Помните ли какво се случи навръх Гергьовден 2004 г., докато войниците в София набиваха крак на военния парад пред погледа на президента Георги Първанов?

Вероятно не. Е, добре, ще ви припомня. Точно в този час в Либия прозвуча шест пъти думата „Смърт“. Присъдата бе срещу пет български медсестри и един палестински лекар.

Едва месец и няколко дни по-рано България се бе присъединила към НАТО. И все още очакваше да влезе в ЕС.

Но макар да не бе още член на Съюза, тя получи огромна подкрепа от него по случая с невинните медици, осъдени по скалъпени обвинения след фалшиви самопризнания, дошли след средновековни мъчения.

„500 милиона европейци са с вас“, обяви Бенита Фереро-Валднер – тогава еврокомисар по външните отношения.

Западните дипломати нито за миг не оставиха медиците сами и не позволиха те да рухнат. Хора като испанския посланик Хосе Луис Тапия буквално "строяваха" надзирателите в затвора. Дон Пепе толкова се обвърза емоционално със случая, че пожела следващото му назначение да бъде в София. Както се и случи.

Със средства на граждани от страни от ЕС бе създаден "Фонд Бенгази", чрез който на практика бе платена свободата на медиците.

Накрая те бяха докарани в София със самолета на френския президент, придружени от тогавашната първа дама на Франция Сесилия Саркози и Бенита Фереро-Валднер. Те стъпиха на родна земя през лятото на 2007 г., след 8 години и половина в либийски затвор и три смъртни присъди.

Това се нарича европейска солидарност. И бе първият осезаем резултат от влизането на България в ЕС. Членството стана факт на 1 януари 2007 г., а освобождаването на медиците - само 6 месеца по-късно.

Ако не беше тази солидарност, със сигурност сънародниците ни щяха да прекарат още доста време зад решетките. Не искам и да си помисля, че би могла да ги сполети участта на двама турски граждани, осъдени на смърт иэ разстреляни в Либия през 2005 г. по скалъпени обвинения за убийство.

Припомням всичко това заради упоритото нежелание на българските власти да пратят оръжие на Украйна. И го наричам отказ от солидарност с една страна, нападната само заради желанието си да се присъедини към свободния западен свят. И в която Русия докара сирийски наемници.

Още повече не липсват твърдения, че случаят с медсестрите е резултат и на българския стремеж към евроатлантическа интеграция, който, за разлика от украинския и за щастие, се осъществи. Едва ли е случайно, че нерядко съдебните заседания се провеждаха на или близо до български празници. А първите смъртни присъди прозвучаха точно на Гергьовден.

Миналата седмица отново видяхме какво означава европейска солидарност. Това се случи, когато "Газпром" реши да спре газа за България и Полша. Тогава започнахме да получава газ от съседна Гърция.

Причина за газовата криза отново е войната в Украйна. В която ние пазим неутралитет или в най-добрия случай обещаваме да ремонтираме някаква военна техника.

Като че ли Великобритания (по онова време все още член на ЕС) и Италия нямаха специални интереси в Либия. Точно тогава техни петролни компании подписаха изгодни договори за огромни суми в арабската страна. Само че Рим и Лондон още от самото начало участваха в преговорите за спасяването на сънародниците ни, преди ЕС да се включи в тях.

Солидарността има много лица и имена. Всеки жест на помощ един ден се връща по някакъв начин, под някаква форма. 

Нас много ни бива да молим за помощ. Но не и да оказваме, когато я искат от нас.

Това също се връща. И обикновено е много болезнено.