България по принцип не е спирала търсенето на контакт с „Газпром“. Единият ефект, който очакваме, е евентуално възобновяване на доставките. Другият е да имаме добра позиция при евентуален арбитраж. 

Това заяви пред БНТ в Брюксел служебният министър на енергетиката Росен Христов. Той участва в извънредния Съвет „Енергетика“, свикан по повод главоломния скок на цените на енергията.

„И предишното правителство, и ние продължаваме да си пускаме заявки, да се опитваме да бъдем изправна страна по договора“, каза Христов.

Нещата се движат от „Булгаргаз“, а кабинетът подпомага процеса с експерти.

Христов бе попитан и защо казва в интервю, че в Москва има политическо решение да не се възбоновяват преговорите за газови доставки със страната ни.

„Газпромекспорт“ е търговска компания. Нейният бизнес е да продава газ. Ако не продава газ, или няма, или има друга причина да го прави. В случая те имат газ и остава изводът, че причина за решението да не участват активно в преговорите, дори да не ни търсят те с някакви предложения за решения, очевидно е политическа“, отговори министърът.

Същевременно Христов заяви, че е оптимист, че цената на газа силно ще намалее. Това ще стане най-вече заради това, че през октомври се очаква да заработи интерконекторът с Гърция.

„В последния стадий на преговори сме с източници, различни от „Газпромекспорт“. Догаваряме цени, по-малки от тези на доставките от септември, договорени от предишното правителство“, мотивира се енергийният министър.

Министрите не приеха днес никакви решения. До края на месеца може да се очаква нов извънреден съвет, каза чешкият министър на индустрията и търговията Йозеф Сикела, чиято страна в момента е ротационен председател на ЕС.

Най-наболелият въпрос бе таванът на цените на руския газ. По него не бе постигнато споразумение.

Но пък министрите са по-близо до идеята да бъде предложена задължителна цел за намаляването на потреблението на ток в пиковите часове, каза еврокомисарят по енергетиката Кадри Симсон. Тя уточни, че страните членки ще трябва да прилагат ограниченията въз основа на ситуацията в тях.

Очертани бяха 4 основни сфери, в които страните членки очакват Европейската комисия да излезе с конкретни законодателни предложения до дни, каза Йозеф Сикела.

• 1. Таван на свръхпечалбите на производителите на евтин ток и въвеждане на вноска „Солидарност“ за компаниите, добиващи изкопаеми горива, която ще бъде използвана за смекчаване на последиците от скъпата енергия за потребителите;

• 2. ЕК да предложи спешна и временна намеса, включително таван на цените на газа;

• 3. Комисията да представи мерки координирано намаление на търсенето на ток в целия ЕС. Това трябва да отслаби натиска върху производството на ток и да помогне за справянето с недостига на ток и високите цени на енергията;

• 4. Брюксел да изготви мерки в помощ на намалената ликвидност.

България готова да подкрепи спирането на уличното осветление

Тези мерки са по-скоро направления, коментира пред БНТ Росен Христов.

„България ги подкрепя с ясното становище, че преди да станат задължителни, те трябва да бъдат подкрепени с анализи и изчисления, за да се види дългосрочният и краткосрочният ефект върху всяка страна членка“, каза министърът.

Той настоя, че огласените днес инициативи не съдържат конкретика. Важно е да се знае какъв ще е таванът на цените на га-а – дали ще е 1 или 1000 евро например.

„Без конкретика не можем да заемем някаква позиция, различна от тази. Приемаме инициативата, защото може да доведе до стабилизация на пазара. Но не можем да кажем твърдо „да“ и да се прилага като закон. Засега просто подкрепяме инициативата, отчитаме, че има спешност, защото пазарите излязоха от контрол, индустрията се задъхва от високите цени“, допълни Христов.

Колкото до идеята да задължително пестене на ток, страната ни подкрепя мерки, които не изискват инвестиции и сериозни организационни промени.

„Това означава включително да се спира уличното осветление, например на сгради“, посочи енергийният министър.

И припомни, че това вече са правили повечето частни компании с цел оптимизиране на печалбата.

Запитан за таван на цените на ядрената енергия или енергия от въобновяеми източници, Христов отговори:

„Това също трябва много добре да бъде преценено Аз като човек, идващ от частния сектор, съм против резки намеси на държавно ниво във функциониращи пазари, освен ако те не са изкривени поради някакъв друг външен фактор, какъвто има в момента. В този случай е ОК държавата да се намеси, но много разумно и добре преценено. В момента още нямаме тази преценка и анализи.“

Иначе, ако се наложи, България е готова да подкрепи всички мерки на европейско ниво, за които анализите показват, че имат смисъл.

Служебното правителство не може да направи нищо за подпомагане на уязвимите домакинства и бизнес, констатира Росен Христов. Причината е, че законът за бюджета се приема от Народното събрание, а в момента такова няма. Кабинетът прилага само съществуващите сега компенсации.