи през 2022 г. е свързано със сериозните скокове на цените , които ще стопят реалните разполагаеми доходи.

Войната и икономическите санкции срещу Русия са допълнително предизвикателство пред производствения сектор. Прекият ефект върху българския износ на стоки за Русия и Украйна е относително ограничен – по 1,3 на сто за 2021 г. (През миналата година също има наложени санкции рещу Москва – б.р.)

Въпреки това цялостният отрицателен ефект на войната върху външното търсене ще ограничи динамиката на износа.

Прекратяването от "Газпром" на доставките на газ се очаква да бъде компенсирано чрез алтернативни източници, което ще доведе до еднократно покачване на цените.

Прогнозите са през 2023 г. БВП да се увеличи с подкрепата на засилени публични инвестиции, финансирани от Механизма за възстановяване и устойчивост и засилените очаквания за външно търсене.

Стагнация на пазара на труда

Отслабеното наемане на работа ще стабилизира процента на безработица на малко под 5 на сто. Ситуацията на пазара на труда ще засилии позициите на работодателите при сключването на договорите, като ще позволи заплатите да растат по-бавно от потребителските цени. Не се очаква незабавна интеграция на пазара на труда на бежанците от Украйна – най-вече поради намаленото наемане на работа. Тези хора обаче ще увеличат търсенето на стоки, услуги и настаняване.

Висока инфлация

Инфлацията на потребителските цени в България се очаква да достигне 11,9 на сто през 2022 г. и да намалее на 5% догодина. Всички съставки на хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) ще скочат значително през годината. 

Инфлацията на цените на енергията ще се ускори до средата на годината, слад което постепенно ще се забави и ще стане отрицателна през 2023 г.

Високата годишна инфлация на цените на храните през тази година е движена от силното увеличаване през първото тримесечие и очакваната динамика на международните цени на стоките и енергията. Инфлацията в сферата на услугите се дължи на ценовия шок в транспорта и кетъринга. По-високите цени на несвързани с енергопотреблението стоки ще се увеличат още повече поради по-скъпите вносни стоки.

Бавно възстановяване на бюджетното салдо

Дефицитът в общото бюджетно салдо само леко ще бъде възстановен, като достигне 3,7% от БВП, в сравнение с 4,1% през 2021 г.

Новите мерки, предприети от българското правителство в отговор на поскъпването на енергията и руската военна агресия в Украйна, пречат на по-силното възстановяване на бюджетното салдо.

В допълнение към нарасналите разходи, свързани с бежанците от Украйна и прилагането на мерките в отговор на поскъпването на енергията, разширяването на схемите в подкрепа на бизнеса и добавките към пенсиите продължават да тежат на публичните финанси.

Дефицитът обаче е на път да спадне още, на 2,4 на сто през 2023 г. заради положителния ефект от инвестициите по Механизма за възстановяване и устойчивост в икономиката, както и постепенното отпадане на свързаните с COVID-19 мерки.

Съотношението на българския консолидиран държавен дълг ще се увеличи на 25,3 на сто от БВП през 2022 г.и  на 25,6 на сто през 2023 г. И през двете години обаче се очаква „ефектът на снежната топка“ върху брутния държавен дълг като процент от БВП да бъде отрицателен.

Картината в Европа: Войната подлага на изпитание устойчивостта

Преди да избухне войната, перспективите пред икономиката на ЕС бяха за продължителен и силен растеж, изтъкват от Европейската комисия. Нахлуването на Русия в Украйна обаче постави нови предизвикателства, точно когато Съюзът се възстановяваше от икономическите последици от пандемията.

Чрез натиск за повишаване на цените на суровините и като предизвиква нови смущения в доставките и нарастваща несигурност, войната задълбочи съществуващите преди това проблеми пред растежа, които се очакваше да намалеят. Това принуди Комисията да преразгледа перспективите за растежа в ЕС, като ги занижи, докато тези за инфлацията трябваше да бъдат повишени.

Растежът се бави

БВП на ЕС се очаква да остане положителен през прогнозния период благодарение на комбинирания ефект от вдигането на ограничителните мерки и силните действия на политиката, предприети в подкрепа на растежа по време на COVID-19. Отварянето след пандемията на услугите с интензивно използване на контакти, силният и все още подобряващ се пазар на труда, по-слабото натрупване на спестявания и фискалните мерки за компенсиране на нарастващите цени на енергията се очаква да подпомогнат частното потребление. Очаква се инвестициите да се възползват от пълното задействане на Механизма за възстановяване и устойчивост и от изпълнението на съпътстващата го програма за реформи.

Растежът на реалния БВП както в ЕС, така и в еврозоната, сега се очаква да бъде 2,7% през 2022 г. и 2,3% през 2023 г. Това представлява спад от съответно 4% и 2,8% (2,7% в еврозоната) спрямо междинната прогноза от зимата на 2022 г.  Растежът на БВП през годината е намалял от 2,1% на 0,8%.

Основният удар по световната икономика и икономиката на ЕС се дължи на цените на енергоносителите. Въпреки че те вече се бяха увеличили значително преди войната в сравнение с ниските равнища, регистрирани по време на пандемията, несигурността, свързана с веригите на доставки, оказа натиск за повишаване на цените, като същевременно увеличи тяхната нестабилност. Това важи за храните и други основни стоки и услуги, а покупателната способност на домакинствата намалява.
Предизвиканите от войната смущения в логистиката и веригата на доставки, както и нарастващите разходи за входящи ресурси по отношение на широк спектър от суровини, засилват смущенията в световната търговия, причинени от мерки срещу COVID-19, които все още се прилагат в някои части на Китай. Това възпрепятства производството.

Скъпа енергия = рекордно висока инфлация

От началото на 2021 г. инфлацията набира скорост. От 4,6% на годишна база през последното тримесечие на 2021 г. тя достигна 6,1% през първото тримесечие на 2022 г. Номиналната инфлация в еврозоната нарасна до 7,5% през април, което е най-високата стойност в историята й.

В еврозоната инфлацията се очаква да бъде 6,1% през 2022 г., а през 2023 г. да спадне до 2,7%. За 2022 г. като цяло това представлява значително увеличение в сравнение с междинната прогноза от зимата на 2022 г. (3,5%).

Очаква се инфлацията да достигне най-високата си стойност от 6,9% през второто тримесечие на тази година, а след това постепенно да намалява. За ЕС се очаква инфлацията да нарасне от 2,9% през 2001 г. на 6,8% през 2022 г. и да спадне до 3,2% през 2023 г. Средната основна инфлация се очаква да бъде над 3% през 2022 г. и 2023 г. както в ЕС, така и в еврозоната.

Стабилен пазар на труда

Пазарът на труда посреща новата криза, стъпил на солидна основа. През 2021 г. в икономиката на ЕС бяха създадени над 5,2 милиона работни места, които привлякоха близо 3,5 милиона души на пазара на труда. Освен това броят на безработните намаля с почти 1,8 милиона души. Равнището на безработица в края на 2021 г. спадна под предишните рекордно ниски равнища.

Очаква се условията на пазара на труда да се подобрят още повече. Очаква се заетостта в ЕС да нарасне с 1,2% тази година, въпреки че този годишен темп на растеж е стимулиран от силния импулс, даден през втората половина на миналата година. Очаква се хората, бягащи от войната в Украйна към ЕС, да навлязат на пазарите на труда постепенно, като съществените последици ще се усетят едва от през следващата година.

Очаква се равнищата на безработица да продължат да намаляват - до 6,7% през тази година и 6,5% през 2023 г. в ЕС и до 7,3 % и 7% съответно през 2022 г. и 2023 г. в еврозоната.

Държавните дефицити - надолу, разходите заради войната - нагоре

Въпреки разходите за мерки за смекчаване на въздействието на високите цени на енергията и за подпомагане на хората, бягащи от Украйна, съвкупният бюджетен дефицит в ЕС се очаква да намалее допълнително през 2022 г. и 2023 г., тъй като временните мерки за подкрепа във връзка с COVID-19 продължават да бъдат отменяни. От 4,7% от БВП през 2021 г. дефицитът в ЕС се очаква да намалее до 3,6% от БВП през 2022 г. и 2,5% през 2023 г. (3,7% и 2,5% в еврозоната).
След като през 2021 г. намаля до около 90% (97% в еврозоната) от историческата върхова стойност от почти 92% от БВП през 2020 г. (почти 100% в еврозоната), съвкупното съотношение на дълга към БВП на ЕС се очаква да намалее до около 87% през 2022 г. и 85% през 2023 г. (съответно 95% и 93% в еврозоната), оставайки над равнището отпреди COVID-19.

Несигурността и рисковете зависят от войната

Рисковете за прогнозата за икономическата активност и инфлацията зависят в голяма степен от хода на войната и особено от нейното отражение върху пазарите на енергия.

Предвид високата степен на несигурност базовата прогноза е придружена от анализ на сценарий, основан на модел, в който е симулирано въздействието на по-високите цени на енергийните суровини, както и на пълното прекъсване на доставките на газ от Русия. При последния, по-неблагоприятен сценарий темповете на растеж на БВП ще бъдат с около 2,5 и 1 процентни пункта под прогнозното базово равнище съответно през 2022 г. и 2023 г., докато инфлацията ще се увеличи с 3 процентни пункта през 2022 г. и с повече от 1 процентен пункт през 2023 г., което е над базовата прогноза.

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.