Словакия поиска срокът за отказ от руския петрол, заложен в шестия пакет от санкции на ЕС, да бъде удължен за нея. За това настоява и Унгария. По този повод Клуб Z разговаря в Страсбург със словашкия депутат Владимир Билчик от Европейската народна партия (ЕНП. Той участва и в парламентарните комитети с Молдова и Северна Македония. По тази причина потърсихме мнението му и за случващото се в тези две страни. 


- Г-н Билчик, смятате ли, че щестият пакет санкции срещу Русия ще нанесе щети на словашката икономика зарази петролното ембарго?

- Нашият приоритет е да помогнем на Украйна да победи и да бъде гарантирано, че Владимир Путин ще изтегли руските войски оттам възможно най-скоро. Когато говорим за каквито и да било икономически и социални последици от руската агресия, отговорните за нея хора са в Москва. Така че трябва да използваме всички налични инструменти, с които разполагаме, за да направим така, че тези хора да разберат, че ще бъдем с Украйна и ще й помагаме в тази война.

Това включва санкции. Тези санкции обаче могат да докарат сериозни последици за нашата икономика. Но колкото по-дълго се проточва руската агресия, толкова по-висока е цената за всички. Затова трябва да действаме бързо, решително и да бъдем готови да посрещнем последиците. 

Словакия е на предната линия в усилията за подпомагане на Украйна. Направихме много за нашите братя и съсед там, включително с износа на значително количество оръжие, включително системи за противовъздушна отбрана. Оказахме хуманитарна помощ на бежанците от войната и помагаме на Украйна да работи за европейската си перспектива с много конкретен план.

Когато става дума за петрол от Русия, сме изключително зависими от него. Такава е реалността. Нашата рафинерия, която се намира близо до Братислава, е технологично пригодена да преработва тежкия петрол, който внасяме от Русия. И затова в рамките на шестия пакет обсъждаме как да се приспособим към тази реалност в словашки контекст. Част от споразумението е Словакия да получи повече време, за да се приспособи към това ембарго. Както и Унгария, която също толкова зависи от руските доставки.

Но това е силен сигнал към всички нас, че трябва да действаме бързо, за да диверсифицираме източниците, за да можем постепенно да се откажем от руския петрол и да го купуваме от другаде. Трябва обаче и да адаптираме технологиите, включително тези за преработка на петрол. Имаме голям капацитет за рафиниране, но той е много обвързан със специфичен вид петрол, специфични доставки и технологии от Русия.

- Къде бихте могли да намерите други източници на петрол?

- Петролът се търгува по света. И да получиш доставка на петрол е по-лесно, отколкото доставка на газ от определена страна. Убеден съм, че можем да намерим други източници. Ще използваме тръбите, които имаме. Главният въпрос е обаче да приспособим технологията и капацитета за рафиниране. И затова ни трябват повече облекчения в смисъл на време. Едно ембарго не трае от един ден до друг ден. Има план за постепенен отказ до 6 месеца от рафинирания петрол и до 8 месеца – от суровия. Словакия ще получи повече време заради специфичната ситуация, в която се намира.

- Кой е виновен Словакия да бъде толкова зависима от Руския петрол? Питам ви, защото и България и много зависима от руския газ.

- Историята се корени още във времето на комунизма. Нито едно правителство през последните 30 години не се занима сериозно с този въпрос. Предполагам, че такъв е случаят и в България. Вината не е само в едно правителство. А фактът е, че по отношение на зависимостта ни от горивото направихме много малко и действахме твърде бавно.

Смятам, че трябва да мислим за изкопаеми горива в рамките не на пазара, а на сигурността. За съжаление, газът и петролът се превърнаха в оръжия в ръцете на режима в Москва. Правителството ни вече го разбира, но му трябва повече време.

- Казахте, че приспособяването ще отнеме време и ще има своето отражение върху хората. Готови ли сте за реакция от тяхна страна, за протести или социални размирици?

- Ако погледнете пред какво е изправена Украйна, когато виждате хората да бъдат избивани, изнасилвани, милиони да бягат към Европа, виждате, че имаме война на границата ни в буквалния смисъл, разбира се, че всичко това си има последици. Колкото по-бързо изпратим на Москва сигнал, че тази война трябва да спре, толкова по-добре за нас.

Смятам, че по отношение на хората трябва да имаме честен разговор. Кой носи отговорност за всичко това? Името му е Владимир Путин. Той се намира в Москва. И колкото по-скоро му спрем приходите, спрем потока от наши пари към него, толкова по-лесно ще бъде за Украйна да успее и по-голям ще бъде шансът войната да спре, която ни донесе своите последици. Важна част от това е нашият преход към отказ от руски доставки на петрол, но също така и на газ, чийто ред ще дойде след това.

Да, ще бъде болезнено. Но ние сме в състояние на война – нещо, което не си представяхме. Трябва да се обединим, за да я спечелим. Да, вече има социални и икономически последици, независимо от това какво правим. Когато предложим на хората визия, че ще трансформираме нашите източници на енергия и се грижим колкото се може повече за нашите „зелени“ цели, хората ще могат да разберат. Това е част от предизвикателството пред политиците днес. Съгласен съм, че няма да е лесно, но има ли алтернатива? Да продължим да купуваме петрол от Русия, която ще продължи да използва нашите пари, за да убива украинци край границите ни и да ни носи още икономически хаос? Не мисля, че има алтернатива. И точно това трябва да кажем съвсем честно на хората. Тук трябва да разчитаме на ЕС, на общата европейска сила, на общите европейски ресурси, на общите механизми за водене на разговори. Затова ни трябва енергиен съюз, газов съюз, за да имаме гарантиран еднакъв достъп до неруски енергийни източници в следващите седмици, месеци и години. 

Ако погледнете колко е помогнала досега Словакия на украинците в тази война, смятам, че заслужаваме  помощ от европейските страни по отношение на петрола.

- Вие сте заместващ член на делегацията в Парламентарния комитет за асоцииране „ЕС-Молдова“, Смятате ли, че Молдова може да бъде следващата цел на Русия, както се твърди напоследък?

- Много съм обезпокоен от опитите на Русия да открие нов фронт в Приднестровието. Трябва да приемем сериозно всички предупредителни сигнали. Много добре знаем, че Путин не познава граници. Той е готов да направи всичко, за да отслаби и раздели Европа и европейските страни. Не можем да му позволим да го направи. Като словак съм много притеснен, защото през 1968 г. съветската армия окупира Чехословакия. Много ме притеснява, че руснаците могат да напреднат на запад и да доближат Ужгород в Западна Украйна. (До 1938 г. градът е бил част от Чехословакия. След Втората световна война СССР го анексира – б.р.) Може да дойде редът на Словакия.

Не се съмнявам в това, което може да направи Путин. И затова трябва да помагаме на украинците, но и да бъдем готови за всякакви лоши сценарии в Молдова. Тя вече сериозно пострада. Тази страна прие най-много украински бежанци на глава от населението.  Тя е много бедна страна. И затова трябва да бъдем и с нея.

- Какви според вас трябва да бъдат стъпките на ЕС и НАТО в тази насока?

- Трябва да бъдат готови срещу руски хибридни атаки. Срещу Молдова атаката може да не бъде военна, а да бъде извършена чрез редица средства, под различни форми, Трябва само една искра, малко насилие, провокация, разделение вътре в страната, за да бъде отслабена властта. Руснаците работят върху това от десетилетия. Те търсят най-слабите места в Европа. За съжаление, в момента Молдова е на едно такова изложено място.

- Да завършим с въпрос, свързан с членството ви в делегацията в Съвместния парламентарния комитет „ЕС-Северна Македония“. Натискът върху България да свали ветото си за преговори с РСМ е голям. Смятате ли обаче, че е справедливо Скопие да не иска да признава българското малцинство и да го третира по един не особено приятелски начин?

- Ще ви отговоря и като европейски политик, но и като човек от Централна Европа. Също и като постоянен докладчик за Сърбия и като шеф на делегацията в Парламентарния комитет за стабилизиране и асоцииране „ЕС-Черна гора“. И като заклет привърженик на разширяването на ЕС.

На първо място, имаме нужда от разширяване на Съюза. То е от стратегическа важност. То помогна за трансформирането на Европа и на моята страна, както и на България. Само си представете Путин да нападне Украйна, а моята и вашата страна да са извън ЕС. Колко изложени на опасност и колко уязвими биха били те! Същото важи и за членството в НАТО.

- Но Северна Македония е в НАТО...

- И това е добрата новина. Черна гора също. Видяхме как руснаците се опитват да подкопаят политическия и социалния модел в тези две страни.

Нуждаем се от разширяването на ЕС и към Западните Балкани. Така няма да позволим на Русия и Китай да вбият клин между членките на ЕС и така да причиняват конфликти между тях.

Да, има двустранни спорове между България и РСМ. Но ние в Централна Европа също имаме много спорове. Няма нищо уникално в тези спорове на Балканите. Имаше редица спорове между Словакия и Унгария, между Чехия и Словакия при разпадането на федерацията. Има сериозни спорове между Полша и Чехия. Всички имаме двустранни спорове, коренящи се дълбоко в историята, отнасящи се до въпроси за малцинствата, за признаването им. И ние се справяме с това. Намерихме начини да го направим по нашия европейски път.

Затова искаме да помолим нашите приятели в Северна Македония и България да говорят помежду си, но същевременно да вървят по европейския път. Защото не става дума само за вашите две страни, а за много по-голям европейски стратегически интерес. 

Нека погледнем по-голямата картина. Ако затънем в този двустранен спор, в нашата история и минало, руснаците ще се възползват от това. И ще стъпят и в България, и в Северна Македония, както го правят и в други региони. Намерете път напред, защото войната в Украйна промени много неща. Има много по-големи заплахи, с които трябва да се справим.

Разширяването сега е в застой. Хърватия е последната приета членка на ЕС. Това стана през 2013 г. Надявам се да започнат преговори с РСМ и Албания. И България може да играе конструктивна роля в тях.