Обвиняван е в "посрамване на Москва" и "шамаросване на руския войник в лицето". Но създателите Firebird ("Огнена птица") - драма за тайната любов между двама руски пилоти, отказват да бъдат смълчани.

Олег Загородни седи в кафенето, което притежава в Киев, под ярко оцветена картина на Аладин, който се усмихва от стената отзад.

"Сега съм само аз, без баристи", разказва украинският актьор чрез видеовръзка пред журналиста на "Гардиън" Раян Гилби. "Хората идват. Правя им кафе, давам им десерт. Те са щастливи да усетят някакъв нормален живот. Седят в кафенето, пускаме музика, говорим. Разбира се, всичко, за което говорим, е война."

Загородни на два пъти се опитва да се запише в армията, но го спират, като му обясняват, че в момента има повече доброволци, отколкото военно оборудване. Най-доброто, което може да направи, е да агитира в социалните мрежи за повече бронежилетки и да използва кафенето като място за предаване на храна, консумативи и военни униформи.

"Опитвам се да направя каквото мога в това ужасно време", изтъква той.

Само преди година 34-годишният мъж наел малко кино в града, за да прожектира Firebird пред семейство и приятелите.

В тази вълнуваща британско-естонска продукция Загородни, който изглежда като звезда от 1940-те, играе ролята на Роман - боен пилот, който скоро предстои да се ожени. Но се влюбва в младия наборник Сергей, изигран от британеца Том Прайър, след като те се срещат във военна база в окупираната от СССР Естония през 70-те години на миналия век.

Вдъхновен от автобиографията на покойния Сергей Фетисов, Firebird напомня на всяка приказка за забранено изкушение – с изключение на това, че Сергей и Роман са изправени пред повече от обикновен скандал, ако връзката им бъде разкрита. Обстановката от съветската епоха придава на филма елементи на трилър.

Когато Загородни получил ролята, това се случило при условие, че може да овладее английски през трите месеца преди началото на снимките.

"Знаех само: "Здравейте, аз съм Олег от Украйна, английският ми е много лош", спомня си актьорът.

Трябвало да премине и през петдневна тренировка по стрелба.

"Така че сега, ако някой ми даде пистолет, знам какво да правя с него."

Войната е неразривно свързана с филма.

"Агентът ми осигури работата в "Firebird", продължава той. "Но сега искам да го засрамя, защото той подкрепя тази руска агресия. Написа ми: "Олег, успокой се, ще те освободим от Зеленски и тогава ще живеем в нормална приятелска страна." Той мисли, че Америка прави всичко това! Така спряхме да си говорим."

Въпреки първоначалната езикова бариера между мъжете в двете главни роли, естонският режисьор Петер Ребане знаел, че Загородни е перфектен за Роман.

"Не беше само външният вид на Олег, а начинът, по който се държеше", разказва той. "Том е чувствителен, артистичен. Като поглеждам назад - много помогна, че в началото бяха принудени да общуват чрез погледи и жестове, защото така щеше да бъде и между Сергей и Роман".

Ребане за първи път се сблъсква с книгата на Фетисов преди десетилетие.

"Бях изумен", споделя 48-годишният режисьор. "Да си гей е било престъпление. След като било декриминализирано с падането на Съветския съюз, то все още се е смятало за нещо ненормално".

Ребане знаел, че е гей на деветгодишна възраст.

"Но дори когато се разкрих пред майка ми в началото на 20-те ми години, първата ѝ реакция беше: "Всичко е наред, можем да потърсим помощ."

Знанието, че Сергей и Роман се влюбват точно на мястото, където е израснал, му е дало нова гледна точка към хората, които са част от ЛГБТ общността в родната му страна.

"Никога не съм и можел да си представя, че такава любовна история се е случвала там по това време. Като малки деца в окупирана Естония аз и най-добрият ми приятел карахме велосипеди близо до същата база. "МиГ"-овете летяха над главите ни и ние буквално падахме от велосипедите си".

Когато избрал Прайър, който играе тийнейджъра Стивън Хокинг в "Теорията на всичко", той не знаел, че получава нещо повече от актьор. Британецът обаче активно се включил в изготвянето на сценария, помогнал за събирането на средства за филма и участвал в последващия монтаж.  По-късно двамата създали дистрибуторска компания, за да пуснат Firebird в Обединеното кралство. 

Въпреки много задачи, с които се е бил натоварил, Прайър изтъква, че най-голямо удоволствие изпитва, като си спомня за ролята му като Сергей.

"Това резонира незабавно в мен", разказва 31-годишният мъж. "Той има това радикално качество да следва сърцето си на всяка цена. Избрахме много съзнателно да не го показваме изпълнен с неувереност и срам - качества, които често се свързват с този вид истории. Това е нещо, което и аз приемам. Не съм много добър в това да се самозалъгвам."

Двамата с Ребане пътуват до Москва през 2016 г., за да се срещнат с Фетисов.

"Някои от хората, които бяха най-близо до него, не знаеха историята му", казва Прайор. "Той със сигурност не се срамуваше от това какъв е. Открито флиртуваше със сервитьор, когато бяхме в ресторант в Москва. Всяко страдание, което е преживял, не е свързано с неговата идентичност."

Смъртта на Фетисов през 2017 г., на 64-годишна възраст, само втвърдила решимостта им да разкажат неговата история.

"Бяхме му дали обещание", уверява Ребане.

Единственото условие на Фетисов - "филмът трябва да е за любов, а не за политика".

"Разбира се, сега ще бъде прието по по-политически начин. Но ние искахме да създадем универсална история за това какво означава да преследваш любовта на всяка цена".

Забележително за филм с толкова открито гей съдържание - няколко сцени били заснети в Москва.

"Невероятна местна продуцентска компания плати на точните хора и по някакъв начин направи така, че това да се случи", разказва Прайър. "Все още не разбираме напълно как".

Още по-изненадващо било доброто приемане на продукцията миналата година на градския филмов фестивал, въпреки че се състояла само първата от планираните прожекции.

"След това имаше оплакване, че това е "хомосексуална пропаганда". Имахме 93 публикации в пресата, написани по адрес на филма, всички с изключение на една бяха отрицателни. Едно заглавие гласеше: "Естонец, британец и украинец посрамват Москва". Друго нарече филма "шамар в лицето на руския войник". Не беше технически забранен, но всички билети бяха анулирани. Филмът беше излъчен пред празна зала", обяснява Прайър.

Неочаквана последица от инвазията в Украйна е, че някои страни изразили нежелание да пуснат Firebird сега, когато апетитът за руски истории е незначителен. Прайър е разочарован от това.

"Русия заглуши този филм. Те не искат да се показва. Така че, да не се екранизира е като да се прави това, което Путин иска".

Загородни изпитва горчиво чувство, когато говори за Firebird. Заради инвазията.

"Сякаш е от друг свят, разбирате ли? Сергей и Роман са готови да умрат за любовта си. А в Украйна сме готови да умрем за свободата си, земята, народа си. Преди войната градих планове за бъдещето си. Сега разбирам, че мечтите ми са мъртви, защото трябва да остана тук за моя народ. Сега не знам нищо за бъдещето. Разбирам само, че всеки ден носи повече смърт, повече разрушения. Преди това бяхме независими. Нямахме нужда от помощ. Имахме нужда само от едно: да ни оставят на мира. Не мога да разбера защо Русия направи това."